Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДОЦЕНТ Д-Р РАЙЧО РУСКОВ НА 70 ГОДИНИ

Соня Райчева

web
 
"...Хвърли хляба си по водата. Защото след много
години ще го намериш."
Соломон

След 70 години хлябът се връща при един преподавател, подарил себе си на Другите. Другите - това сме ние, неговите някогашни студенти и настоящи колеги, които той сам въведе в академичните зали. Тогава, преди четвърт век, с уважение се разминавахме по коридорите на Университета. Търсехме да срещнем сериозния поглед, да усетим самовглъбеността на учения, да получим професионалното насърчение на преподавателя. И откликът идваше. Преподавателската същност на доц. Русков имаше много аспекти. Тя се разгръщаше в интересните и с вдъхновение изнесени лекции, в многобройните консултации на студенти, дипломанти, специализанти, аспиранти, базови учители и други специалисти с филологически интереси, в административното ръководство по време на заместникдеканския му мандат. Същността на учения още е в разгара си. Тя се разгръща между библиотеки и томове преглеждана литература, между ръкописи и папки с набъбнали идеи и методически решения, до авторски издания и предговори...

Отдадеността на хората и на науката има своите корени. Те са вплетени в Родопите, в просторното Чокманово, известно като родно място на видни българи - скромни в своето трудолюбие и успехи. Сред тях е и Русковият род. До ден-днешен не се забравя неговата любима поговорка: "Работата умива човека." Тя - работата - е крайъгълният камък в житейския път на доц. Русков. Където и да се намира - в София, Прага, Москва, - той изпълва времето си с труд, граничещ с работохолизъм. Такъв го запомнихме някога в неговия университетски кабинет, такъв го срещаме и сега - самовзискателен и с разностранни интереси, с постоянно търсещ и неспокоен дух, със силно изявена гражданска позиция.

Когато някога, като студенти, чухме, че доц. Русков е родопчанин, вътрешно се стоплихме. Защото този факт - родопски бор в новата и респектираща среда - означава опора, мъдро и деликатно присъствие, здравина и якост, толерантност. И ние - студентите - скоро се убедихме в това. По-късно - като стажанти, а след това и като млади филолози - разчитахме на тези негови качества.

Професионалната и нравствената устойчивост на доц. Русков се проявяват и във времето на по-нататъшното му научно развитие. През 1973 г. в Московската педагогическа академия той защищава дисертация на тема: "Изразителното четене като средство за естетическо възпитание в средните класове на българското училище". Рецензиите - на Л. Тодоров и М. Качурин - са особено насърчителни. Те определят труда на Р. Русков като "опит за създаване на цялостна система за изразително четене, като научна концепция, чрез която се разрешават редица спорни проблеми в методиката на литературата". Рецензентите препоръчват на руската методика да включи в своето поле неговите идеи. По-късно излиза и книгата му "Проблеми на изразителното четене". Единадесет отзива се появяват, два са отрицателни. Оспорвани са някои детайли, а авторът е обвинен във "фалшифициране на концепции, отмъкнати от СССР", едва ли не е упрекнат в "интелектуален шпионаж", защото се обявява в подкрепа на "чужди становища", противни на тогавашната изкуствоведска мисъл; укоряван е и за използване на "непозволен похват" и дилетантство, "разколебаващ българското учителство", а най-накрая му приписват и "подсъдна дейност с оглед правото в нашата страна"... Но много от рецензиите изтъкват монографията на Р. Русков като "приносно-експериментално изследване на проблемите на живата българска реч в учебния процес" (проф. Ив. Чипев).

Многогодишните теоретични проучвания и проведените експерименти в редица софийски училища доказват функционалността на методическите идеи на Р. Русков. Тях, както и някои свои несъгласия, свързани с програмите на МНП, Русков отразява в книгата си "Изразителното четене в училище". В трите дяла на книгата - теоретичен, методически и приложен - авторът влиза в спор с театралите, като прави ценно предложение: художествено-изразителният прочит, чиято цел е формирането на актьорско-интерпретаторски умения у учениците, да се осъществява върху устното народно творчество. Авторът детайлно изследва интонацията на стиха и фразата в народната песен и се обявява за стимулиране на индивидуалното изпълнение от ученика.

Първата книга на Русков - "Проблеми на изразителното четене" (1973) - представлява монография върху по-широка експериментална основа. Тя съдържа анализ на мнения от проведени анкети, "интересни идеи и решения - стимул за творческите търсения на учителите" (из рецензията на П. Пернишки).

Втората книга - "Изразителното четене в училище" (1978) се състои от 22 глави, организирани в раздели по проблемите на психологията на литературното творчество, специфичната методика на изразителното четене в училище, литературната теория, стилистиката. Трудът предлага конкретни насоки за "сродяване" с художествената творба. Приносен характер имат идеите за "създаване на култура на естетическите преживявания" (из рецензията на Р. Димчева - според нея това издание е първо и единствено в онзи момент теоретико-методическо изследване по въпросите на изразителното четене - 1978). Книгата демонстрира ерудицията на автора, който не само познава трудовете на именитите Станиславски, Шварц, Закушняк, но и полемизира с някои техни постановки. Р. Русков е за "скъсване с еклектичния подход" (Д. Желева), за пръв път именно той предлага методика за емпатийна нагласа и готовност за навлизане в света на словото; акцентира върху умението да се слуша поетическото слово като компонент на литературното обучение; представя общуването с автор и текст по оригинален начин и като резултат от това общуване - постигането на индивидуална позиция у ученика. Всички рецензенти на книгата признават професионалната широта на анализите и убедителната литературна култура на Русков.

Двете монографии, единствени у нас по своята тематична специфика, се стремят да осмислят теорията и практиката на словесноизпълнителското изкуство като неделим процес от литературното обучение в българското училище. Между първото и второто издание се появява и "Изкуство на художественото слово" (христоматия с материали от чужди автори - учебно помагало за студенти българисти). Тази христоматия за кратко време претърпява две издания. Във второто издание се изясняват теоретични проблеми, свързани със структурата на литературното произведение, по-пълно се разкрива методиката на изразителното четене; актуализират се някои от идеите на Ортега-и-Гасет, изразени в неговите "Есета" (1939), за търсене на корелация между посланията на литературата и на други изкуства, използващи и езика на словото, и невербални жестове.

Методическите търсения на Р. Русков намират израз и в книгата му "Изучаване на "Гераците" в училище" (1977, офсет).

През 1996 г. излиза от печат сборникът "Незаглъхващи извори", чийто съставител е Р. Русков. Включените в книгата статии са от Ив. Вазов, К. Величков, Ст. Младенов, М. Николов, Б. Ангелов, Ив. Хаджов, Л. Георгиев, Д. Осинин, и Г. Пешев - автори, формирали литературния вкус на няколко поколения българи. Сърцевина на сборника са многобройните бележки, размисли, препоръки, представляващи своеобразна методика на обучението по български език и литература и доказващи неговата естествена свързаност с възпитанието на учениците. В предговора към сборника ясно се очертава професионалната позиция на съставителя, търсещ своя широк читател, съмишленик и последовател в лицето на студенти - бъдещи учители, утвърдени преподаватели, родители, журналисти и дейци на изкуствата.

Сборникът се появява в резултат на изключително търпеливо проучване на историята на обучението по български език и литература. Включените в него статии обаче имат не просто документална, но и актуална стойност: дори само цитирането на някои от техните заглавия ще ни убеди в това: "Веруюто на твореца", "Съвременното езикознание и обучението по роден език у нас", "Национално възпитание чрез родния език и литература", "Историята на литературата като наука", "Основни мигове в осъществяването на един урок", "Обяснително четене", "Разкриване на художествени творения", "Говорът и красноречието в училището", "Бележки върху методиката на писмените работи", "Наложителни промени в програмата по български език и литература в гимназиите". Особен интерес представляват приложените литературни анализи ("Балканджи Йово", "До моето първо либе", "Жив е той, жив е"). И читателите "непосредствено и интимно могат да се насладят" (Ив. Хаджов) на тези текстове, подхранващи с идеи за интерпретиране на съответните литературни творби в училище.

"Незаглъхващи извори" може да се нарече книгата на живота на Р. Русков. Широкият читателски интерес към сборника вероятно ще наложи неговото второ издаване - обогатен с нови статии.

Патосът на Р. Русков, освен в посочените издания, се проявява и в критични статии, заявяващи неговото принципно несъгласие със съвременните образователни концепции и с определени методически тенденции, на които той противопоставя положителния опит от традицията.

По време на някогашните ни срещи Р. Русков често повтаряше, че е длъжник и на фолклора ни. Затова много от времето си и до днес той посвещава на събирателска и изследователска дейност. Събраните песни, описаните срещи с народни певци осветляват от друг ъгъл профила на преподавателя и учения. Антологията "Дето са солзи капали, тамо ще песня да никне" (под редакцията на доц. Стайко Кабасанов) разкрива дълбочината на фолклористичните интереси на Р. Русков.

Може би пак зовът на корена преди четири години връща Р. Русков в Чокманово, но този път - за да стане редактор и рецензент на история на селото, писана от Т. Тодоров. И пак проучвания, срещи с краеведи, с издатели... И пак горене в творчески плам, и пак проправяне на собствена житейска пътека сред хорското многолюдие...

Стара мъдрост е, че който трупа знание, трупа и печал. Добавяме - и самота, която може да се прогони единствено чрез добротворство - и към ближния, и към далечния. Такава е житейската позиция на Р. Русков. Защото много преди своя 70-годишен юбилей той е проумял, че "На мъдрия очите са в главата му".

 

 

© Соня Райчева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 1999, № 6.
© Електронно списание LiterNet, 18.12.2000, № 12 (13)

Други публикации:
Български език и литература, 1999, № 6.