Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТЕАТРАЛНИ ФАКТИ

Станимир Панайотов

web

Онзи, който се опитва да изкаже идеологията на физическия театър, вече става негов идеолог по силата на това, че физическият театър няма ясно заявена идеология в България: нито стопанска, нито естетическа. Поне така изглеждаше, докато се случваше THE421, голо-охлювен проект на Роб Лист, понастоящем номадстващ театрален субект в НБУ.

Факти за представлението. Първо, това не е 'представление'. В смисъла на това, че ви се 'представя' нещо въобще. Първа сцена/картина (по-точно: неопределим фрагмент): едно групово четене на книги, чиято минималистичност категорично заявява от самото начало, че това, което можеш да разбереш най-добре от 'сцената', е, че нищо не разбираш. По силата на последното се отказваш от всякаква интерпретация на минималистичната идеология, забравяш постструктуралистката интерпретация на биографичния дискурс и фройдистките символи, и започваш да гледаш. Важен момент, тъй като Лист точно това и иска: никакви интроекции, а възприемане и ситуиране на настоящето ("Аз съм феноменолог, който се интересува от нещата такива, каквито са, тук и сега"). Втори кадър/мизансцен (по-точно: зрителски разпад на аналитичността): седем миниатюри по двойки на удоволствието от необяснимото физическо присъствие на тялото (без принадената стойност на аз-а). Още по-важен момент, който Лист още повече желае: постигане на анонимна среда и взаимодействие между зрител и артист, групова идентичност, която да не се идентифицира с разделението на афектиращия и афектирания.

Накратко: факти за това представление няма, тъй като то не е представление, ерго то не представя и факти.

Да кажем, че желаният "приятен момент на концентрация" се случва наистина, и точно защото не можеш, а и вече не искаш да го обясниш, излизаш извън почвата на артистичната идеология. Няма зрители, няма актьори, малко феноменология на възприятието, перфидна критика на значението. Която започва още с името, което желае да обозначи само и самото себе си: THE421 e административният номер на избираемия университетски курс за студентите от специалност "Театър" в НБУ, име, което говори само за това, че на никого нищо не говори.

Да кажем, че само-пожеланата от Лист позиция "коментатор, а не автор на театъра", е постигната наистина. С което, всъщност, не можем да кажем, че коментарните вписвания в пространството правят каквато и да била критика на значението на театралното действие, точно защото не са критични коментари, а телесни бележки: и то не под линията на подсъзнанието, а в ръцете на всеки коментатор (като мен самия) на коментатор (като Лист самия), който коментатор в такива моменти (разбирай: статии) не може да каже нищо повече от това, че не разбира, но се наслаждава на последното.

Все пак, няколко факта за Роб Лист: американски и/е/мигрант в Амстердам; субект на групировки като "La Mama" и "The Kitchen" в Ню Йорк през 80-те; бивш директор на Холандската национална театрална школа, Амстердам; директор и основател на Института по нова драматургия (пак там). Това помага малко.

Не че искам да въвеждам силата на биографичния дискурс, но той не е маловажен, тъй като не-идеологическата позиция на автор като Лист и неговите студенти показва, че сенките на Станиславски, НАТФИЗ и прочее другари върху българския театър са разпръснати и че след летните тренингови училища на Театъра на голия охлюв и след преодоляването на мрънканията около титлата 'държавен артист' младите нови актьори могат да функционират в качеството си на необременени творци, обременени най-вече с реализирането на стопанската си невъзможност. THE421 изглежда като театрален факт само с това, че няма чист театър, което нито критикува, нито разширява значенията, а ги демонстрира в светлината на едно взаимно осъществяване на мисленето. THE421 изглежда като социален факт най-вече с това, че въздържанието от естетическа идеология е толкова непродаваемо, колкото и въвеждането на каквато и да било теза върху THE421. Факт е, и че един 'далечен непознат' като Роб Лист може категорично да покаже колко добре може да се впише в пост-социалистическото ни театрално пространство с интуицията на необремененото от фалшиво съзнание самосъзнание, но и колко добре се вписва в интегрирането на интегрираната от НПО-сектора арт среда. Най-хубавият факт е, че Лист не е вносен авангардист, и точно поради последното, не ми изглежда като идеолог.

Не че няма естетически и социални проблеми тук. Дискретните движения на телата не указват само отдръпването от арт-идеологиите, а по-скоро смирено ги премълчават. Ако тук все пак има нещо идеологическо, то е, че THE421 няма да бъде играно много. Актьорите - млади студенти - няма да спечелят почти нищо от него, може би точно защото не са и точно актьори в него, защото пък 'него' и представление не е... В крайна сметка, въздържанието от театрална идеология на наша сцена автоматично попада в капана на перформативната идеология на самоовеществяване на значението. Няма обаче да задълбавам в този важен проблем. За мен остават две неща от THE421: въпросът "За какво да пиша, като не знам какво съм гледал?", и, не на последно място, наслаждението от отхвърлянето на театралната сублимация (Фройд, НАТФИЗ, Станиславски).

 


THE421, Театър на голия охлюв, НБУ, 14.05.2004, зала МТИ, НДК.

 

 

© Станимир Панайотов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.08.2004, № 8 (57)

Други публикации:
Култура, № 26, 18.06.2004.