ТЕАТРАЛНИ ФАКТИ

Станимир Панайотов

web

Онзи, който се опитва да изкаже идеологията на физическия театър, вече става негов идеолог по силата на това, че физическият театър няма ясно заявена идеология в България: нито стопанска, нито естетическа. Поне така изглеждаше, докато се случваше THE421, голо-охлювен проект на Роб Лист, понастоящем номадстващ театрален субект в НБУ.

Факти за представлението. Първо, това не е 'представление'. В смисъла на това, че ви се 'представя' нещо въобще. Първа сцена/картина (по-точно: неопределим фрагмент): едно групово четене на книги, чиято минималистичност категорично заявява от самото начало, че това, което можеш да разбереш най-добре от 'сцената', е, че нищо не разбираш. По силата на последното се отказваш от всякаква интерпретация на минималистичната идеология, забравяш постструктуралистката интерпретация на биографичния дискурс и фройдистките символи, и започваш да гледаш. Важен момент, тъй като Лист точно това и иска: никакви интроекции, а възприемане и ситуиране на настоящето ("Аз съм феноменолог, който се интересува от нещата такива, каквито са, тук и сега"). Втори кадър/мизансцен (по-точно: зрителски разпад на аналитичността): седем миниатюри по двойки на удоволствието от необяснимото физическо присъствие на тялото (без принадената стойност на аз-а). Още по-важен момент, който Лист още повече желае: постигане на анонимна среда и взаимодействие между зрител и артист, групова идентичност, която да не се идентифицира с разделението на афектиращия и афектирания.

Накратко: факти за това представление няма, тъй като то не е представление, ерго то не представя и факти.

Да кажем, че желаният "приятен момент на концентрация" се случва наистина, и точно защото не можеш, а и вече не искаш да го обясниш, излизаш извън почвата на артистичната идеология. Няма зрители, няма актьори, малко феноменология на възприятието, перфидна критика на значението. Която започва още с името, което желае да обозначи само и самото себе си: THE421 e административният номер на избираемия университетски курс за студентите от специалност "Театър" в НБУ, име, което говори само за това, че на никого нищо не говори.

Да кажем, че само-пожеланата от Лист позиция "коментатор, а не автор на театъра", е постигната наистина. С което, всъщност, не можем да кажем, че коментарните вписвания в пространството правят каквато и да била критика на значението на театралното действие, точно защото не са критични коментари, а телесни бележки: и то не под линията на подсъзнанието, а в ръцете на всеки коментатор (като мен самия) на коментатор (като Лист самия), който коментатор в такива моменти (разбирай: статии) не може да каже нищо повече от това, че не разбира, но се наслаждава на последното.

Все пак, няколко факта за Роб Лист: американски и/е/мигрант в Амстердам; субект на групировки като "La Mama" и "The Kitchen" в Ню Йорк през 80-те; бивш директор на Холандската национална театрална школа, Амстердам; директор и основател на Института по нова драматургия (пак там). Това помага малко.

Не че искам да въвеждам силата на биографичния дискурс, но той не е маловажен, тъй като не-идеологическата позиция на автор като Лист и неговите студенти показва, че сенките на Станиславски, НАТФИЗ и прочее другари върху българския театър са разпръснати и че след летните тренингови училища на Театъра на голия охлюв и след преодоляването на мрънканията около титлата 'държавен артист' младите нови актьори могат да функционират в качеството си на необременени творци, обременени най-вече с реализирането на стопанската си невъзможност. THE421 изглежда като театрален факт само с това, че няма чист театър, което нито критикува, нито разширява значенията, а ги демонстрира в светлината на едно взаимно осъществяване на мисленето. THE421 изглежда като социален факт най-вече с това, че въздържанието от естетическа идеология е толкова непродаваемо, колкото и въвеждането на каквато и да било теза върху THE421. Факт е, и че един 'далечен непознат' като Роб Лист може категорично да покаже колко добре може да се впише в пост-социалистическото ни театрално пространство с интуицията на необремененото от фалшиво съзнание самосъзнание, но и колко добре се вписва в интегрирането на интегрираната от НПО-сектора арт среда. Най-хубавият факт е, че Лист не е вносен авангардист, и точно поради последното, не ми изглежда като идеолог.

Не че няма естетически и социални проблеми тук. Дискретните движения на телата не указват само отдръпването от арт-идеологиите, а по-скоро смирено ги премълчават. Ако тук все пак има нещо идеологическо, то е, че THE421 няма да бъде играно много. Актьорите - млади студенти - няма да спечелят почти нищо от него, може би точно защото не са и точно актьори в него, защото пък 'него' и представление не е... В крайна сметка, въздържанието от театрална идеология на наша сцена автоматично попада в капана на перформативната идеология на самоовеществяване на значението. Няма обаче да задълбавам в този важен проблем. За мен остават две неща от THE421: въпросът "За какво да пиша, като не знам какво съм гледал?", и, не на последно място, наслаждението от отхвърлянето на театралната сублимация (Фройд, НАТФИЗ, Станиславски).

© Станимир Панайотов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.08.2004, № 8 (57)

Други публикации:
Култура, № 26, 18.06.2004.