Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

САИД КАТО ФИГУРА НА СПОМЕНА

Станимир Панайотов

web

Edward Said. Freud and The Non-European. London: Verso, 2003Иронично е, че последното, което успя да издаде наскоро починалият Едуард Саид, е една малка книжка върху късния Фройд, събрала една лекция на Саид и един кратък коментар на Джаклин Роуз - психоаналитичка, занимаваща се с теорията на държавата и нейните фантазми. Причините за тази ирония са няколко. Саид изгасна след този текст така, както Фройд - година след написването на "Моисей и монотеизмът", оттеглил се в колониалните покои на Англия, около който текст циркулира Саид. Второ, неразрешимият дискурс, който ни предлага тази книжка, се премества точно в цикличността на историята, с чието разглобяване се занимава той. Трето, знаем, че Америка е мястото, където Саид развиваше своите критики към ориенталисткото прозападно поведение.

В началото Саид въвежда термина "не-европейско" в два смисъла: до Фройд и 1939 г., и след смъртта му. Фройдовата теория е европоцентричното разбиране за Другия, обаче това е европейски проблем. Проблемът в нея е усвояването на не-европейското и защо и как Фройд конструира един европейски тип проблем и история? Разбира се, в разликата с не-европейското се ражда еврейското. Фройд описва себе и като германец, и като евреин. Антисемитизмът го тласка да подведе еврейското под не-европейското. Фройд просто "припомнил" това, а той някак си няма вина: живял преди големите популационни придвижвания и разпада на колониализма и глобализацията, той не може да не бъде европоцентричен. Ще не ще, Фройд копира Моисей: принуден да се премести в Англия, където да спаси теорията си и себе си. (Саид пък, умишлено или не, копира Фройд...) Така Саид обяснява четенето си на Фройд предимно във втория смисъл на не-европейското, под опозициите Изток-Запад и Израел-Палестина.

Проблемът се очертава при израелската държава - горещата точка на Саид - в бинаризма "еврейско-не-европейско", вследствие, от една страна, на закона за "завръщането" на евреите в Израел, от друга - от усядането на ционизма в Палестина. Това Саид нарича ре-схематизация на раси и народи. Израел прави не-евреи от заварените свои граждани и прави обратното за завръщащите се. Установяването на Израел на не-европейска територия консолидира еврейската идентичност политически, като си подсигурява наличието на не-еврейско. Така официалният Израел отхвърля (травматизира, изтласква, табуира) Фройд.

Оттук и Въпросът за Палестина като Другия. Палестинците са не-евреите, лутащата се идентичност. А така и светското развитие на науката археология в Израел, която става еврейската наука и която (според М. Бреши) произвежда не-еврейското. Археологията е националният път на Израел и отрицанието на Палестина. Следователно, за Фройд Моисей е трябвало да бъде не-европеец и не-евреин, не-европейски не-евреин. Това е обратното на патоса на Фройд. При Фройд дори и в най-определимата идентичност има вътрешни граници, които я предпазват от това да бъде "чиста". Оттук и въпросът, с който Саид приключва: може ли да се пише въобще история на евреите?

Провокацията на Джаклин Роуз избистря някои, според нея, "изтласкани" от Саид въпроси. Първо, Израел изтласква Фройд, но защото Фройд открива "раната на идентичността", "пречупената идентичност". Второ, въпросът за Фройдовото еврейство е "безнадеждно неразрешим", това е и мястото на травмата: самият Фройд. Той е най-близко до себе си, когато разграничава евреина от принадлежността му; но евреинът е бил единственият останал европеец допреди израелската държава, т.е. до задачата еврейската партикуларност да се универсализира. И Фройд, и Саид трябва да се четат като история на политическото похищение. Така, трето, при завръщането на изтласканото се поставя проблемът, че да си социален субект означава да си доста луднал.

Всичко това ме навежда на една неустоима аналогия с начина, по който Ян Асман реинтерпретира Фройд и Моисей: Моисей като емергентна фигура на спомена. Тази емергентност странно се прехвърля в Саидовото четене на Фройд и в начина, по който еврейската държава отхвърля теорията на Фройд. Oт това мога да изведа призива: да запомним Саид. Защо? Защото Саид си остана въплъщение на принципа "нито-нито": нито европеец, нито американец, нито евреин, нито палестинец, въпреки приноса си към теорията на субекта, към постколониалната теория и други "пост"-ове.

 


Edward Said. Freud and The Non-European. London: Verso, 2003.

 

 

© Станимир Панайотов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.05.2004, № 5 (54)

Други публикации:
Култура, № 5, 06.02.2004.