|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРИЗАТА КАТО СУБЕКТ Станимир Панайотов Семинарът в региона почти се превърна в литературна фигура и - освен непознати дискурси - от време на време води със себе си и световни имена. Последното се отнася до американската философка Джудит Бътлър, около чиито тези се върти тази малка книга1 със събрани дискусии и доклади от семинара "Кризата на Субекта", проведен в Скопие през май 2000 г. На пръв поглед - нищо ново - субектът и идентичността пак са в криза. Важното обаче е, че от гледна точка на текстовете въобще не може да става дума за криза, най-малкото от страна на проблематизиращите домакини (Катерина Колозова, Зарко Траяновски; българско участие: Вероника Азарова; българо-унгарско: Петър Кръстев). Макар и непълен архив на семинара, книгата е ясно центрирана около творчеството на Бътлър (психоанализа/власт, критика на дихотомиите). Въведението й ("Представителства на стила на граничния субект") уместно тръгва от възможностите за пренос на собственото й творчество на наша почва - един вид опит "субектът да се качи на сцената на другия". Оттласквайки се от този опит като норма за припознаване на субектността, Бътлър разнопосочно разглежда теорията на властта и психоанализата като генерализиращи фактори на дихотомичността. И може би несъзнателно, без да си дава сметка за ефекта на тези разпръснатости в тукашната действителност (това проличава в дискусиите, в още по-"разпиляващите се повърхности" на Алтюсер-Стюърт Хол, Жижек-Фуко), Бътлър внася "проблема за действителността на субекта в криза" и го обговаря на базата на социални и политически "включващи изключвания". Всъщност, май тук се центрира емоционалният регионален барут - същността на анализа се проявява преди всичко като анализ на кризата на оцеляването, като драматически стилове на борбата на субекта. Това (де)структурира двете представени дискусии в посоките, от една страна, на "едипизацията" и "несъзнаваното на властта", от друга - на локализациите на властовите ефекти в сексуалността и в дихотомията публично-частно. Ключовата мишена и инструмент на Бътлър - сексуалният идентитет - метаморфозира по-нататък в интерпретирането й от страна на организаторите (текстовете на Колозова и Траяновски). Сексуалността се разглежда като регулаторно сечиво на властта и тъй като "децентрирането на субекта не е негова деструкция", то, аналогично, и двата текста разглобяват частни етоси на опита през оптиката на Бътлър. Колозова тръгва от една "симптоматология", като интерпретира двойката "реално-реалност", пренасяйки я в други дихотомии на кризата (пол-род, чисто тяло-конструирана субектност, материално-ноематично). Опит за анализ на неаналитичното - от текста излиза, че самите конструкции кореспондират с едно непроникваемо, неописуемо, невъзможно освобождаване от "авторитета на Същото". Още по-конкретно, в текста на Зарко Траяновски интересът е при какви условия юридически нормиращата власт се отказва да бъде норма спярмо престъпен акт (става дума за един щатски процес срещу изнасилвач с множествено разстройство на личността, който при изнасилване се самовъзприема като транссексуален). Текстът цели да покаже как е възможно да не бъдеш осъден - дали поводът в действителност е самата невменяемост, или това, че властта не може вече нищо да вмени на некласифицирания субект. Оттук и проблемът "Кой е арестуван?" - и в този смисъл: "Кой да бъде осъден?". Така, за да не изпадне в парадоксалността да съди, без да има съзнаващо я, властта се оттегля. Четенето на тази книга наистина е ефектно; подобна проблематика остава някак външна на контекста ни (поне засега) и е чисто естетическа функция на теорията. Тези приноси към полето на теорията на субекта загатват по-скоро аналитична прогноза, не действителна метаморфоза. Субектът: to be continued. За Бътлър - да се надяваме, че пак ще дойде, а дискурсът - да се надяваме, че е тук. Току-виж с някой следващ семинар дойде и самата криза.
1. Conversations with Judith Buttler. Proceedings from the seminar "Crisis of the Subject", held in 11-13 May 2000, Ohrid, Macedonia, 2001, Euro-Balkan Institute, Skopje. [обратно]
© Станимир Панайотов Други публикации: |