|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЦАРСТВОТО НА ПЪРВОНАЧАЛНИТЕ РОМАНТИЗМИ Станимир Панайотов
Елдридж от самото начало ясно застава в подкрепа на "творчески-отговорно въображение", дефинирано на основата на Чарлз Лармор (наедно с автори като Т. С. Елиът и Ървинг Бабит), за да представи една от традициите в разбирането на романтизма. Без да ни изненадва, другата традиция е марксистка. И в двата случая става дума за доста интензивно автономизиране на категорията на романтизма, който отвъд Колдридж и Уърдсуърт продължава настойчиво да бъде "задължение на субекта" към себе си, сиреч - посоката на негативната свобода. Със сигурност сингуларната точка тук е Кант: твърди се, че само и единствено Кант отваря самата възможност за романтизма. Понеже моралният субект е дефиниран негативно, вече отвъд собствения му фюзис, той ще трябва да възкреси отношенията си с другите, като превъзмогне "страха от не-съществуването", който го грози и в който всъщност пребивава, за да е романтик. Въпреки че говори за нео-кантиански романтизъм, Елдридж е в доста сходна позиция с пост-неокантианската (която е отдала силно внимание на докритическия Кант), обаче като я прилага изцяло върху критическия му период. Това теоретично манихейство се пренася в някои доста смели съпоставки като тази между св. Августин и Джон Ъпдайк, например, или в сравняването на интерпретациите на Хьолдерлин у Хайдегер и Де Ман, и всичко това в съседство с твърдението на Джеймисъновата нова историческа критика, че романтизмът няма друго освен идеологическо битие. Сигурно най-важната част на книгата е главата "Как трагедията може да има смисъл за нас?", където обръщането към Аристотеловата "Поетика" и понятия като hamartia и hexis е доста инструментално. Общият извод е: липса на автономно преживяване на романтизма и преди, и сега. Изследването на Елдридж не създава ризоматични или палимпсестни образувания, а по свой начин изразява романтическия "дисконтинуитет на несподелимост": с помощта на няколко поколения съратници. Колективно. Както самият автор казва, желанието е винаги по-силно от изградения вече имунитет срещу него...
Eldridge, Richard. Persistence of Romanticism. Cambridge: Cambridge University Press, 2001.
© Станимир Панайотов Други публикации: |