Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЯМА НЕ ИСКАШ, НЯМА НЕДЕЙ
(Към една gender-дадаизъм)

Станимир Панайотов

web

Представата и понятието gender (никакава майевтика, никакви акушери - те се родиха отдавна) се превърнаха в консуматорско благо. Този безвкусен дискурс на всякакви импотентни дискурси, предпоставка на собствено конструираната необходимост, gender, този ялов кувьоз, ремиксира себе си: без никаква помощ, самодостатъчно пожелание за власт; gender: дискурсът за който не мислим, а който ни мисли, не питаме дали ние го притежаваме, убедени, че сме изпреварени от него. (Обаче отидете да видите носорогът в Софийската зоологическа градина - никой не мисли за него, та той няма пол; след като се случи архивът на балканската ни модерност, той не съществува по начина, по който Лакан смята, че "Жената не съществува"; аз не съм го виждал: нито полът, нито носорогът, нито дискурсът. Българският колониален анализ сега се случва само там, в зоологическата градина.)

Архивът на моето изказване: една смислова платформа: смислова платформа: това е моят закон за тъждеството: и моята пропозиция 3.333.

Архивът на gender: няма кой да го въведе; gender не е пургативът на академическата канализация, чрез която сме "достигнали" до него/нея (и ето, английският език - настоящият конструктор на настоящето, винаги - отново ни ориентализира, нас плюс балканските ни езици; в този език родовата идентичност девалвира Просвещението ни, винаги, отвъд, унисекс, иманентен, този gender: който е един - ха-ха!: тук балканската езикова ситуация е в постоянен публичен дефицит, който просъсква: "Джендъри от всички страни (балкански), обединявайте се!"); нивото на моделация на архива: архиварско, разбира се: тази/този програма/модел, която се предпоставя (и така овъглява самата/самият себе си; като казвам овъглява, казвам: взимате дистанционното управление на камината си, натискате необходимия топлинен бутон и се подпалвате: малки пънчета и клонки кръстосват крака пред телевизора и ви се смеят, и се топлят) да бъде условие за съществуването=производството на произвелата я/го система, няма лукса да се бори с опозицията на системата: стоманена стомна: тотализирана самодостатъчност: no power, no gender - репресията не е проблем, проблемът не е репресия; термините за репресия изчезнаха; всички четат Фуко, никой не купува книгите му; властта на gender съвсем адекватно се самоотрича, оставайки, още по-адекватно, цяла.

С gender открихме натурфилософска технология (и няма смисъл те двете - натурфилософията и технологията - да се отричат, защото веднага ще започнат да инвестират в значение, означаемо и означаващо, докато самите те по рождение са инвестиция). Действителността започна да копира изкуството много по-рано, отколкото си мислим: Венера от Вилендорф (никой ли не разбра какво беше Мерилин Монро?) Знаниевият режим на нашата gender-аналитика - винаги, парадоксално, досократически. Адорно: "Изкуството е обществена анти-теза на обществото." Gender: същият наратив. Да отречем А и не-А едновременно, значи да оформяме винаги в пост-ситуция методологическата истина: YOU FUCK MY WIFE?: нито съм я чукал, нито не съм.

Цялостно движение за контрацепция на значение в пространството: философските категории сега са категорични: Всеобщо-Особено-Единично: "не, не сме". Ленин: "Ленин е жив".

Някакъв произход, генеалогии, които стоят на прага на Gender, лишени от актуалност: знаем, че въпросът в логическите задачи за ненастъпилост на действието е не дали слугата е в коридора или в стаята на господаря, когато стои на прага, а дали ще влезе при господаря си. (Генеалогията: от хаотично към космично пространство на своето актуално и незаконородено законодателство, тя, майката на всички модернистки бащи на разума, все пак се превръща в мит; това никога не може да я направи по-малко история).

Публичност: почва за движенчество на нивото на множественото число. Саксията на тази публичност остава самата публичност. Например хомосексуалността: идеята за самодостатъчност сега изглежда да е самата хомосексуалност; gay studies: gender пак е в криза; редукционистката археология на което и да е понятие работи на нивото на самата хомосексуалност като понятие.

Предложение: да изберем избирателна пропускливост (само ако тя самата ни пропусне този избор, и съответно ако ние не го пропуснем) - нали все пак има форми за власт. Вътре в самата власт, винаги в ансамбъла на причинно-следствената феноменология, няма възможности за из-раждане на истинността: тя самата е "вътре", е "винаги в ансамбъла", е "феноменология", е "възможности", е всичко fort/da: е следствие на причината - властта е имущество на властта. Gender е късна невръстна сублимация на това имущество.

Докато чакаме пост-колониалната теория на gender, можем да запълваме свободното си време (leisure) с онтология на настоящето: "тяло - дух" - и тук, един аналитичен проблем: "Къде ми е опозицията?" (Време: сега никой не се страхува от Вирджиния Улф, но кой говори за времето?: то е свободното пространство само на самото себе си, вижте всеки gender-анализ, една постоянна фотография и екраниране на себе си... първо - тяло, после - дух; да, политика на значението, която няма никакво значение, защото сама го снема от себе си, за да остане значима...). Възможна единица на съществуване, малко етатистка, но все пак: единтичност (Бодрияр).

Обществен цикъл около политиките на значението; културата на тези политики - gender и функция - ето това е опозиция - така функционира gender: желаната метафизика на отсъствието (ха-ха, със или без смъртта на Човека). Властта никога не е виновна: ето защо gender се стреми към нея: индивидуализмът е по-слабият пол на властта. Властта е невинното копеле. Три диспозитива (три в едно): gender - функция - култура: културата като функционална машина за функции. (Сравни "Ние" на Замятин: културата е рефлексивно украшение на властта, е власт на празника: нищо отвъд труда, всичко в името на властта: празник за властта). Към културата на значението ние не можем да се насочим, знаейки как се е насочила към нас. Априорно различие на различието: sum или ergo sum.

Икономика и памет: няма.

Пространства срещу своеволията на властта: няма.

Няма: власт. Власт: няма.

Няма е.

f(x).

.

 

 

© Станимир Панайотов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.04.2004, № 4 (53)