МИТЪТ ЗА МОДЕРНИЯ ИСТОРИК

Станимир Панайотов

web

Има една област - тази на гей-изследванията - която не намира общите си произходни траектории като предметно и проблемно поле. Има и два лагера. Есенциалисти - тези, за които всички мрежи и връзки на хомосексуалността са видими и причинно-следствени по естествен начин. Тези връзки са възстановими: археологичното поле се разширява. И социални конструкционисти: за тях методът и предметното поле са в постоянен кръстосан разпит, който не гарантира ничий авторитет и позиция.

Нортън е представител на историческата и културологичната експанзия на гей-изследванията, започнала от края на 70-те. Той е есенциалист, който - като негов манифестчик - не признава хомосексуалността за продукт на модерността. Макар и да фокусира изследването си върху историческите появи на хомосексуалността в Западна Европа, Нортън разхожда проблематиката чак до Япония и Арабския свят, за да открие общ език и общностни понятия отпреди граничната линия на продуктивната за социалните конструкционисти модерност ("Представата, че няма пред-модерни термини и понятия за сексуална ориентация, е погрешна"). Задачата си изследователят вижда в противопоставянето на "откриването на факти" срещу "изобретяването на конструкции". Тази нагласа се диктува от естественическо разбиране на историзма, което - за разлика от опонентната теория на конструкционизма - цели не разбирането на възприятията за хомосексуалността, а хомосексуалността сама по себе си. Като изчерпателен есенциалист Нортън работи с огромно количество литература и се въздържа от теория - нещо типично за практиката на неотклонение от собствено формираната област (гей-история, лесбийска историография).

Безспорно опасността в случая е да се изследва продукт на модерността без модерността. И тази опасност се проявява на нивото на събраните езикови данни. Накратко: авторът заимства класическото епистемологическо отношение на тъждественост между предмет и понятие. Той обаче изследва историята на собствено хомосексуалния език, а не историята на официалния език на властта и психиатричния дискурс; именно това е некласическата ситуация на проекта. Всъщност голямата тема на Нортън е в понятието queer и значението му като общо място на хомосексуалната "етническа автономия" и заедно с това като предпочитано от хомофобите. Оттук става възможно онова "културно единство", което придава цялата историческа свобода на проекта на Нортън.

От една страна, претенцията е маргиналният език и историята му да бъдат публично овластени; от друга страна, проектът настоява върху културната самодостатъчност на хомосексуалността. Тези операции строят "културното минало на хомосексуалността"; така тя от маргинална се превръща в официална.

Цялата книга систематично организира тезата, че "културата на хомосексуалните не е просто текст и не е опакована от дискурса за нея". Самата систематика прави тезата "класична". Само с постоянни лупинги връз метода си авторът успява да постигне определена свобода спрямо нормативизма на хомосексуалното историческо съзнание.

© Станимир Панайотов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.05.2003, № 5 (42)

Други публикации:
Култура, № 16, 2003.