МАЛКАТА ИНТЕГРАЦИЯ

Станимир Панайотов

web

Ако Лиотар oще не се е обърнал в гроба, то със сигурност вече е изкопан такъв за малките разкази, на чието раждане той присъстваше в "Постмодерната ситуация". Флиртът на малките разкази с всекидневието в режима на деконструкцията може и да се състоя (идеологически), видимите резултати обаче клонят към груба идеологическа асимилация: на малкото от самото него, което си помислило, че е станало голямо...

Четвъртата власт по принцип упорито отказва да се умали от дискурс в разказ. В това се корени иронията и на media studies и пр. изследвания, към които и спада това на Роман Кухар - млад хуманитар и гей-активист от Института за съвременни социални и политически изследвания в Любляна. Личното се въвлича в общественото чрез репрезентации, а с това се репрезентира преди всичко стереотипната власт на най-невинната - четвъртата.

Изследването на Кухар на медийните репрезентации на хомосексуалността в словенски контекст впечатлява с практичността по отношение на прочетеното: редуването на теория и демонстрация hoc ad hoc не оставя никакво съмнение за идеологическото пристрастие, обвиняващо в дискриминация. (Спестяването на цирка на дискриминацията е само едно от хубавите неща тук.) Кухар показва методически как работи четенето на хубавите джендър теории и самият Фуко на практика. Описването на словенските обществени процеси в съчетание с проблемите на хомосексуалната интеграция преминава през Фуко и дискурсивния анализ: стереотипизация, медикализация, сексуализация и нормализация са четирите основни процеса, маркирани в изследването. От силно стереотипните образи, биологически теории и подвеждащи анализи през промискуитета и СПИН-присъдата към 'хетеросексуализацията' на хомосексуалността, Кухар достига до едно тъжно и не само словенско заключение: нормализацията на хомосексуалността е в полза на хетеросексуалността, в полза на само-асимилирането в посоката на претопеното различие. И по-силният проблем тук отново са медиите: като пост-модерна митология (и Барт е тук), но и като един вид нова биология, те нормализират това, което са заразили, а хомосексуалните се лекуват от това, с което са се съгласили да бъдат заразени.

Производството на властовия субект-обект е уплътнено в условията на репрезентацията и истината, спестена като фактор. 'Медиа' е дума, за която отдавна не се мисли като 'канал'.

Обезпокояващото в това теоретико-практическо изследване не е качеството на изследването, а съдържанието му. Не е проблемът в това колко са важни словенските гейове и лесбийки и тяхното социално състояние и среда; изследването на Кухар има много прецизна, леко стереотипна социално-научна методология. Струва ми се, изследването експлицира точно измислянето на толерантността: впечатляващо е колко е близо Словения до онзи мит за толерантността на българите към всички различия. И това е странно, тъй като словенците принципно се смятат за нещо като западноевропейците на Източна Европа (макар и да отиват към централна). Но невидимото различие няма как да бъде различено, и тук нормализацията е просто премълчана политическа недомлъвка за нетърпимост. Самият Кухар показва, че очевидно словенците са много толерантни, когато трябва да бъдат такива, което, разбира се, се случва само на ниво репрезентации.

Иначе казано, това частно-научно изследване сочи както към социалното включване на признанието в термините на малките разкази, така и към социалната недостатъчност на това теоретично включване. Интеграцията на малцинствата засега, поне наоколо, интегрира преди всичко малките разкази и Мишел Фуко на книжния пазар. И ако Фуко беше жив, сигурно съвсем скоро щеше да умре от нормализация, а не от СПИН.

© Станимир Панайотов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.07.2004, № 7 (56)

Други публикации:
Култура, № 16, 09.04.2004.