Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЧУКЧА ИЛИ ЖЕН ШЕН

(As I've been loosing my mind)

Сергей Глинков

web

Промяната е навсякъде, незабелязана. Ние сме като течащи полиетиленови пакети вода. Следващата вода, която пием, може да е нашата собствена. Налице е интуитивно изоставяне на собствеността, заместена с потребителски глад. Това би лишило формата от съдържание и съответно съдържанието от форма. Сюжетът като безкрайно швейцарско сирене или по-добре като фрактално изображение на алеаторичен куб. При едно по-силно разбъркване на манджата може да се стигне и до първичната пихтия, където виреят такива важни въпроси като: "Какво правим?" и "Къде отиваме? 1", на които отговори често липсват или са застрашени от изчезване. Освобождаването на тигъра от омагъосания причинно-следствен обръч кара водата в пакетите да тече. Ти, читателю, си толкова анархист, колкото и аз, когато цъкаш копчето в банята или затваряш вратата на хладилника. Нямам какво да ти кажа и ти го казвам. Подобни (де)структури се забелязват навсякъде в отношенията между хората, придвижването им от точка 2 в точка и най-вече в консуматорските дейности. Вървейки и блъскайки се един в друг, хората се влюбват веднага. Смяната на посоката, фокуса на наблюдение, премахването на същите действа винаги освежаващо. Предполага се, че вакуумът, който ще ни обгърне, ще открехне омнипосочни магистрали, несъизмерими с досегашните светопредставления. Това убийствено синьо (blues), тези индиански практики 3 (да се извади обувката на Кортес от диарийната кал) вече се усещат във всички скрити и явни кътчета и ъгли, където вместо ежедневните (техно)логични паяци, все по-често се забелязват пингвини на абсурда и колебания във Всепоглъщащото Съзнание. Хаотично променяйки израза и връзките между всяко едно нещо и всяко друго нещо, бавно се доближаваме до начина, по който функционира природата. Доближаваме се до приятна тишина, привидно люлеейки клонка (clone 4) връз клонка, където всеки шум (звук) служи като трамплин за всеки друг шум (звук). Това не означава все още, че сме глобални гризачи или безпътни вируси homo sapiens 5, но и не ни пречи да храним подсъзнателните ни папагали с бишкоти между прътите на мозъчните клетки и да викаме "Рамазан" на съседите по разум. В тази разчупена вече джаз-супа, може да се плува. Все пак е рано за антиметафизични рекорди, тъй като още не се знае от кой ръб на бозата сме. Светът (ни?) бавно женшенясва, изплювайки омнипотентно тригонометричните забави на синергетичните божества, зулум-зулум и ОМ в далечината. Това или онова напомня на морските пирати и геодезичните куполи на Б. Фулер и в частност на радостния синтаксис на дълбокоуважаваната Гертруде 6. Така няма да останат неща за изхвърляне и ще се премине към едно по-леко цигански-ориентирано мислене, съчетано с камбанен звън от китайски динги-донг звънчета в просветлените кухни. Музика ще струи дори и в специално оборудваните 7 акустични помещения; хазартно разговаряйки с машините, ще се появят книги, за по-кратко време, отколкото човек може да ги прочете, съдържащи цялата ненужна мъдрост, сбрана и грижливо завита в торбички от чай, готови за консумация от многоустия и шивоподобен потребител. Хубавото е, че всеки човек има разум, а най-хубавото на човешкия разум е, че се променя. Мисленето започва все повече да прилича на четене на вестник. Прескачайки от статия на статия, човек си избира какво да чете. В случая вестникът е насъбралият се боклук в съзнанието плюс разните там колективни несъзнавани и подсъзнавани, често описвани и намесвани в редица тъмни, и бъкащи с пеещи хлебарки, произведения на това, което някои се опитват (и то доста успешно) да наричат изкуство. Всъщност нещата са много по-лесни и изобщо не обичат да се подлагат на анализ. В резултат на редица пробиви човек събира някоя летяща като електрон мисъл и др., опитвайки се да определи местоположението й или скоростта й. Чрез глобалните мрежи (станали продължение на сетивата ни 8) тези така получени мисли достигат до всеки друг човек. Излизайки от главата ми, идеята ме напуска и аз съм свободен отново.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

1. "- Ако ти и тати се разведете, аз няма да остана с теб и няма да остана с тати. - Къде ще ходиш тогава? - Ще се върна назад към природата." [обратно]

2. Ин-ян. [обратно]

3. Животът е танц, музика, илюзия. [обратно]

4. Овцата Доли най-малко. [обратно]

5. Вж. С. Лем и др. [обратно]

6. Stein. [обратно]

7. А ла Казанлъшка гробница. [обратно]

8. Гледай патило - М. Маклуън. [обратно]

 

 

© Сергей Глинков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.11.2000, № 11 (12)