Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕДНА ЗАБЛУДЕНА ИСТОРИЯ

Райна Йорданова

web

Денят се самоубиваше. Далече! Свърши се. Нощ... Изстрела на утрото. Дърва в камината - изстинали. Вчерашното вчера, днешното днес. Забравих свободата и смисъла на безсмислието. Имало едно време... Като някаква приказка.

Превръщаме се в пепел. В спомените на отминалите си сънища ще останем жарава завинаги.

Понякога виждам нищото. Без силуети. Без сънени цветя и синя трева. Пясък, затворен в часовници. Пак това време!

Нищо ли е нищото?

Великото начало. Ясното бъдеще. Нарисувах вятъра с темперни бои. Равносметка за съществуването ми.

Съществувам!

* * *

Ходеше по улиците. Клечеше, прегърнал коленете си. Изпускаше се в дрехите. Присъстваше! В пулса на спирките. В мисълта на чакащите опрощение.

Хората - проекции на положителните си автобиографии. Прозрачни до втръсване.

Аз съм точно това, което искам, и вярвам, че съм. Може би нещо повече, може би не.

Не го забелязваха. Нито изморената брада, нито скъсаните му обувки, нито... Хората не са самаряни.

Неговият свят - без усещане за телесност, без грижа за себе си. Съзнание за единичност до обреченост. Това не може да е истинската действителност.

* * *

Намериха скитника рано сутринта. Кльощав до припадък, до мъченичество. Лежеше между оределите дървета извън града. Мъртъв! Какъв натюрморт! Беше влажно. Незаровен! Имаше мъгла. Смърт без скърбящи. Просто работа.

Втренчвам се в камината. Жар! Като внезапно преминала чувственост, оставила следа в празното.

Редя пасианс. Самовнушенията. Дали сме истински? Пак се изгубих. Искам само да имам душа. И друг път съм се губила. Между хората, в себе си. Много лошо изгубване! А всичко можеше да се оправи лесно. Но харесвам скитащите, като изкупителни жертви. Можеше да се оправи бързо и безболезнено. Редя пасианс. Искам да забравя смъртта. Незаровена. Бездънна. Мразя я до безразличие. Безполезно е. Предизвиках я. Подмамих я с невинен човек... Глупости! Всички носят вина.

Защо е това безхарактерие. И тишината, и ризата, чиито ръкави се завързват на гърба... Ще забравя!

В спомените на отминалите си сънища оставам жарава завинаги.

 

 

© Райна Йорданова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.07.2001, № 7 (20)