Пенка Ватова

web

През последното десетилетие на 20. век въпросите, свързани с живота, обособяването, самосъзнаването и обществено-политическия и културния статус на етническите малцинства, населяващи съвременните държави, се поставят на публичен дебат и решаване и в източноевропейските страни. За жалост обаче етнокултурните програми на сънародниците ни в диаспора, целящи възстановяването и укрепването на етническата им идентичност, все още не са заели подобаващо място в спектъра на общественото внимание в България.

С тези редове се опитвам да запозная читателите на сп. "Български език и литература" с един от културните проекти на българите в Унгария, който е представителен за целенасочената и балансирана програма за етнокултурно обособяване и развитие на българската общност там.

През 2001 г. се навършиха 10 години от създаването на двуезичното списание за обществен живот и култура "Хемус", излизащо в Будапеща издание, познато на малцина у нас, но заслужаващо внимание със сериозността на усилията на българската интелигенция в Унгария да възроди общността в нейните етнокултурни измерения, подпомагайки контактите й с културата на първородината. То започва своето съществуване през 1992 г. с решение на Дружеството на българите в Унгария и с финансовата подкрепа на Фонда за националните и етническите малцинства в Унгария.

В българоезичната си емисия списанието се насочва към историята и културата на миналото, провокирайки колективното съзнание на общността чрез публикации, които припомнят етническите архетипи, свързани с нейния произход, с предците й - родоначалници, герои, жертви, с моралните и духовните им качества, с епизоди от историята на българското преселничество в унгарски земи. И това е белег на обмислен стремеж за ново съграждане на етническия престиж на общността сред другите общности в приемната родина. В началото се разчита на автори от средите на общността, но брой след брой се привличат за сътрудници и представители на унгарската и българската наука - историци, културолози, литературоведи, етнолози, а така също и творци - писатели, поети, преводачи, художници. С течение на годините "Хемус" надмогва първоначалната си стратегия за директно въздействие върху читателската аудитория чрез популярни исторически и културни сюжети. Така етноцентристкият замисъл, предназначен да постига вътреобщностни интеграционни функции, постепенно освобождава пространство за свободен диалог между българската и унгарската култура и литература, като насочва все повече вниманието на читателите към съвременни явления и творци - тенденция, застъпена впрочем от самото начало в унгароезичната версия на "Хемус". Така списанието избягва опасността да остане "затворено" и съсредоточено само върху всекидневното колективно битие на общността. Културното му мисионерство се наблюдава в няколко посоки.

Първо, по отношение на самата общност изданието работи за равнопоставянето на двете култури - българската и унгарската, в съзнанието на принадлежащите към общността: чрез поддържането и разширяването на знанието за свое-родното (езиково, историческо, психично, конфесионално-специфично, културно), идещо от първородината, и чрез преодоляването на чуждостта на другия, на културата на втората родина (или на първородината при по-младите поколения българи, натурализиращи се в унгарска среда). Така се появяват тематичните акценти в отделни броеве върху важни събития и личности и от българската история и култура - от създаването на българското писмо, през борбите за национално освобождение и независимост до съвременната демокрация в България; от първостроителите на новобългарското образование през Възраждането до проблемите на българското училище в Будапеща днес; от Кирил и Методий, през Ботев, Шандор Петьофи, Яворов - до съвременните културни опори на достойнството на българите в Унгария.

Второ, по отношение на обмена с унгарската културна и читателска среда "Хемус" неотстъпно през десетте си годишнини поддържа и развива диалога между българската литература от миналото и днес с унгарската култура, като публикува художествени произведения и литературоведски статии. В тази посока неоценима е помощта на унгарските българисти и преводачи, както и на български творци и учени. (В редколегията и при съставянето на отделните книжки участват българистите Ленке Чикхеи и Дьорд Сонди, които имат безспорен принос за популяризирането на българската литература и култура в Унгария.) Така списанието се осъществява и като поле на взаимната рецепция на двете литератури днес.

Трето, по отношение на етноинтегрирането с първородината и сънародниците в диаспора списанието работи за маркирането на културните граници на българското етническо семейство, застъпвайки теми и автори от етническите ни общности в други страни на източноевропейския регион - Молдова, Украйна, Западните покрайнини.

При тематичното структуриране на броевете си "Хемус" успява да се отнася към развиващите се културни потребности на своята аудитория сериозно и динамично, като сменя гледните точки към темите, като й предлага не само съдържателни новости, но открива нови културни провокации и нови автори, като все по-високо "вдига летвата" в процеса на комуникация, изисквайки напрегнато и съзнателно участие на читателите си в него.

Успешното реализиране на културния проект "Хемус" обаче би било немислимо, ако не обединяваше усилията на българи и унгарци от двете страни и ако българската общност в Унгария както в миналото, така и днес нямаше шанса да намери завидно гостоприемство и благоразположеност от страна на обществото и държавата във втората си родина. Това показва, че не е невъзможно на практика и чрез културни проекти да се открива и да се цени другостта като алтернатива на най-често срещаните в досегашната човешка история възможности за етническите малцинства - естествената асимилация и агресивността. Ето защо познаването на списанието, а също и другите форми на етнокултурната програма на българите в Унгария (издателска дейност, изложби, театър, танцови състави, Институт за българите в Унгария, научни конференции, радиопредавания, образователни проекти и пр.) би било полезно не само за да отбележи щрих в културната ни история, но и при изграждането на съвременното ни отношение към малцинствата - към другите в България и към своите зад граница.

© Пенка Ватова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.12.2002, № 12 (37)

Други публикации:

Български език и литература, 2002, № 1.