На 10 април 1999 г. Преподавателят по методика на обучението по литература, ученият, учителят на учителите, доц. д-р Господин Кисьов достигна мъдрата възраст - 70 години.

По този повод от името на неговите ученици и колеги (между които съм и аз) искам да кажа - просто и от сърце - добри думи.

Започвайки, ще се опитам да представя най-важното от житейския му път:

Роден е в село Сърнево, Старозагорско, в многолюдно селско семейство, известно с любовта си към труда, учението и всичко българско.

В родното си село Господин Кисьов получава основно образование. Има късмет да бъде ученик на талантливите учители по български език и литература г-н Таньо Янчев (впоследствие дългогодишен инспектор) и г-жа Сийка Янчева. Те запалват у него любовта към изкуството на словото.

Завършва мъжката гимназия "Ив. Вазов" в гр. Стара Загора, където учи в класическа паралелка. Негови учители са известните с изключителната си дарба на филолози и педагози - Иванка Попова и Стефка Славова (по-късно преподавател в ИУУ).

Щастлив период в живота му са студентските години, когато израства в елитната среда на университетски преподаватели като: акад. П. Динеков, акад. Г. Цанев, акад. В. Георгиев, чл.- коресп. Л.  Андрейчин, проф. Е. Георгиев и т.н. В дружески беседи доц. Кисьов поменува тези свои учители с безкрайно благоговение и преклонение.

Началото на професионалния път на Господин Кисьов е учителстването му в Техникума по облекло, във Вечерното училище и в Строителния техникум в Стара Загора.

От 1959 г. в продължение на седем години е инспектор по български език и литература в ОНС - гр. Стара Загора.

Преподавателският стаж на Господин Кисьов в ИУУ "Д-р М. Нейчев" (а по-късно в ИПКУ "А. Тошева") е четвъртвековен.

И в пенсионните години не пресекват творческите му дирения. Появяват се литературни очерци, литературни и театрални рецензии, методически статии...

Биографичните бележки, представени почти като curriculum vitae, трудно могат дори да щрихират портрета на Господин Кисьов. Всъщност външно бедна откъм неочаквани обрати и ефектни ходове, биографията му е с богат вътрешен пълнеж. Стойност й придават трудно уловимите детайли от всекидневието. Тях понякога сме успявали да съзрем ние, които години сме били около него, - колегите му от катедра "Български език и литература и чуждоезиково обучение", чийто ръководител той беше цели двадесет години.

Запомнящо се събитие от живота на катедрата е организираният от него постоянно действащ семинар с базовите учители по български език и литература от района на института. Те разгърнаха с обич новото, а свои оригинални методически идеи и решения споделиха на педагогически четения, по страниците на педагогическия печат, в методически научни сборници, в учебници и помагала.

Заслуга на Господин Кисьов е и интегрирането на катедрата с видни български учени - преподаватели от СУ "Св. Климент Охридски", ПУ "П. Хилендарски", ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", НИО "Тодор Самодумов", институтите по български език и по литература при БАН. Те често гостуваха в ИПКУ и съдействаха за усъвършенстването на лингвистичната и литературоведската компетентност на учителите.

Благодарение на Господин Кисьов в катедрата ни цъфтяха сговор и разбирателство - условия за професионално добруване и напредък.

Връщайки се към спомените, колегата доц. Г. Делев споделя: "За всеки от нашата катедра г-н Кисьов е стабилно рамо, на което можеш да се опреш в моменти на тежки преживявания; той е търсен и намиран компетентен съветник, когато човек се колебае при вземането на трудни решения; той е развълнувано сърце, в което си дават среща тревогата от неуспехите и радостта от успехите на другите..."

Без преувеличение убедено мога да обобщя: няма човек в катедрата, комуто доц. Кисьов да не е помогнал. Неговата доброжелателност и добротворството му са пословични. Душкодобродушковщината обаче му е чужда. Щом е нужно, той е и взискателен, и критичен. Но дори и тогава всичко е обгърнато със свойствената му лирическа мекота.

Много са професионалните уроци, а още повече уроците по нравственост, които ни е давал Господин Кисьов. Помним съветите му: "Кажи на учителя първо блага дума, после спокойно посочи грешките му и убедително ги обоснови, вдъхни му кураж, тъй че той да не си спомня с болка и горчивина за несполуката, а да върви по-леко по стръмната учителска пътека"; "Зачитай труда на учителя; радвай му се - той е творец на бъдещето"; "Давай път на доброто. С добро се създават светлите неща в живота..."

Поразително е, че Господин Кисьов познаваше почти всички учители по български език и литература от някогашния регион на Института, обучавани в различни квалификационни форми. Помнеше имената им, помнеше предмета на своя съвместен труд с тях, помнеше и това, което следва да се довежда до желания край... Бе готов да изслуша всеки, да поговори с всеки, да даде навременен съвет, да окаже полезна помощ...

При професионалното общуване с необикновено търпение и такт, деликатно, с финес и топлота учеше учителите. Те му отвръщаха с обич, каквато струи от писмото на заслужилата учителка от гр. Казанлък Янка Ташева:

"...Вашата любов към човека преливаше у нас и ни правеше по-добри, по-нежни, по-всеотдайни.

Вие живеехте с нашите болки и радости - знаехте как растяха децата ни, къде се учеха... Намирахте време болен да посетите, вяра да му вдъхнете и с надежда да го окрилите.

Благодарим Ви. Благодарим!"

От върха на 70-те години за доцент Кисьов е радостна равносметката, че е обучавал повече от 3000 учители в около 120 квалификационни курса; че е духовен подбудител за появата на бял свят на 35 статии на учители; че с негова помощ над 20 учители по литература са достигнали до национални педагогически четения; че има съвместни публикации с учители...

Човешкото общуване с учителите предопределя до голяма степен и преподавателския му успех, макар че литературната му ерудиция, подготовката му като методик, черпенето на професионални сокове пряко от училищната практика са основните предпоставки за обаянието му като преподавател. Да не пропуснем и това - той въздейства с всичко: с психика, с физика, с маниери, с поза, с жест...

На учителите по български език и литература доц. Кисьов посвети и цялата си научна дейност. Автор е на книгите: "Литературните упражнения от 5. до 8. клас" (1976); "Урокът по литература и учениковото литературно развитие - 4. - 11. клас" (1987); "Учебникът по литература и учениковото литературно развитие" (1989); "Проблемното обучение по литература" (1990); "Извънкласната работа по литература и развитието на ученическите литературни способности" (1993).

Най-популярна сред преподаващите български език и литература в средните училища и специалистите методици е монографията "Литературните упражнения от 5. до 8. клас". Тя е резултат от десетгодишна експериментална работа. Книгата е единственото цялостно и пълно изследване на този проблем в българската методическа литература. По признания на учители тя има не само теоретични достойнства, но и неоценима прагматична стойност.

Плод на дългогодишни творчески усилия, насочени главно към проучване на учебната практика, е и книгата "Проблемното обучение по литература", която интерпретира в методически план едно от модерните направления в педагогиката и дава възможност на учителите и от прогимназиалната, и от гимназиалната училищна степен да осъществяват развиващо литературно обучение.

Доцент Кисьов е автор и на 93 статии и студии в сборници, известия, годишници. Сътрудничил е и сътрудници на списанията "Български език и литература", "Народна просвета", "Пламък", "Летописи", "Хоризонт", "Участие", "Кула" и на вестниците "Учителско дело", "Септември", "Днес", "Вик" и др. Редактор, съставител и рецензент е на 20 издания.

Научната му кариера е наситена и с многобройни участия с доклади в конференции, симпозиуми, сесии.

Без човешката връзка с учителите научното му творчество - обхватно и значимо - не би могло дори да покълне. И точно затова се приема с вяра. Когато добре се проучи, то става упование, защото дава ключ за решаване на различни проблеми в многоликата дейност при обучението по литература.

Будната педагогическа мисъл на Г. Кисьов е в хармония с гражданската му позиция и с човешкото му достойнство. Това извиква дълбоко уважение към личността му.

Доцент Господин Кисьов има щастлив професионален жребий, защото на щедростта на педагога, на мъдростта на учителя, на толерантността на колегата, на скромността на учения, на отзивчивостта на човека се отвръща с човешка обич. А какво по-ценно от това!

С благодарност, признателност и обич ние - неговите колеги - му честитим юбилея и му желаем здраве, много здраве, творческо дълголетие и сбъднати надежди.

© Пенка Гарушева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 1999, № 6
© Електронно списание LiterNet, 18.12.2000, № 12 (13)

Други публикации:
Български език и литература, 1999, № 6.