ПОСВЕТЕН НА КРАСОТАТА И ИДЕИТЕ
(Георги Цанев)

Никола Иванов

web | Подреждане на балната зала. Книга втора

Ако трябва с една мисъл да определя и характеризирам академик Георги Цанев, най-подходяща според мен е "неуморим воин в полето на красотата и идеите". Това е цитат от статия на самия Георги Цанев и той обема в себе си целия литературно-критически, литературно-исторически и теоретически път на автора си, формула е на един достойно извървян, плодоносен и пребогат творчески път. За мен Георги Цанев и Владимир Василев са двамата най-крупни български литературни критици в класическия смисъл на понятието "литературен критик" - открили и дали път по страниците на литературните списания, които редактират и издават, на всички по-значителни имена от българската литература в продължение на няколко десетилетия. Макар че може личните отношения между двамата колоси на българската литературна критика не всякога да са били блестящи, то литературните им отношения винаги са били безупречни. Ако някой се съмнява в казаното и търси някаква конфронтация между тях, нека прочете главата за Владимир Василев от книгата на Цвета Трифонова "Писатели и досиета". Пък и в чисто литературен смисъл оценките им за стойността на имената и творбите в българската литература в огромната си част се различават само по нюансите, а не по същество. Навлизането на Георги Цанев в българката литература започва с първата му литературно-критическа работа, която е посветена не на какво да е и на кого да е, а на стихосбирката "Да бъде ден!" на Христо Смирненски. Както се казва в подобни случаи - попадението е право в десятката. И то в самия й център! Наистина завидна критическа съдба! Но съдбата обикновено е благосклонна към надарените свише... С безпогрешния си литературно-критически усет Георги Цанев забелязва голямото, значимото. И когато Тончо Жечев казва нещо от рода на: "Георги Цанев е имал голям късмет да започне със Смирненски", самият академик реагира в смисъл: "Не е въпросът в късмета, въпросът е да оцениш и да не пропуснеш момента. Сигурно в живота на всеки критик има такъв момент. Въпросът е да го хванеш. Късметът е в това." И е напълно прав. Това е изключителен урок за всеки критик! Защото литературният критик има шанс да остане само със забелязаните и открити значителни имена за националната литература.

Малцина знаят, че Георги Цанев е предложил и заглавието на стихосбирката на Смирненски - "Да бъде ден!". Когато поетът показва проекта за стихосбирката на Г. Цанев, нейното работно заглавие е било "През бурята". И му казва, че е написал ново стихотворение, още незавършено - "Да бъде ден!" и по настояване на Георги Цанев Христо Смирненски приема това заглавие за цялата стихосбирка.

В чисто конспективен план житейско-творческата биография на Георги Цанев е следната: роден на 21.ІХ.1895 г. в с. Борован, Врачанско. Участва в Първата световна война и повече от година е заложник в пленнически лагери. Завършва Славянска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1923 г. Специализира в Карловия университет в Прага (1926-1928 г.). Дълги години учителства във ІІ-ра и І-ва софийски гимназии. Частен доцент (1945 г.), редовен доцент от 1946 година, професор от 1949 г. и ръководител на Катедрата по история на българската литература (1950-1961 г.) в Софийския университет. Декан на Историко-филологическия факултет (1951-1952 г.). Директор на Института по литература при БАН (1959-1963 г.) и завеждащ секция по история на българската литература след Освобождението (1950-1975 г.). Член на Европейската общност на писателите (КОМЕС) от 1962 г. и на ПЕН-клуба от 1937 г.. Член-кореспондент на БАН от 1952 г., академик от 1974 г.

Ако трябва да се посочи библиографията на неговите публикации, то ще са нужни много страници. Но няма как да не отбележим, че сътрудничи с литературно-критически рецензии, статии, портрети и прегледи на сп. "Нов път", "Артист", "Златорог", "Училищен преглед", "Философски преглед", "Българска реч", "Изкуство и критика", по-късно на "Септември", "Литературна мисъл", "Пламък" и други, както и на почти всички литературни вестници, излизали през периода в България. Главен редактор е на списание "Изкуство и критика" и сп. "Изкуство" (1945-1948 г.).

Георги Цанев е един от четворката от списание "Нов път" заедно с Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев и Асен Разцветников. Големият критик влиза в конфликт с "идейниците", защото естетическите му критерии са възможно най-високи и не може да търпи голата риторика, празната фразеология, липсата на убедителна образност и всяка друга литературна сухоежбина. В най-догматичните години непосредствено след 9 септември 1944 година Георги Цанев пое риска, защити и наложи творци от ранга на Захари Стоянов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Г. П. Стаматов, Антон Страшимиров, Георги Райчев, Николай Лилиев, Никола Фурнаджиев, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев, Светослав Минков, Борис Шивачев, Илия Волен, Стоян Загорчинов, Йордан Йовков, Константин Петканов, Емилиян Станев и много други. В списанието си "Изкуство и критика" Георги Цанев привлича за сътрудници Георги Караславов, Бленика, Павел Вежинов, Любомир Тенев, Блага Димитрова и почти всички стойностни творци от това време. "Изкуство и критика" и "Златорог" са в благородно съревнование и съперничество по привличане на цвета на българската литература през периода.

Десетки са книгите на академик Георги Цанев с фундаментално значение, като основополагащо място заемат "Страници от историята на българската литература" в четири тома. Той е литераторът с най-големи заслуги за реабилитацията на класици като Яворов, Пенчо Славейков и Йовков, които бяха низвергнати след горепосочената дата. Изумяват неговите оценки и прогнози за автори и книги, които се обуславят от точни критерии, резултат на верен и безпогрешен художествен усет на изискан ценител на естетическите критерии.

Покрай академик Георги Цанев израснаха и се утвърдиха в литературната ни критика литератори като Цветан Стоянов, Минко Николов, Кръстю Куюмджиев, Милена Цанева, Иван Пауновски, Тончо Жечев, Боян Ничев, та до Светлозар Игов и по-младите. Може без преувеличение да се твърди, че най-добрите български литературни критици от по-старото и средно поколение са ученици на Георги Цанев. Лично съм ставал свидетел с какво внимание и "бащинство", но взискателно и строго, той се отнасяше към по-младите, които са решили да се посветят на неблагодарната и тежка литературна критика. От Георги Цанев съм получил един от най-големите и важни литературно-критически уроци, още като прохождащ в литературната критика. Бяха двамата с академик Петър Динеков и стана дума за прословутите тридневни обсъждания на романа "Тютюн" на Димитър Димов. С цялата си наивност аз ги попитах защо не са се изказали по време на обсъжданията да защитят забележителния роман на големия писател. Те сякаш не ме чуха и разговорът продължи. След малко отново зададох същия въпрос, но пак не последва отговор. И като току-що пръкнало се литературно-критическо пале за трети път попитах. Тогава големият критик ме погледна и каза приблизително следното: "Виж какво, младо момче, ти тепърва започваш, а аз съм към края, но запомни: понякога трябва да замълчиш, по една или друга причина, за да не навредиш. Много е важно да прецениш момента, за да може след време да удариш с двойна сила и да помогнеш. Един критик трябва да може да премълчава, но реши ли да говори или пише, трябва да казва само и единствено истината, такава каквато той я вижда и усеща и както е убеден!" Този урок на академик Георги Цанев никога няма да забравя!

Георги Цанев наистина беше неуморим воин в полето на красотата и идеите. Той беше критик-боец. Извънлитературните съображения не го интересуваха. Затова често получаваше удари в гърба от прекалено амбициозни писатели, за които бе изразил точна, безпристрастна, обективна и безкомпромисна литературно-критическа оценка. За да си отмъстят, те използваха хора от най-високите етажи на властта. Веднъж с възмущение бе изригнал на някакво литературно обсъждане и бе отсякъл към литературните маниаци: "Докато в българската литература има писатели като Йовков и Елин Пелин, вие трябва да мълчите!" Със силата на критическия си талант той респектираше и тези, които не го обичаха, принуждаваше ги да се съобразяват с него и оценките му за книгите им. Те не посмяваха открито да застават срещу него, защото се страхуваха от огромната му дарба на литературен критик. Но тайно вички бяха петимни точно от него да получат ласкава оценка за творбите си. Никак не е случаен фактът, че Георги Цанев получи званието "академик" едва на 79 години! Това е най-убедителното доказателство за подозрителното отношение на властта към него.

Разбира се, че с годините неговите ученици отидоха по-нататък в оценките на литературните стойности. И това е напълно естествено и нормално. Но всички ние, по-младите, в една или друга степен стъпвахме върху фундамента, в основата на който бе академик Георги Цанев.

© Никола Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.04.2009
Никола Иванов. Подреждане на балната зала. Книга втора. Варна: LiterNet, 2009.

Други публикации:
Никола Иванов. Подреждане на балната зала. Книга втора. София, 2008.