Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Май  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АЗ НЕ ОТ ВЧЕРА ПО РЪБА СЕ ДВИЖА...
(Лириката на Надя Попова)

Никола Иванов

web | Подреждане на балната зала. Книга втора

Надя ПоповаНесъмнено Надя Попова е сред най-представителните български поетеси от едно талантливо поколение, което се появи в лириката ни след поколението на Блага Димитрова и Станка Пенчева. Макар и с малка възрастова разлика бих посочил имената на Екатерина Йосифова, Калина Ковачева, Малина Томова, Миряна Башева, Валентина Радинска, Надя Попова и някои други. Всяка от тези поетеси е физиономична, с изградено собствено творческо лице, което я отличава от останалите.

Досегашните поетични книги на Надя Попова са "Линия на живота" (1981 г.), "Новолуние" (1987 г.), "Къщи за събаряне" (1993 г.), "Безславни празници" (1996 г.), антологичната "Рисунки по памет" (2002 г.) и някои по-късни работи в "Страх от тъмното". Самите заглавия на поетичните й книги и стихотворения са твърде показателни за тяхната същност - силно драматични и дори трагични.

Още с първите си публикации и стихосбирки Надя Попова навлиза в лириката ни респектиращо като зряла поетеса, някак си не по "женски" сериозно, без творческите лутания, така характерни за младите поети, сякаш тя няма поетично "детство" и колебания. Нейната поезия не крещи, защото Надя Попова знае, че крясъкът не лекува болката и че човек трябва да си носи кръста, колкото и тежък понякога да е той. Уводното стихотворение "Аз не от вчера..." от "Рисунки по памет" е твърде характерно за творческите територии и натюрела на тази поетеса:

 

 

Аз не от вчера по ръба се движа,
под мен бръмчат загърбени тълпи,
но - огледало за обратно виждане -
безсънният ми разум ме крепи.

А днес стоя от пропастта на метри
и няма как пред съдната черта
да преповтарям:
две и две е четири,
денят по-мъдър е от вечерта...

За мен като професионален читател най-важно винаги е било да повярвам в думите на поета, да се убедя, че срещу мен се изправя поетеса със съдба и биография, която не измисля и не преиграва в стиховете си, а те са камертони на сърцето й. Такава поетеса е Надя Попова и аз адмирирам нейната лирика - драматична, дълбока, екзистенциална, изживяна и преживяна.

Надя Попова е завършила Литературния институт "Максим Горки" в Москва и когато четем стиховете й, се убеждаваме, че сред нейните предпочитани руски поетеси са Цветаева, Ахматова, та до Белла Ахмадулина. А личните предпочитания на твореца са твърде важни, защото го разкриват и говорят и за неговата същност. В лириката на Надя Попова не цвърчат весели трели, няма безгрижна радост, а една неудовлетвореност от реалиите на живота. Мракът е нейното предпочитано творческо пространство. А светлината, доколкото я има, е съвсем епизодична и случайна и осветява предимно бездуховност и нагони. Стихотворението "Светлина" започва със стиховете:

В тъмнината среднощна
неочаквано светна прозорец -
вик безмълвен за помощ,
затиснат в квадратната рамка.

и завършва по борисхристовски:

Но човекът отвори хладилника.
Лакомо с пръсти
нещо къса и дъвка.
И пак светлината угасна.

Натуралистичната картина е с много силно въздействие.

Надя Попова трудно извежда на светло своите спомени и размисли, настроенията при нея са предимно носталгични, но без меланхолия, чувствителността й е болезнена, свързана със зрелостта, старостта и мъдростта, макар че тя търси Светлината и Надеждата, защото в никакъв случай не е некрофил и мизантроп, но трудно ги открива и намира, защото такъв е животът, на който тя е вярна. Нейната лирическа героиня чува плача на страдащите, усеща човешката ранимост и крехкост, скръбни са нейните песни. Поезията й е пропита от болка, от стиховете й се долавят стенания и вопли. Поетесата постоянно дълбае в себе си, затова стиховете й са изстрадани и истински:

И докато душата ми сега разкъсват
надежда и неверие - в едничка нота,
товара от покорството отърсила,
ще питам господаря си, Живота:

- Защо страха си пръснах на парчета,
а щастието най-невъзмутимо ме загърби?

- Защо трохите жалки за врабчетата
кълвяха все охранените гълъби?

Поетесата не ни предлага отговори, а въпроси - драматични, съдбовни, същностни, осмислящи битието ни. Надя Попова никога не си позволява да ни занимава с бита, а средоточие на нейните творчески инвенции е битието с неговия Смисъл. Тя ни разкрива духовната си биография, която е лишена от лековато щастие, затова тя не заиграва и не преиграва със словото си. Светлината в нейната лирика е оскъдна, защото човешкото ни битие, поне на този етап, не е твърде радостно и надеждно, проблемите ни връхлитат и затрупват ежедневно, трудно се намира изходът от лабиринта, наречен живот.

Поезията на Надя Попова излъчва силна енергия, която дълбоко ни въздейства. Нейната лирика ни разтърсва и сепва, принуждава ни да се огледаме, да преоткрием и забележим колко унизени и оскърбени има около нас, а не ги забелязваме, не сме съпричастни, увлечени в своите егоистични миражи и химери:

Сияйни бездни. Непрогледен мрак.
Приятелства, предателства, любими
забравени, простеният ти враг...
Край тебе преминават чужди хора
и профучават лъскави коли,
краката ти треперят от умора.
Не се залъгвай. Още те боли.

("Лунапарк")

И най-страшно е, защото в безразличието си не съзнаваме, че в последна сметка на мястото на лирическата героиня сме самите ние, или всеки житейски момент можем да се озовем на нейното място.

Лириката на Надя Попова е отрицание на делничното в целия й съзнателен живот, в търсене и надежда по нещо светло в необозримото бъдеще. Чрез себе си тя изразява метафоричното и хиперболично начало, което връща човека към изначалния порив по Истината и Доброто, издига го във висините и го превръща в прах. За всичко това говорят стихотворения като "Из неофициалната ми автобиография":

Желаеха ми ясен път най-близките,
но техните надежди май пропаднаха.
Напразно вкарваха ме в пътя
от детинство -
на път ме решеха
и връзваха ми панделки.

Проходих. Проговорих. Мъдри хора
ме учеха на четене и писане.
И сричах, докато очите се отворят:
че наведнъж
                    се произнася всяка истина.

И по-нататък:

Нататък - Менделсон.
Войни семейни.

.......................................

...Спи дядо, от борбата и от влагата изсмукан -
провинциален адвокат, стоик, мечтател,
как рядко идвам гроба да прелея,

.......................................................................

Че всяка радост е пчела обречена,
докосне ли плътта ми - мъртва пада.

За да завърши:

Но аз съм жива. Аз съм будна. Помня
как греят върхове в лъчите коси
и както жадният е тръгнал с празна стомна,
така вървя през тъмното
с въпроси.

Те ще отключат светлина,
защото
не всичките врати са бутафория,
защото не сандъка на живота,
а въздуха му
искам да отворя!

Позволих си по-подробно вглеждане в тази лирична творба на Надя Попова, защото тя е емблематична за творческия й натюрел. Макар при нея конфликтността да изглежда по женски по-деликатна, няма как да е по слаба, защото е породена от сблъсъка на една свръхчувсвителна натура с всичко грубо и отблъскващо.

Тази лирика олицетворява махалото на живота, на човешките терзания, които минават през болката, през тъгата, през колебанията и стремленията, но и през копнежа и любовта. Чрез творческия порив лиричната героиня се опитва да избяга от душната атмосфера на делника и бита и се стреми към друг свят, скроен по нейно желание, в който да намери дом за изтерзаната си душа и да се чувства уютно.

Въпреки драматизма и трагизма лириката на Надя Попова излъчва своя особена светлина дори в скръбта, дори в отчаянието, понякога по-незабележима, друг път по-видима. Тази лирика се характеризира с изисканост, на места с изящна простота и чист рисунък. Надя Попова притежава дарбата да преобразява нещата, без да изгубят своите реални очертания. Цялата й поезия е доказателство, че природният и душевният пейзаж при нея са съответни, аналогични, хармонични. Поетесата търси себе си сред тълпата, носталгичните настроения са примесени с усещания за самотност, тъга, несигурност и разочарования, които изпълват душата й. Чрез сблъсъка от общуването й с този свят тя преоткрива себе си, самоанализира се, стреми се да проникне зад видимото, да намери формули на живота, които, съотнесени към творчеството, добиват други измерения. В нейната лирика думата "самотност" и нейните производни са сред ключовите думи. Това е така, защото екзистенциалното я вълнува в неговите духовни измерения и стойности:

А когато морето по тавана заблика
и угасне последната нощна звезда,
ще притворя очи -
                              да не види никой
в тях убийствената ми самота.

("Бягство")

Много силно е това изживяване и в "География":

Да се оплаквам от самотност?
Смешно е -
сред тази полудяла Ниагара
от гласове ту ясни, ту размесени,
от толкова лица - като на гара.

......................................................

С годините все повече разбирам,
че няма личността ми истинско значение
за друг, освен за моите родители
и двете същества,
                                        от мен родени.
Единствено във тях съм недокосната
от разочарования и рани,
те ме обичат безпричинно, просто.

.............................................................

И само в тебе вярвам, споделеност,
във твоите обятия разтворени,
когато ме зовеш
                                        при теб да слезна
с ръце безбройни от стъбла и корени.

Поетесата е до неузнаваемост всеотдайна като дъщеря и майка, до жертвоготовност. Лирическата героиня обрисува себе си в цялата си поетична същност. Всичко при нея е резултат от дълго носен и изстрадан личен опит. Това е житейското кредо на поетесата Надя Попова - един твърд човек и творец, който не се огъва и предава пред живота, а се изправя и посреща неволите, които допълнително го каляват и го правят още по-устойчив:

Да, може до дъно да пия от скърбите,
но никога няма да стигна до дъното,
живот мой, тунел през гранитните гърбици.

Най-светло е някъде малко след тъмното!

Никакъв хленч, никакво отчаяние няма да открием и усетим в тази поезия..

Стиховете на Надя Попова описват дъгата на женската съдба във всичките й превъплъщения и най-вече в тъжните и нерадостни мигове и размишления - "Не вдигай ръка", "Триптих за раздялата" и редица други творби. Любовта не само в личен смисъл и страданието са главните движещи мотиви и сили в нейната лирика. Любовните стихове на Надя Попова - "Астрология", "Ненаучно", "Този есенен ден се изнизва със стъпка лисича", "Мисля те", "Две песнички по една мелодия", "За единствения, любимия", "Кръстословица", "Друго изречение за любовта" и други са драматични, философски, но чисти и красиви, смислени. В тях има не толкова страст, а повече размисъл и съзерцание, обагрени са от нежна печал и молитвено любуване:

Благодаря ти, че ме приласка
и още за това, че
изтръгна ме като ненужен звук
от съвършена фуга;
че не приличаше на никой друг,
че ме забрави като всяка друга.

("Благодаря")

При тази поетеса срещаме странно преплитане между меките пастелни тонове и строгите линии на графиката при изграждането на образите и картините.

Силна е социално-нравствената чувствителност в тази поезия и тя също е съпътствана от чувството за самота.. Поетесата непрестанно усеща грубостта и ударите на живота, болките на другите стават и нейни болки и грижи, светът е неуютно до жестокост място:

Понякога се чувствам непотребна -
почти като говорещ папагал,
като атлета бронзов, всеки мускул
напрегнал в бягащите си крака,
като прочетен вестник, пуснат
в талазите на мътната река.

("Краен квартал")

Често лирическата героиня е на ръба на бездната. Равнодушието я плаши, отчайва и смазва ("Гротеска", "Вариации на тема "Шапки" и др.). Закърнели сме за нежност, съчувствие, състрадание, милосърдие. Наоколо алчност и злоба, която разяжда човеците. Животът и самите ние сме се хванали за гърлата и възможният апокалипсис е все по-близо. Затова и чувството за неизживяност на живота е толкова силно. Обобщаващо потресаващ е краят на "Ескиз":

А ние, умните и сдържани чудовища,
затъкнали вика, протеста, болката
дълбоко в гърлото, в душите си -
ще продължим към своята последна спирка
с лица
          като от късните платна на Гойя.

Това стихотворение е спазъм и вик в тишината.

Много самота излъчват стиховете на Надя Попова от "Созопол", "Пълнолуние", "Хамлет ХХ", "Битие І", "Свечеряване", "Дъждът" и други, но те са истински. Любовта бяга от живота ни, приятелите ни предават, изневеряват ни любими, твърде много са разочарованията. Поетесата смята за свои близки несретниците и отритнатите от живота. И Надя Попова очевидно е възел от нерви. Тя не иска да е част от тълпата, а силна индивидуалност. Категорично несъгласна е с бездуховността, вещоманията й е естествено чужда, стреми се да одухотворява вещите, важно за нея е всичко ценно, истинско, насъщно, което "изтича като през продупчен джоб", тя се чувства виновна и заради другите. Нейната съдба е синтезирана в стиховете:

Готова съм за всеки хап отрова.
До днес горчилка кой ми е спестил?
Все през лицето шибаха ме клоните,
плодът оказваше се често гнил.

("От пълнолунието е, любими")

Надя Попова предпочита вътрешните драматични монолози и диалози със себе си, себеразнищването и самоанализирането. Нейна постоянна спътница е грижата за личните неща, които стават значими за всички, общи и универсални. Силно откроено е усещането й за изтичащото време, което трябва да се осмисли по човешки духовно значим начин. Някои от стихотворенията са с библейски мотиви, други звучат като притчи.

Поезията на Надя Попова не е за шумни скандирания и за площадни четения, за масови митинги или за лековати забавления. Тя трябва да се чете в усамотение и в мигове на болезнени изпитания, които ни поднасят животът и съдбата. Всичко при тая поетеса е изтръгнато от сърцето, оплодено е от една свръхчувствителност, която се пренася върху читателя и го вълнува. В стиховете на Надя Попова има много мълчания, които провокират читателите и им предоставят възможност допълнително да ги осмислят, да допълват нейното слово, защото очевидно то е многозначно и полифонично. Обикновено в лириката си тази поетеса се движи на скорост, силен е интензитетът на словото, изживяванията и преживяванията й. Уплътняването на стиховете е много добро, те са максимално обезвъздушени, словесната компресия е впечатляваща, затова лириката й е силно въздействаща, няма как да останем безразлични към нейните поетични послания. Поезията на Надя Попова е пребогата на образи, които активират чувствата и съзнанието ни. Откриваме оригинални и психологически проникновени откровения, вълнуващи с различния нов поглед към света и навеждащи ни на дълбок размисъл.

Поетесата знае, че най-тежък е кръстът на талантливите и почтените, защото те са обременени с неволите, драмите и трагедиите и на останалите, на всички унизени и оскърбени от живота.

Надя Попова - една безспорна поетеса.

 

 

© Никола Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.04.2009
Никола Иванов. Подреждане на балната зала. Книга втора. Варна: LiterNet, 2009.

Други публикации:
Никола Иванов. Подреждане на балната зала. Книга втора. София, 2008.