Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТАЛАНТИ И ВОЖДОВЕ
Необходими думи

Никола Иванов

web | Подреждане на балната зала

Този текст е писан през 1987 година. Бе предложен на няколко литературни вестника и списания, но не посмяха да го публикуват. Това си позволи само един провинциален вестник, чийто главен редактор едва не беше уволнен заради дързостта си. Това беше поетът Георги Спасов, Бог да го прости! Малко по-късно го уволниха.

Текстът бе поискан за публикация от "Литературная газета", но аз отказах, защото бе писан за българските творци.

Позволявам си да го публикувам отново сега, защото считам, че актуалността му е трайна, тъй като проблемите за твореца и властта, за таланта и неговия характер са вечни като самата литература и изкуство.

 

"Правдата стои по-горе от Некрасов, по-горе от Пушкин, по-горе от Русия, по-високо от всичко и затова трябва да се желае само правдата и да се търси!" Тези думи принадлежат на гениалния писател Фьодор Михайлович Достоевски. Имаме много причини да обичаме и поставяме Достоевски на недосегаема висота сред всичките писатели на света и достатъчно основания да смятаме, че това е най-великият писател, който някога е стъпвал по грешната ни земя. И тоя недостижим хуманист разни "вождове" започнаха да учат на хуманизъм. Забележете, него, който казва: "Аз няма да се примиря, докато на земята има дори едно плачещо дете!" Човекът, изрекъл тези думи и отстоял ги по неоспорим начин в творчеството си, беше "учен" на хуманизъм от "непогрешими вождове" и "кормчии", които безмилостно убиваха "свои" и "чужди". Те дори забравиха, че Достоевски имаше смъртна присъда от самодържеца и дълги години бе на каторга и в немилост. Какъв цинизъм!

Започваме оттук, защото много горчилка навяват размислите за съдбата на най-талантливите представители на безспорно най-високата литература на земята - руската и съветската литература.

Каквото и да си говорим, смята се, че Нобеловата награда е най-престижната, голяма и авторитетна литературна награда, и че се присъжда на творци, които имат не само национално, но и световно значение. Това при всички случаи задължава тяхното творчество, или поне произведението, заради което се присъжда наградата, да е тотално хуманистично. Разбира се, че съществуват и компромиси, както и очевидни грешки при определяне на нобелистите за литература. Някои от грешките са плод и на политически спекулации. Но независимо от скандалните и куриозни случаи, които понякога са съпътствали присъждането на Нобеловата награда за литература, достатъчно е да се прочете списъкът на нобеловите лауреати, за да се види, че с нея все пак са наградени значителна част от големите световни творци на нашия век.

Преглеждайки списъка, виждаме имената на петима съветски писатели. За жалост в първите години след учредяването на наградата тя не е присъдена на такива колоси на световната литература като Лев Толстой, Антон П. Чехов и Ал. Блок.

И така - първият съветски писател, който е удостоен с Нобелова награда за литература е Иван Бунин - през 1933 година. Иван Бунин обаче не живееше вече, а и едва ли можеше да живее в родината си, защото в нея вилнееше "вождът". Смъртта големият писател дочака също в чужбина.

На Борис Пастернак Нобеловата награда бе присъдена през 1958 година. И макар че съществуваше политически привкус, зареден от романа "Доктор Живаго", никой не може да отрече, че Пастернак категорично и безапелационно заслужава наградата. Ето думи и израз на "официални фактори" по адрес на автора на "Доктор Живаго": " литературен плевел", "шугава овца", "предател", "недоволна жаба", "кучешки нрав", "храни куче да те лае", "злобно кутре", "свиня няма да направи това, което направи той", "Юда, вън от СССР!" И в крайна сметка на гениалния творец въпросът беше поставен така: или Нобеловата награда, или родината. И Пастернак избра родината и се отказа от наградата. Редно е да запитаме: какво пречи Нобеловата награда на родината и с какво е срещу нея и я заплашва?!

След това дойде ред на Михаил Шохолов. Само че и него го заплашваше обстановката, но му се размина благодарение, струва ми се, на изключителната популярност и обич, на които се радваше великият казак сред народа. Пък и "Тихият Дон" - произведението, заради което фактически писателят получи Наградата - навремето бе оплюто и още не се изучава в съветското училище.

Предпоследният съветски нобелист е Александър Солженицин. Присъждането на Нобелова награда за литература на Солженицин за 1970 година е още пресен скандален случай. Не можем обаче да не признаем, че Солженицин е значителен творец, който правдиво и талантливо пресъздава репресиите на Сталин, че неговите книги са безсмъртен паметник и потресаващо предупреждение срещу всяко зло и насилие. А този писател познаваше много добре обстановката в лагерите, защото беше прекарал дълги години в тях. Подобно на Иван Бунин и той напусна родината си, принуден от обстоятелствата.

За да допълним картината, ще спрем вниманието си върху съдбите на ред звезди от световна величина на съветския литературен небосклон: Манделщам, Гумильов, Есенин, Набоков, Гросман, Ахматова, Цветаева... и още колко... Всички трагични съдби. Дори певецът на революцията Маяковски посегна на живота си... След като вижда как е изтезаван Манделщам, неговата съпруга казва, че ще се примири, едва когато го види мъртъв... На такива страшни мъчения е подложен творецът, защото имаше доблестта и смелостта да пише стихотворения срещу Сталин. За Ахматова А. Жданов казва: "Ана Ахматова е един от представителите на безидейното реакционно литературно блато. Тя принадлежи към т.нар. група на акмеистите, излезли на времето от редиците на символистите, и е един от знаменосците на празната, безидейна, аристократично-салонна поезия, абсолютно чужда на съветската литература. Акмеистите представляваха крайно индивидуалистично направление в изкуството. Те проповядваха теорията "изкуството заради самото изкуство", "красотата заради самата красота", изобщо не се интересуваха от народа, от неговите нужди и интереси, от обществения живот... Какво полезно могат да дадат произведенията на Ахматова на нашата младеж? Нищо, освен вреда." След такива "оценки" e ясно какво става. Съпругът на поетесата Гумильов е разстрелян. Есенин, Маяковски, Цветаева се самоубиха. Набоков напусна родината си, Гросман и Ахматова устояха, но непрекъснато ги грозеше смъртна опасност или в по-добрия случай - лагер...

И още три имена, които можеха спокойно да получават най-високите световни литературни награди - Андрей Платонов, Михаил Булгаков и Михаил Зошченко. Можеха, но просто не ги печатаха. Платонов работеше като портиер (дворник) на Литературния институт (каква ирония на съдбата!), мълчеше и създаваше изключителната си проза. Булгаков пишеше писма до "вожда" с молба, след като произведенията му са забранени в родината, да бъде пуснат за известно време на Запад, защото просто няма какво да яде. "Също като простак и еснаф Зощенко е избрал за постоянна тема ровенето из долни и нищожни страни на бита... Възможно ли е да се стигне до по-ниска степен на морално и политическо падение и как могат ленинградчани да търпят подобна мръсотия и разврат на сраниците на своите списания? Само литературни отрепки могат да създават подобни "произведения"... Зошченко с неговия гнусен морал... Зошченко извежда на показ долната си и просташка душица... Изцяло гнилата и разкапана обществено-политическа и литературна физиономия на Зошченко... Да се маха от съветската литература!" Тези изрази принадлежат също на А. А. Жданов, казани са през 1946 г. и имаха чисто практическо въздействие върху съдбата на Зошченко. Така бяха "изгонвани" съветските писатели от литературата. А понякога и от родината.

През 1971 година Йосиф Бродски отправи молба до писателската организация да му издадат бележка, че е поет. Той получава исканата бележка, на която пише, че не е поет! Йосиф Бродски е носител на Нобелова награда за литература за 1987 година. От началото на 70-те години живее в САЩ и е професор по литература. Пише основно на руски език. Кои са поети и кои не са!?!

И така: петима съветски нобелисти за литература - трима в чужбина, един е принуден да се откаже от наградата. Наистина печална равносметка...

По време на най-срашните репресии през тридесетте години в средите на съветските писатели възниква блестящият афоризъм, че телеграфният стълб е добре редактирана елха. Всички тези творци, за които стана дума по-горе, а и много неспоменати, не можаха да бъдат натъпкани в прокрустовото ложе на еднаквостта, сивотата и безличието, живяха и творяха с болките на народа си и заплатиха различна висока цена за своята доблест и съвест. Защото като истински таланти бяха безстрашни борци в името на ИСТИНАТА И ПРАВДАТА, за която така страстно говори великият Достоевски. Такива хора и творци можеха единствено да бъдат високи и красиви ели в най-разкошната световна литературна гора - руската и съветската. Те отстояха името и честта на тази литература.

Сега всички те се завръщат отново в родината си и при нас.

 

 

© Никола Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.12.2006
Никола Иванов. Подреждане на балната зала. Варна: LiterNet, 2006-2007

Други публикации:
Никола Иванов. Подреждане на балната зала. Пловдив, 2006.