ПОЕТИЧНАТА ПРОЗА НА ЛИЛИЯ ХРИСТОВА

Никола Иванов

web

Познавам по-добре Лилия Христова като поетеса и затова ми беше интересно да се запозная с разказите ѝ от сборника "Перо от черен котарак". Както и предполагах, в прозата си личи поетесата, защото белетристиката ѝ е някак си по-лирична. Тя разчита повече на асоциациите и асоциативните връзки и внушения, посланията ѝ са обагрени от силен лиризъм. В отделни разкази откриваме и романтика. Творбите от сборника са по-скоро есеистични, отколкото реалистични и рационални, някои са просто импресии. Тя избягва директните послания, разчита на намека, на втори и трети план, внушава посланията си ненатрапчиво и деликатно. В центъра на разказите ѝ най-често е малкият човек, самотен, объркан, ненужен, излишен, нещастен, безпомощен да се справи с живота. Затова творбите ѝ са хуманистични, изпълнени са със съчувствие и състрадание към унизените и онеправданите от живота. Затова е силна социалната болка в разкази като "Петъчна безтегловност", "Операцията" и други. Силен социален разказ е "Юлка от улицата", където естествено се налага аналогията между съдбата на уличните изоставени животни и нещастните хора със сходна съдба. Освен състраданието и хуманизма става дума и за особено важния въпрос за Свободата. В "Дъждът" става дума за пречистващата сила на доброто, която лекува.

В "Бягство" главната героиня отива на село, за да се отърве от градския стрес. Разкрита е романтиката на стария идиличен селски живот. Авторката чрез персонажите си разсъждава за писането, мъките на словото да се самопостигнеш и вечното съмнение дали си успял. Основният акцент във "Великден" е жаждата и стремежът по автентичност, която е най-постижима в детството, което е чисто и неосквернено. "Изживях и планинското, и морското детство. Те са иконите, пред които се моля в сегашната несъвършена възраст", споделя Лилия Христова в творбата. В разказа става дума за Свобода, волност, необремененост от живота на възрастните. Творбата разкрива умението на авторката да описва вълнуващо природата, да рисува с думи. Като потвърждение на това умение ще си послужа с цитат от "Картина с тартан": "Мъгла покрива тъмните води на езерото Лох Лайн, на вълни се вдига и облива стените на замъка Дуарт. В пролуките на раздраното ѝ було за миг се откриват бряг, кула, покрив, къс зелено или оловно небе. Като магически пъзел - величествен, предизвикателен за окото на фотографа. Лов на мигове, дар от мъглата. Мъглата, която обърква сетивността и променя настроението - чудодейна, призрачна, креативна. Премина с нас през входа, изтри патината на времето и ни отведе в иреалния свят на рода Маклийн." Сходни послания като във "Великден" откриваме и в разказа "Боримир". Главният герой търси автентичния живот сред природата, не понася завода, където е тясно на душата му. Името му е символично и най-хубавото в случая е, че среща разбирането на жена си Нуша. "Среща" е разказ за нацизма.

В центъра на "Перо от черен котарак" става дума за това, че възрастните не общуват достатъчно с децата си, не ги разбират. Агапа разбира по свой начин живота, но интуитивно усеща алиенацията, отчуждението между възрастните и мечтае за автентичен естествен живот - семейство, деца, мъже, любов, ласки...

Някои от сюжетите са свързани със съдбите на наши сънародници, омъжени и живеещи в чужбина. Но тяхната чувствителност си остава преимуществено българска, макар че авторката е потърсила, открила и почувствала универсалното, защото в последна сметка всички сме хора. И в чужбина хората са самотни, срещаме несретници, социални аутсайдери, маргинали. Човекът навсякъде по света се нуждае от топлина, съчувствие, състрадание, отзивчивост.

Героите в творбите са предимно особняци, единаци, самотници, чешити, но с богат вътрешен свят и духовност, имат си свой живот. Хубав и прочувствен разказ е "Дядо Тик-так", който е изпълнен с духовност. Часовникарят Родион е тих, самотен, отдаден, отнесен в своя свят, затворен. Общува само с глухонемия Борис и внука му Пепо. Става духовен баща на детето, умира тихо след смислено изживян живот. Често главни персонажи в разказите са хора на изкуството - художници, писатели, музиканти, дизайнери. Това влияе върху творбите, защото ги прави по-емоционални и музикални, зазвучават съответно на настроенията и посланията - любовно, тревожно, поетично.

Най-добрите разкази от "Перо от черен котарак" импонират с отворените си финали, неочаквания край, изненадващите фабули и сюжети.

© Никола Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.07.2019, № 7 (236)