Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РОМАН ЗА ИСТОРИЧЕСКАТА НИ СЪДБА

Никола Иванов

web

Книгата на Иванка Денева „Кръстопъти и ветрове” е роман за историческата ни национална съдба през последните няколко века и преди всичко от началото на 18. век до средата на 20-то столетие. Самото заглавие на романа е символично и обобщаващо и това, според мен, е първата сполука на авторката. Защото кръстопътно и ветровито е наистина мястото, което предците ни са избрали да създадат българската държава. Именно на такива кръстопътища ветровете на историята духат най-силно и опасно и националната история на тези народи е не само драматична, но много често е свързана с трагични преживявания и събития за хората.

Иванка Денева си е поставила амбициозна задача и е избрала трудния път да използва многобройни исторически и литературни източници, за да бъде по-убедителна в повествованието. Не става дума само за периода 18.-20. век, защото честите исторически ретроспекции показват намерението на авторката за историческа изчерпателност и достоверност на споделеното в романа.

Националната ни историческа съдба е въплътена в историята на Сливен и сливенско, която е съответна на историческата съдба на цялата ни държава. А историята на Сливен и сливенско е изразена чрез историята на рода на Мутафите, която започва от началото на 18. век. Иванка Денева е използвала хронологическия принцип, но повествованието в известен смисъл е мозаечно. Това усещане се създава от редуването на хронологии и ретроспекции. Реалната история на сливенско е придружена от легендите и писателското въображение на Иванка Денева, което подчертава художественото звучене на творбата.

От „Кръстопъти и ветрове” можем да получим знания за най-значителните исторически събития за България - главно падането под турско робство и последвалите го времена. Сливналии могат да прочетат в подробности своята история, която е типична за българските градове и селища - възникване, обособяване, история и развитие на града и околността. Накратко ще изброя събитията, за които се говори в романа, за да стане по-ясно част от неговото съдържание: падането на България под турска власт; турските султани, които управляват империята през петвековното ни робство; годините на исторически мрак до 16.-17. век, когато има реална опасност от изчезване на българския народ; въстания като Чипровското и бежанските вълни; Руско-турските войни и отраженията им върху българския народ; ролята на манастирите за опазване на българското национално съзнание; кърджалиите и хайдутството; стопанското събуждане на българите, което е резултат от духовното им възземване през 18.-19. век; развитието на просветното дело от килийните училища насетне; борбата за независима българска църква против фанариотите; развитието на земеделието и занаятите; ролята на четническото движение и на воеводите; появата на национал-революционери с идеология и политическа философия, връх на които е Васил Левски; изграждането на революционните комитети; Априлското въстание и Руско-турската освободителна война; Сан-Стефанския мирен договор; ролята на Великите сили; Съединението; стопанският просперитет на България през първите десетилетия след Освобождението; Балканската и Междусъюзническата войни; националните катастрофи; събитията от 1923-25 година; събитията от 1941-44 година; Втората световна война; случилото се на 9 септември 1944 година и до 50-те години на 20-ти век.

В книгата ще прочетем известни и не толкова известни неща за турските султани, за наши църковни и духовни будители като Паисий Хилендарски, Сава Доброплодни, Константин Фотинов, Добри Чинтулов, Иларион Макариополски, Александър Екзарх, Найден Геров, Иван Богоров, Иван Селимински, Стоян Чомаков, Петко Славейков и други. За Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Филип Тотю, Стефан Караджа, Индже и другите сливенски войводи. За революционери като Раковски, Левски, Ботев, Бенковски, Каблешков, Волов, З. Стоянов и останалите. За строителите на свободна България като Стамболов, К. Стоилов и другите. За Батенберг, Фердинанд, Борис ІІІ. За комунистически и земеделски ръководители. И т.н., и т.н. Представена е етнографията не само на сливенско.

Но ако беше само това, романът би възпроизвел в съкратен вид историята на България. Онова, което придава художествен облик на творбата са художествените образи, плод на писателското въображение на Иванка Денева. Това са главно родовете на Мутафите и Писанколевите. Чрез техните образи авторката ни е показала най-предприемчивите българи, които стоят в основата на напредъка на нацията. Те са работливи и предприемчиви, постепенно разширяват дейността си. Петър Мутаф, Славена, Мила, Янаки, баба Цанка, Дончо, Ана и внучката Аница и другите герои са обрисувани запомнящо се. Всеки от тях е индивидуализиран, защото наред с общото, типичното и характерното носи и личните си белези както във външността си, така и главно в характера си.

Сполука за Иванка Денева е проблемът за греха и възмездието, за престъплението и наказанието, който е намерил своето място в романа. Янаки е грешен към Дончо и възмездието се стоварва върху Аница не само в житейския й път, но преди всичко върху най-свидното - детенцето, което се ражда с дефект. Това е сурово и въздействащо предупреждение към всички нас да не пристъпваме божиите заповеди и да живеем в мир и съгласие със съвестта си, защото ще платят тежко тези след нас. Посланието и писателският повик е да загърбим злото и да дадем широко път на Доброто.

Любовта на българина към земята, към труда, описвана от българските класици, срещаме и по страниците на „Кръстопъти и ветрове”. Редуват се обществено-исторически разсъждения и лични преживявания на героите.

В романа Иванка Денева разкрива умението си да изгражда интриги и конфликти. Множеството сюжетни линии са овладени, умело преплетени и поддържат читателското ни любопитство будно. Мотивът за узнаването също е намерил място в романа.

В книгата са съчетани реализъм, въображение и мистика, което придава обемност на повествованието. Психологическите преживявания на героите ги водят до изграждане на собствено житейско и нравствено поведение и философия, правят ги по-убедителни и запомнящи се.

Никъде в романа патриотизмът не преминава в патриотарство, защото Иванка Денева цени националните достойнства на българите, без да подценява достойнствата на другите народи. Запомнят се както мъжките, така и женските образи в романа.

Иванка Денева не е спестила и някои не толкова приятни черти на българина като злоба и завист към успеха на можещия, одумването и стоустата мълва на махалата, която е способна да вгорчи живота на достойни хора.

Но най-голямото достойнство на „Кръстопъти и ветрове” е това, че романът е една духовна книга, чрез която Иванка Денева ни убеждава, че националният и въобще човешкият просперитет и възход е немислим без духовността, без духовното издигане. Стремежът към книжовността е най-силният аргумент в подкрепа на тази позиция. Авторката с гордост споделя факта, че чрез спомоществование в сливенско още тогава са издадени около 2000 книги! Книгите, театралното дело и другите духовни събития са в основата на стопанския просперитет на българите и България. И това важи с пълна сила и за днешно време, а несъмнено още повече в бъдеще.

Книгата е населена с драматични и трагични образи и събития. Писателското майсторство силно личи в способността на автора да е непредвидим, постоянно да ни изненадва чрез съдбите на героите, с перипетиите пред тях. Това, което ще се случва, да е трудно предвидимо, а още по-добре да е непредвидимо. Иванка Денева се е справила с тази творческа задача. Това е една интелигентно написана книга, която не ни е скучна.

Романът завършва със смъртта на Янаки Писанколев - стожерът на рода. Идва времето на коравосърдечните му синове Слави и Драгоя, при които човещината и добротата отстъпват в името на печалбата. Подобно на „Гераците” на Елин Пелин, но от друг ракурс. И въпреки това в книгата има една култова реплика на Аница: „Та ние всички сме едно, Боже, вкупом сме... хора!” Това е универсален хуманизъм, главното послание на творбата, което окончателно я осмисля и ни връща Надеждата, че в последна сметка Доброто ще излезе победител в схватката с мрака. Въпреки всичко!

 


Иванка Денева. Кръстопъти и ветрове. Роман. София: Български писател, 2008.

 

 

© Никола Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.04.2011, № 4 (137)