Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СУТРЕШНИТЕ ЗАЛЕЗИ НА ПИСАТЕЛЯ

Никола Иванов

web


        Поемайки ангажимента да изразя мнението си за тъжния роман на Ангел Г. Ангелов "Сутрешни залези", отново прелистих предишните му книги "Невъзможна любов", "Закуска по обяд", "Оживление в мравуняка". Този критически навик според мен е необходим, за да се почувстват по-осезателно тенденциите в развитието на даден автор. Освен това подобни паралели дават по-точна представа за характера на самия автор, който е не по-малко важен, отколкото талантът. Още Атанас Далчев казваше, че в българската литература талантите са много, но характерите - малко. Защото е много важно за всеки автор да намери своята литературна писта, която е негова, автентична и естествена и в която той има шанса да достигне до своето литературно Елдорадо. Защото литературният характер предполага упоритост, постоянство и увереност, че си сполучил да изразиш себе си, пишейки за другите.

И в "Сутрешни залези" Ангел Г. Ангелов споделя своите социални несъгласия, които го тревожат и терзаят. Затова писателските му послания са своеобразно продължение от предишните му книги. И тук авторът размишлява не само за един общественоисторически период от човешкия живот, а въобще за човешката история, за Битието като едно постоянно човешко зло. Още в първия "Запис" на Маркизата се срещаме с мрачните обстановки, характерни за прозата на великия Достоевски, но и със сцени, които по жестокост надхвърлят всякакво въображение. Разсъждаваме за ролята на съдбата, но и за ролята на избора и на характера човешки. Човекът е едновременно чудо и чудовище. Естествено се наслагват и асоциациите с мутрите, които изплуват от тинята колкото да станат богати и, които колкото и да се опитват да се откъснат от миналото си, все накиселяват. Адът е в първия запис, където срещаме предела на човешката жестокост. И въпреки скотските и екстремни условия, все пак се обажда и Душата, а в нея и надеждата на писателя.

Раят пък, ако въобще може да се говори за него, е в част от втория запис. Става въпрос за пълнокръвното, изпепеляващо, донякъде измамно чувство за единственост и неповторимост на Него и Нея. И за философското заключение - колко химерично, миражно и кратковременно е щастието, ако изобщо го има. Защото любовта бързо преминава в обикновено чукане и в крайна сметка побеждава рутината на съжителството. Както и писателският извод, че смисълът на човешкия живот е да се опитаме да създадем нещо трайно и да не го пропиляваме безцелно и безсмислено.

В романа съжителстват натурализъм и еротика едновременно, натъкваме са на мазохистично-порнографски и изтънченоеротични сцени. Откроена е ролята на тълпата, на отвратителното население, което - оскотяло от обстоятелствата - съжителства с Духа, когото измъчва.

В книгата е осмяна и политическата класа. Потвърждава се мисълта, че политиката открай време е мръсна работа, съпътствана от постоянни компромиси и съобразявания. В нея много по-често успяват пробивните и безпардонните, защото изисква твърди и груби лакти и способност да орезилиш и окепазиш противника си. Тези авторови страници, макар и твърде различни по стилистика, асоциират с Алековия текст и потвърждават неговата гениалност. Все пак проблясва и искрица надежда, че макар и рядко - като урания или еделвайса - се срещат и достойни политици.

Атентатите, множеството на тълпата, на населението са характерни за цялата човешка история, характерни са за съжаление и за днешната действителност.

Всички образи и понятия в романа - Мазника, Гемиджията, Мекицата, Поетката, Маркизата, Мислителя, Богът; Срам, Съвест, Морал, Доброта, Лапането, Келепира - са обобщения. Героите нямат имена.

Писателят търси смисъла на съществуването и го предлага в Пътя, във вървежа на Човека към съвършенството. Най-важното за него е да не загуби стремежа си към по-добър живот. Невъзможен е всеобщ добър живот, но кой знае?!

Става дума и за престъплението и наказанието, за това колко са грешни човекът и човечеството, но все пак заслужават милост. "Сутрешни залези" е философско-психологически роман. Това е наистина тъжен роман, в който Ангел Г. Ангелов разсъждава по екзистенциалните въпроси - променил ли се е през хилядолетията човекът към по-добро, или не? Отговорът на автора е по-скоро песимистичен. Защото днешните жестокости са по-садистични; човечеството хвърля най-големите си усилия за усъвършенстване на средствата за издевателства и убийства. В миналото има като че ли повече хуманност дори в жестокостите - оттук и скептицизмът на автора. Това се потвърждава и в образите на Заможния и Бедняка. Писателят разсъждава и върху ленността и мързела, които погубват и най-талантливите; разсъждава за ролята на съдбата и доколко е във възможностите на Човека да я промени; за личната отговорност - защото не бива да се оправдаваме само с обстоятелствата, тъй като в края на краищата в последна сметка всеки си е виновен сам.

В края на книгата има определение, че това е роман на разхлабващите се връзки и на всякаквостта. Мисля, че това е подходящо определение. Защото да разсъждаваш в подобен текст кои са взели връх сред човечеството - добрите или лошите, възможна ли е свободата, или у индивида е заложено робското, което поражда толкова мръсотия в човешката душа, и още толкова проклети въпроси, - е присъщо само на талантливите. Това е проза, която като общи тенденции притежава допирни точки с прозата на М. Пруст, М. Булгаков, А. Платонов. И нещо, което не мога да не отбележа със задоволство: това е най-четивната книга на Ангел Г. Ангелов. В стилистично отношение той е постигнал видим успех. И това е един безспорен успех не само за писателя Ангел Г. Ангелов. "Сутрешни залези" доказва, че в българската литература творят и сериозни автори, които създават добри и стойностни книги.

 

 

© Никола Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.12.2000, № 12 (13)

Други публикации:
Народно дело, 26. 10. 2000.