Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДОКТОР 5
(фарс за един малформат)

Мария Вирхов

web

Не влажен лес
Не леден пук от чаша
Не риба риба
Не проточен сън
Не топло гърло

Не паве в паважа
Човек съм

А не съм

I

Стара къща. Стая с овехтели мебели от шейсетте, примерно завод МОСКВА, потънала в следите на най- малко тридневен запой, около стените - рафтове с книги, в дъното - компютър с евтин вид. На жълто диванче, зад маса с бутилка водка, чаши и пепелници седи човек на видима възраст около петдесетте.

Звучи музика, нещо като вопъл.

Името на човека е ..., всъщност на четиридесет и две, некрасив, има готина усмивка, но се усмихва все по-рядко, не е нисък, но изглежда така поради сгърчения си торс, той е нещо като писател, КУЛТУРКА, пуши Melnik, говори си сам, невидимо пиян:

...: Никога не идваш, докато поливам цветята или закусвам.

Аз: Не.

...: А, не! Ама напия ли се - не пропускаш...

Аз: Наистина пиеш много.

...: Вече и това не мога. Скапвам се още на петия ден. Не че не искам...

Пие, пуши, леко се поклаща.

Жабата желание е изсушителна, целуваш или не, си оставаш същия, малформат, loser, жаден гущер, в твоята паст всичко потъва, съсирва се, стричва даже, щото, ако жабата си избираше, - тебе нямаше да те има, а щеше да има езеро с мухи. А ти и муха да си, слон ще те сгази.

Аз: Докато вятърът бликне по хълбоците ми, извира изпод крилата, мие разгорещената ми перушина, още не виждам края на зимата, но той е там, дрезгав и грапав, като рунд бокс за четирима, перата ми се протягат и се опълчват на очите, следват североизток, жабата е жадна, езерото се е вкиснало, впило се е в земята, децата й са в устата ми, между езика и глътката, ято бъбриви лъжички вдигат голяма врява, казвам му...

...: Все пак успявам да се залъжа. Разширявам се. Будя се. Фузвам.

Убеждавам се да остана, да се гърча в хладното бяло под смрадния въздух на въззрялата октомврийска суша.

Пия и пикая. Не сера. Шепна си. Повтарям имената... Име А. Влечуго с перушина.

Аз: Ти си влечуго!

...: Ти съм аз.

Отива и мие ръцете си. Връща се, налива, разлива, овладява се, сяда зад компютъра, пише няколко думи, чете на глас.

Има такива истории, човекът живее сам, бедно, низко живее, несито, смръкне оттук, клъвне оттам, поогледа пределите и се свие в жаждата си. Пуска кучетата, а сам вече е октопод, черно му е, скапано, скъпо плаща, а му свирят малко и вредно. И тогава калта кипи вместо кръв, ефирът посивява и в близост причинява болка от упор, ранява с писък. Болката, която причинява... от упор... Достоевщина някаква...

Аз: Бях. Плаках. Целувах следите и те просветляваха.

...: Лицемерна кифла!

Аз: Бих могла да бъда жестока.

...: Би могла да бъдеш. Жаба. Жабо!

Мълчание.

Там немците ходят бира да пият

Аз: А хубавиците да предлагат телата си

...: Кралице!

Хваща се за сърцето, става, довлича се до дивана, пада и затихва. Светлината угасва.

След малко, ... спи. Звъни се на вратата, дълго и настойчиво, той става, ядосан е, че са го събудили, отива към вратата, говори през верижката.

...: Не... работя... нямам... пия... ела утре, после ела... нали разбираш, опитвам се, правя каквото мога, хайде, ще се видим...

Връща се, налива, пуска музика, дразни се, спира я, сяда, пие, пали цигара.

Спомняш си я - една такава, с козинка между лапите, гореща на пипане, с нея живях на Кракра, казваше се Карма, Кармелита...

Имаше си работа с дявола, напиваше се и му ближеше копитата, змията си пъхаше в путката, имаше пудел и телевизор, но сутрин се будеше и не си спомняше нищо.

Тогава все още си въобразявах, че съм способен в любовта, смятах да й играя по свирката, докато успея дя я фиксирам, да я дресирам по твое подобие, оттогава зная - нищо не може да спре разплитането, все едно държиш шепа вода, без да разливаш и без да пиеш, тя ме увличаше в изпълнения, плътен с ужас хаос, ХАОС! О, това жадно чувстване, което те смазва, ако не му се оставяш поне наполовина и там вече почти не се съпротивлявах, дори не беше забавно, пропивах се, умирах безпорядъчно и безмислено, сега съжалявам, че не стигнах до края, все още дишах, а тя беше уранова котка с осемнайсет полуразпадащи се живота и всеки от тях се удържаше с зъби и нокти на границата, през която тя, както предполагах, така и не прекрачи никога. Сега е държанка на заместник-министъра на жълтите работи, а аз съм лайното, на което обръщат внимание едва когато го настъпят и се размирише.

Аз: Някога няма сянка, бях сянка, бях, безмълвната Молина Негра, un duende, на тавана хлопах кастанетите на дявола, на обидения се покланям, казваше тя, на унизения в братството давам своето огледало, ААААААААААААХ! Тогава още плачех.

...: ДА!

Пада омаломощен назад. От болка или наслада хлипа.

...: От болка и наслада хлипам

Аз: Въртя се и пропадам

 

 

II

Същата стая. Седят двама, ... и жена без възраст, висока, с уморено лице, на име, да речем, ***. Пият чай с дребни сладки. Явно добре се познават, не се гледат в очите.

***: Имаш много здраве от Жабчо, каза да му се обадиш на всяка цена. Има нещо добро за теб, казва - този път...

...: Той винаги го казва.

***: Искам цигара.

Той подава. Мълчат. Пушат. Преодолявайки себе си, тя:

***: Ти вече не ме обичаш.

...: Никога не съм те обичал, дори не те харесвам, не си въобразявай, за бога!

***: Тогава защо съм тук?

... се смее ехидно.

...: Знам ли?.. Идваш, играеш си играта, искаш нещо, аз ти го давам, понеже това е най-лесният начин бързо да си отидеш, и това е. Нямам сили за битки, давам ти всичко, останало за даване, а то не е много, уверявам те. Не се ли усещаш какви ги вършиш? Та аз съм нищо, огледало, играеш си с нищото и някой ден ще се озовеш уплетена от ей-такъв мрак, а тогава и пръста си няма да мръдна да те вадя.

Ще си почивам...

*** гледа в чашата, сякаш не чува.

Ще си почина.

***: Днес четвъртък ли е?

... мълчи.

***: Донесох новия Bowie...

Рови някъде, вади. Гледа встрани.

Няма нищо такова, което и двамата да не знаем. Сега виждам, че се страхуваш, но знаеш, че бих могла да те обгърна, да те предпазя, да изсмуча отровата от раната ти, да се погрижа за болката, да остана с теб до края, да изпия дъха ти, всичко, всичко ще направя, ще те направя истински, само ми дай своето да, дай ми...

...: Алчна кучка! Само гъз ми е останал за даване. Само гъз и копита, на, плюскай!

... се тупа по гъза.

***: Ще пусна музика...

Пуска музика.

***: Окайваш се.

...: Не ме интересува.

***: Лъжеш.

Известно време слушат музика, пият чай, мълчат. После той става, излиза и се връща с водка, пие и подава. Говори, по-скоро на себе си.

...: Вече седмица пия. Аз пия и тя пие. Аз спя - и тя заспива. Ту е тук, ту я няма. Ту е вътре, ту вън, а понякога - и вътре и вънка. Ебе ме, чудя се как още успява, на себе си се чудя, чуваш ли, аз няма да те еба повече! но тя няма нищо против, алчее, иска душата ми, а душа - няма. Не струва. На! Изпий го!

Вади си кура, хваща я за косата и я натиска надолу, докато го налапа, тя се опира в началото, после поема...

Минават няколко минути.

...: ДА! ДА! ДА! ВКАРАЙ ГО ТОЯ ПРЪСТ ВЪТРЕ!

Дълго стене, повтаря: ДА! ДА! *** преглъща и го изплюва. Май плаче. Лягат, той разсеяно я милва по путката, вече е много пиян.

...: Може би, да, усещам нещо, нещо може и да има... Най-добре да си вървиш, не тази нощ, утре, утре, инак, а ти не искаш да пукна, нали не искаш да пукна? Страхувам се, не ми стиска, отслабвам, страхувам се, обичам те, ще ми родиш ли деца, обичам те... Дано да ти стигне... стига... С теб се чувствам съвсем непринудено, като с курва, каквато си всъщност, какво повече искаш?..

Аз: В дъха ти дишам, в погледа ти гледам

***: Шехерезада!

...: Не ми се подигравай!

***: Питам те - какво правя тука?!

...: Заспивай!

Заспиват, светлината угасва.

След миг е сутрин. Едновременно се будят, секунди след светлината. Целуват се безстрастно, ... излиза да направи кафе, *** пуши.

Тя се хваща за главата, сякаш я държи да не отлитне.

Аз: Отлитам да садя бадеми в сърцето на мирозданието

Гледа неподвижна, почти не диша, шепне.

***: КРАЙ!

Той влиза, върти се, мърмори.

...: Кафето е готово, изпивай го и си отивай.

*** става, пуска музика, ... я спира, гледат се с омраза, тя се облича и излиза.

Той седи на дивана, не реагира. После посяга към телефона, набира номер.

...: Жабчо?..

Светлината угасва.

 

 

III

"Тук Бог отдели светлината от тъмнината." Издялано върху камък.

... се прибира от някъде, усмихнат, дори ухилен, не пиян. Влиза в стаята, подредена и лъсната, но си е същата, пуска музика, вади цигари, ключове, фолио, запалка, пуши.

Доволен е като Р. де Ниро в "Бразилия", когато включва лайната. Притваря клепачи, за известно време все едно е изключен. След първоначалната еуфория става, облича лекарска престилка, която вади от гардероба, вади и огледало, от докторските , уши - нос - гърло, и си го слага, излиза, мие ръцете си, връща се, сяда отново на дивана и заема поза.

Звъни се на вратата. Една медицинска сестра (***?) излиза от гардероба и отива да отвори. Чува се нежен глас, влиза нещото. То е високо, изящно, но болнаво на вид същество, облечено в странна кожа (без козина). Следва го сестрата, сяда пред компютъра.

СЕСТРАТА: Как се казвате?

А. (леко срамежливо): Няма да ви кажа.

Сестрата записва.

СЕСТРАТА: Знаете ли къде живеете?

А. (категорично): Това е тайна!

ДОКТОР 5: Седнете, А. Радвам се отново, че ви виждам. Все тъй болна и изобретателна в болката си, надявам се?

А. сяда.

А.: Държа в ръцете си кълбото и го раздиплям. Отвътре изскачат хладни искри и ме уплитат в космите на лъчите си. Закачам се. Нишката прониква през всяка плът и жила, провира се през всеки тунел на желанието. Оттогава падам. Ще ми помогнете ли?

ДОКТОР 5: Не и на вас, уважаема, вие оставяте след себе си само отшелници и пустини. Сестра, пригответе всичко необходимо за процедурата...

Сестрата излиза.

ДОКТОР 5: Съблечете се.

А. безпрекословно се подчинява, личи, че процедурата е привична.

Под кожата се показва тялото на нещото с препаска-превръзка, цялото в белези от камшик и изгаряния.

ДОКТОР 5: Колегата 3 добре ви е обработил, надявам се. Да видим... Лягайте!

А. ляга на дивана, застива. Докторът извършва бърз преглед на тялото, сваля превръзката, мърмори.

ДОКТОР 5: Добре, добре, отлично, раната функционира, смъртта е пред прага, Луната е в Скорпион, скоро ще се разделим с вашите соматични недъзи и ще преминем към основното лечение, с което ще изкореним всички възмутително нагли симптоми и ще оставим само полезното и приятното. А сега - just a little pin prick...

Вади от шкафа спринцовка, ампула, прави й венозна инжекция, колебае се, после прави и на себе си, докато А. говори, но различна субстанция.

А.: ААААААААХ! Защо сърцето ми се облива в смрадна пикоч?! Кой е предателят, довел в дома ми убийците? Защо се мъчи моят враг? Защо не мога да му отвърна със словата на чистата пролет, които вдъхна в дъха ми на дете моят баща сред птиците? Къде умирам? Кого оставям? Там, където се намирам, виждам само хладен жълт пламък и сенки, от които кръвта стине и се обръща на кал.

ДОКТОР 5: Именно...

А.: Искам да си ходя. Отивам си!

А. се надига, но пада обратно, неспособна да се движи.

Аз: Там немците ходят бира да пият

А. (вече доста унесено): А хубавиците - телата си.

ДОКТОР 5: И аз това казвам... Във вашата участ има нещо твърде подобно... Но какво чакате?! Вие сега отивате в една мъчителна прострация, от която аз, на свой ред, не желая да ви избавя поради крайната опасност, в която бих се оказал, позволявайки ви да сте свободна към действия против природата си на човешко животно, която аз, в качествата си на пазител на общественото здраве, съм задължен да предпазвам от заразата на любовта, заела властта в болния ви мозък.

И понеже отново отказвате да сътрудничите с вашия лекар, аз ще ви накажа повече от сурово!

Сестра!

Сестрата влиза, носи различни приспособления за фиксиране и бой. Пуска силно музика.

Завързват А. за дивана, той взема малък трижилен бич и шибва А. през гърдите.

А.: МММММ! (привично)

СЕСТРАТА (сядайки отново пред компютъра): Вашето име?

А.: Любов... Anima... Крипта...

СЕСТРАТА (записва): Род и занятие?

А.: Жадната и жаждата. Култа и кулата.

А. (мълчи малко, добавя): Лунен часовник.

Той шиба, харесва му.

ДОКТОР 5: По същество!

А.: Някога няма сянка, мишена без плът, възможност без грях, някога само сянка от периметъра, сега - център на пределното омерзение, някога - кралица на сърцата, някога - любов, сега името ми е поругано от милионите хладни обитатели, слепите пощальони на развалата, от децата на залеза, отровния ключ на кармата, дори моят брат желае смъртта ми, а някога бях чучулига... A!

Докато А. говори, той продължава да шиба, удря, хапе, възбужда се, ебе, сестрата също е възбудена, мастурбира, двамата свършват едновременно, докато А. губи съзнание от болка или наслада.

ДОКТОР 5 (отпуснат и доволен): Сестра, донесете солта!

Сестрата излиза, връща се с банка сол, натриват тялото, то се гърчи, стене, но не моли за нищо.

Аз: От болка и наслада хлипам

ДОКТОР 5: Въртя се и пропадам.

Бавно идва на себе си.

Помогни ми да изнеса тая дрипа оттука...

Освобождават А. от оковите и я изнасят двамата. През гардероба. Тъмнина.

 

 

IV

... е сам, в центъра на стаята, с лице към гардероба, седи на стол почти неподвижно и говори.

...: Унизих я, разчекнах я, изкормих я, разбих й тъпата глава, свободен съм, свободен съм, мършата е свършена, гадна мършава жаба, размазах я по пода и гледах как кръвта дими и се изпарява, как съхне жълтата й кожа, как очите се заледяват и губят своето отровно излъчване на жадна звезда, как над леда изтлява и последната искра съзнание, избеляват и заедно с бялото едно несломимо спокойствие покрива като роса челото ми, свободен...

Аз: Когато човекът убива желанието, той се разпада. Спокоен си, защото скоро ще бъдеш...

...: Труп? Вампир? Жалък призрак? Не ме заплашвай, не смей да ме съдиш, аз съм готов и си плащам. Някога нямах сянка, моята сянка бе ти, бях... жив... Сега вече не усещам нищо... слава богу. Може би...

Аз: Въобразяваш си. Въобразяваш си, че можеш да... Но ти, все едно, не ме слушаш... Скоро ще си отида. Все още лежа на хладния под и свистящото дихание излиза с хрип от устата ми, но скоро ще се свърши и ще те напусна. Какво ще правиш, когато ме няма?

...: Какво правим, когато ангелите отлитат? Ще бъда свободен. Ще върша мерзости, ще убивам, ще предавам, ще пия, ще лижа путката на дявола, ще падам, но няма да плача... дълго... Ще се оправя някак... Ти върви, не мога да те слушам повече, разболявам се, а трябва да работя, да пиша...

Аз: По-лека и от дъх на чучулига.

Душата ти ще свия в звезден кош.

Където няма да се буди никога.

Прощавай!

...: Кралице...

Но тя си отива. Докато гласът отзвучава, той сяда зад компютъра, пише нещо, прави се, че не долавя агонията. На вратата се звъни, той отива, връща се с ***, която сочи с пистолет към главата му. Решително.

***: Сега ще извърша едничкото нещо, което ти всъщност си желал някога истински. Събличай се!

... се подчинява, трепери, но се сдържа.

...: Само ти ми липсваш.

***: Не се ебавай с мене! Достатъчно си се забавлявал за моя сметка.

...: Забавлявал?

***: Млъквай и сядай на стола! Разтвори си краката, искам да виждам спаружения ти мухъл! Низка, гадна, себична твар! Сядай!

...: (...вече спокойно, сяда, кръстосва крака): Не можеш да ме унизиш повече, отколкото съм те унижавал аз. Какво още искаш?

***: Да те няма... Да не те е имало никога. Да не си се раждал, да не съм те срещала и обичала, аз чаках, толкова чаках да ме видиш, да прогледнеш в същността ми и да ме видиш прекрасна и истинска, последна надежда, любовта - изкупление, остров отвъд, такава каквато съм, можех да ти дам вечността, както се дава цигара и после огънче, но ти си сляп и нищожен, ти виждаш само сенките, ебаваш се с драмата на желанието, с театъра на истината, безмилостно и гадно, и тогава любовта се превръща в омерзение, и убива, убива, ти си курвата, която трябва да бъде убита, ти си тялото и заразата, ТИ СИ ПРЕДАТЕЛЯ и сега си го получаваш! Не е ли това мечтата на такива като теб - някой друг да им свърши мръсната работа? Ето ме: Карма, точна, както винаги!.

...: Сигурно, само побързай, и аз си имам работа.

***: Да, в ада!

...: (свива рамене): Съжалявам... съжалявам... закъсняла си...

***: Копеле, кой те пита?!

*** стреля.

***: And I shot him in the neck...

И го застрелва от упор в шията. Последната му дума е "идвам!", тече МНОГО кръв, тя плаче, прегръща го и го целува, но след това се овладява и вдига оплескано лице към компютъра.

***: Съжалявам, вие сте свидетеля, предполагам...

След което убива и компютъра, чисти пистолета от отпечатъци (понеже е чела) с розова носна кърпа, слага го в ръката му, като намества внимателно пръстите, става и излиза през гардероба.

V

ДЯВОЛЪТ: 5! Ако искате да дочакате вашия ред, позвънете на ДОКТОР 5!

КРАЙ

Тук бяха и:

Антон Чехов
Велимир Хлебников
Дейвид Боуи
Джон Ленън
Дьо Сад
Жорж Санд
Ник Кейв
Пинк Флойд
1001 нощи
Ази

 

 

© Мария Вирхов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.10.2000, № 10 (11)