Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Безсилни сме да минем прави през вратата
Вратата става примка и ни стяга
Прегъва ни усуква уплътнява
Езиците подпухват почерняват
Езиците надебеляват, слагат вратовръзки
От магазина за месо се плези агнеца
Прехапал син и вкочанясал мускул
Безсилни сме да минем пряко края
На тази плът, на сивите й жили
Остава не обезглавеното дихание
Остава не и смисъла от много мислене
Не който никога не става истина
Защото няма нищо истинско във края си
© Мария Вирхов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.04.2006, № 4 (77)
|