СЕДЕМ ТЕЗИСА ЗА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ РЕАЛИЗЪМ:
за размисъл преди/след премиерата на книгата на Пламен Дойнов "Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989"*

Михаил Неделчев

web | НРБ-литературата

Първият: Социалистическият реализъм очевидно не е това, за което се представя; самосъзнанието и практиката са шизофренно несходими. Така е, защото той е революционно породен, предписан, а не щастливо пожелан или вторично назован, след явяването.

Вторият: Макар да се мисли за мощно интернационално хипертекстово явяване на победилата класа, соцреализмът - след големия революционен взрив - се разпада на конкретни и издребнели национални версии.

Третият: Макар сякаш да е строго нормативен, в текущата художествена практика (доколкото всичко това е художество) соцреализмът не спазва собствените си предписания, прави непрестанно корекции и компромиси, като остава брутално насилнически по отношение на писателската творческа свобода.

Четвъртият: Същността на соцреализма не е толкова в уж твърдо фиксираните тематични характеристики (въпреки привидния им примат), а в конструирането и стабилното удържане на социокултурния механизъм на принудата.

Петият: Соцреализмът е всъщност преодоляване на личната писателска гордост и на стремежа към индивидуална творческа изява, той е поротен сбор на писателите и по същество е серийна подмяна на писателските личности; той се конкретизира като псевдоидилично битово живеене на (пре)назначените за писатели.

Шестият: Субектите на соцреалистическо производство са в непрестанен многопосочен конфликт с наивно повярвалото в догмата идеологизирано читателско съзнание; точно той, този конфликт, е един от източниците на поредно явяващите се разгромни манифестни послания от най-високите места на комунистическата държава. Но тези гласове от високото място се грижат не толкова за ефективността на пропагандното доформиране на читателското съзнание, колкото се водят от паническия страх да не би истински писател да предизвика с творбата си ерозия в общата социална атмосфера на принуда и подчиненост.

Седмият: Соцреализмът се бои смъртно от възможността победилата класа да прозре интимните му механизми, като излъчи съвсем пряко за писатели свои чеда - непреминали предварително подбор и мундщровка.

И вече извън поредицата от седем афоризма за социалистическия реализъм: Интелектуалците от Източна Европа трябва непрекъснато да поставят на всички международни форуми проблема за моралната отговорност на интелектуалци от Западна Европа, соцреалистичествували през десетилетията, от снобизъм или от глупост, от разглезеност или от идиотско желание да бъдат радикално опозиционни на всяка цена, без да са били вкарани в капана на социокултурния механизъм на принудата и лъжата.

13 ноември 2011
София

© Михаил Неделчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.12.2011, № 12 (145)
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2013
НРБ-литературата: История, понятия, подходи. Съставител Пламен Дойнов. Варна: LiterNet, 2013.

Други публикации:
НРБ-литературата: История, понятия, подходи. Съставител Пламен Дойнов. София: Кралица Маб, Варна: Силуети, 2013.