|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ ОТ ПРОВЕЖДАНЕТО
НА ДЪРЖАВНИ ЗРЕЛОСТНИ ИЗПИТИ?
Милена Иванова
Основният документ, уреждащ академичното признаване на дипломите, е Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион, подписана през април 1997 г. в Лисабон. Съгласно с чл. ІV. 1. "Всяка страна признава квалификациите, издадени от друга страна, които отговарят на общите изисквания за достъп до висше образование в тези страни, за целите на достъп до програми, принадлежащи към нейната система на висше образование, освен ако може да бъде установено наличието на съществено различие между общите изисквания за достъп в страната, в която квалификацията е била получена, и в страната, в която се търси признаване на квалификацията." Цитираният член отразява основния принцип на конвенцията, че квалификациите, осигуряващи на притежателя им достъп до висше образование в една от страните, трябва да му предоставят същото право и в другите страни. Една страна обаче може да откаже признаване, ако успее да докаже наличието на съществено различие между нейните общи изисквания за достъп и изискванията в страната, в която е получена въпросната квалификация. Лисабонската конвенция е замислена като "заместваща" конвенция и след влизането й в сила (1. 02. 1999 г.) тя отменя действието на всички предишни документи с подобен характер.
ЗРЕЛОСТНИ ИЗПИТИ
Какво представляват учебно-изпитните програми? Учебно-изпитните програми са вече готови и са в сайта на МОН. В тях са включени:
По кои предмети има учебно-изпитни програми? Български език и литература; философия; математика; физика и астрономия; биология и здравно образование; химия; история; география; руски език; английски език; френски език; немски език; испански език; италиански език; музика; изобразително изкуство; физическо възпитание и спорт; информатика; информационни технологии. На колко равнища ще се проведе изпитът и защо? Има възможност за явяване на две равнища на изпита:
Ученикът сам избира на кое равнище да се яви. Сам поема риска, ако избере да се яви на второ равнище, но не успее да издържи изпита, макар че има знания за първо равнище.
Кой ще проверява и оценява зрелостните изпити? Национални комисии по съответния предмет. Тези комисии ще бъдат съставени от учители и от преподаватели във висшите училища. Работата ще бъде организирана така, че:
Кой ще организира работата на комисиите? Министерството на образованието и науката, Националното звено за оценяване и инспекторатите по образование.
Върху какво учебно съдържание ще бъдат проведени изпитите? Върху усвоеното учебно съдържание до момента на провеждане на пробните зрелостни изпити. Как учениците ще бъдат мотивирани да участват? Като оценката може да замести оценката от класната работа за втория учебен срок. Каква е целта на пробните зрелостни изпити?
Кой ще финансира провеждането на пробните зрелостни изпити през тази година? Световната банка и МОН.
В какви срокове ще се проведат изпитите и кога? Това ще бъде ли съобразено с времето, необходимо за издаване на дипломи, както и с времето, нужно за кандидатстудентски изпити? МОН смята да се съобрази с приключването на учебната година за зрелостниците и с евентуалното им участие в кандидатстудентските изпити. Поради това държавните зрелостни изпити ще бъдат проведени в периода 24. 05.-24. 06. Държавните зрелостни изпити по всички предмети във всяко училище ли ще се провеждат? Ще се запази работещата в момента процедура. Кандидатите за явяване на зрелостни изпити подават молби. Информацията за явяване се обработва от директорския състав на училищата и от ИО. Ако кандидатите за изпит по биология в едно училище са двама-трима, то ИО обобщава бройките и обявява в кое училище ще се проведе изпитът. Какъв е профилът на училището, няма значение, защото то осигурява само помещението. Матурата по български език и литература е общозадължителна и ще се проведе във всички училища. Кой ще ги финансира? Световната банка и МОН. От 2004 г. финансирането на зрелостните изпити изцяло ще се поеме от МОН. Няма ли държавните зрелостни изпити да разширят сферата на частните уроци? Матурите се провеждат върху учебно съдържание, което трябва да бъде усвоено в училище. Учениците ще изберат втората матура според желанията и възможностите си, според степента на подготовката си.
ДИПЛОМИРАНЕ Защо випуск 2003 трябва да държи държавни зрелостни изпити? Според чл. 25, ал. 1 от Закона за народната просвета (ЗНП, в сила от 27. 07. 1999 г., ДВ, бр. 68 от 30. 07. 1999 г.) "Всяка образователна степен с изключение на началната (1.-4. клас) завършва с изпити и се удостоверява с документи". Според чл. 24, ал. 2 от ЗНП (изм. ДВ, бр. 36 от 1998 г.) "Държавните зрелостни изпити са три и се определят с учебния план, като единият от тях е по български език и литература". Според чл. 7, ал. 1 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (ЗСООМУП, обн. ДВ, бр. 67 от 27. 07. 1999 г., в сила от 27. 07. 1999 г.) "Средно образование се придобива след завършен 12. клас и успешно положени три държавни зрелостни изпита - по български език и литература, по обществени науки и гражданско образование и по един учебен предмет съгласно с учебния план". Според § 2 от ЗСООМУП "За учебната 1999-2000 г. общообразователният минимум се въвежда в 9. клас". Въз основа на тази законова база МОН организира провеждането на държавни зрелостни изпити за всички ученици, които през учебната 2002-2003 г. ще завършат 12. клас. На колко и на какви държавни зрелостни изпити ще се явява ученикът след успешно завършен 12. клас? Според действащите закони зрелостните изпити трябва да са три: по български език и литература, по обществени науки и гражданско образование и по един учебен предмет от учебния план. Новото ръководство на МОН внесе предложение за промяна на закона, според което матурите трябва да са:
Ако ученикът след 7. клас е влязъл в профилирана паралелка, да речем по химия и биология, но след това е решил, че иска да стане икономист и за влизане в университета му трябва математика, гео-графия или пък история, ще има право да се яви на изпита, който му е необходим. Това ще бъде вторият матуритетен предмет, който той ще има възможност да избере свободно, независимо от профила, по който е учил. Той ще избере също и степента на трудност, т.е. равнището, на което да се яви. МОН предложи да отпадне зрелостният изпит по гражданско образование, защото:
Какво се случва, ако ученикът не отиде на зрелостни изпити или не успее да се справи с тях? Чл. 7. (4) от ЗСООМУП казва "Ученик, завършил успешно 12. клас и неположил държавни зрелостни изпити по ал. 1, получава удостоверение за завършен последен клас на средно образование, което му дава право да продължи с професионално обучение за придобиване на квалификация по професия". Новото ръководство на МОН внесе предложение за промяна на закона, според което ученик, който не се е явил на зрелостни изпити или не ги е издържал, може да получи документ за завършен гимназиален етап на обучение. Този документ ще му даде правото да работи, т.е. ще му осигури достъп до пазара на труда, ще му даде и правото да продължи с професионално обучение за придобиване на квалификация по професия. Но няма да му даде правото да продължи образованието си във висше училище. Може ли ученикът да вземе професионална квалификация, без да държи държавни зрелостни изпити? Учениците във всички професионални училища могат да не държат зрелостни изпити, а да си вземат свидетелството за завършен 12. клас (а според внесените промени - документ, удостоверяващ завършването на гимназиалния етап на обучение) и следващата година да отидат в 13. клас. След приключването му ще получат документ за професионална подготовка, полагайки държавните изпити по специалността. Ако искат да продължат образованието си във висше училище, ще трябва да се явят на държавни зрелостни изпити. Какво се случва, ако ученикът положи успешно и двата зрелостни изпита? Чл. 24. (изм. ДВ, бр. 36 от 1998 г.) (1) от ЗНП казва "Средно образование се придобива след завършен 12. клас и успешно положени държавни зрелостни изпити и се удостоверява с диплома за завършено средно образование. Дипломата е окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение". Колко пъти ученикът ще може да се явява на зрелостен изпит? Според действащата нормативна уредба няма ограничения в броя на явяванията за ученици, които не са издържали зрелостните изпити. Ще се запази броят на поправителните сесии, т.е. те ще бъдат две. Ще може ли да се повишава оценката? Според действащата нормативна уредба - не. Ще може ли да се явява на повече от три зрелостни изпита? Според действащата нормативна уредба и според предложенията за нейната промяна, внесени от МОН в Министерския съвет, това е невъзможно. Какво и как ще включва дипломата за средно образование? Как ще се формира успехът в нея? Дипломата за средно образование ще съдържа информация за:
По този начин няма да има ученици в неравностойно положение, тъй като невсички ще се явят на едно и също равнище. Един ученик може да се яви на второ равнище и да получи по-ниска оценка от явилия се на първо, но това не означава, че има по-малко знания от него. Неравнопоставеността на оценките не би трябвало да довежда до неравнопоставеност в общия успех на дипломата. Поради това зрелостните изпити няма да се сумират с общия успех от курса на обучение. Така ще се даде възможност на висшите училища да избират коя оценка да вземат като балообразуваща.
КОНВЕРТИРУЕМОСТ НА ДИПЛОМИТЕ Каква е практиката в страните от Европейската общност? Приемат ли се държавните зрелостни изпити като вход за висшите училища? В много европейски страни се полагат зрелостни изпити, въз основа на които се издава квалификация за завършено средно образование. Квалификацията удостоверява успешното завършване на средното образование и осигурява:
Какви гаранции имат учениците, че висшите училища ще признаят националната матура като кандидатстудентски изпит? Гаранции никой не би могъл да даде, защото висшите училища са автономни и сами ще решат. Това, което МОН може да направи, е да проведе разговори с тях и да обсъди подобна възможност. Дипломата за средно образование дава правото на достъп до висшите училища, а дали ще даде и правото на прием (както е в някои европейски страни), ще решат висшите училища. Кое равнище ще признаят висшите училища - първо или второ? Висшите училища са автономни и сами решават кое равнище да изберат. Тяхното решение все пак трябва да бъде обявено в разумни срокове, което да позволи качествена и целенасочена подготовка от страна на зрелостника.
© Милена Иванова Други публикации: |