Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ ОТ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ДЪРЖАВНИ ЗРЕЛОСТНИ ИЗПИТИ?

Милена Иванова

web

1. Държавните зрелостни изпити изравняват критериите за оценяване в различни региони на страната и по този начин всички завършващи средно образование са поставени при равни условия.

2. Държавните зрелостни изпити осигуряват надежден контрол на изхода от независима национална комисия, което изключва субективизма при оценяване работата на ученика през гимназиалния етап на образование.

3. В страните на ЕС държавният зрелостен изпит е всеобща форма на задължителен изпит за получаване на сертификат за завършено средно образование.

4. Чрез държавните зрелостни изпити се дава възможност за хармонизиране на образователните изисквания и за взаимно признаване на дипломите за завършено средно образование между страните от ЕС и останалите европейски страни.

Основният документ, уреждащ академичното признаване на дипломите, е Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион, подписана през април 1997 г. в Лисабон. Съгласно с чл. ІV. 1. "Всяка страна признава квалификациите, издадени от друга страна, които отговарят на общите изисквания за достъп до висше образование в тези страни, за целите на достъп до програми, принадлежащи към нейната система на висше образование, освен ако може да бъде установено наличието на съществено различие между общите изисквания за достъп в страната, в която квалификацията е била получена, и в страната, в която се търси признаване на квалификацията." Цитираният член отразява основния принцип на конвенцията, че квалификациите, осигуряващи на притежателя им достъп до висше образование в една от страните, трябва да му предоставят същото право и в другите страни. Една страна обаче може да откаже признаване, ако успее да докаже наличието на съществено различие между нейните общи изисквания за достъп и изискванията в страната, в която е получена въпросната квалификация. Лисабонската конвенция е замислена като "заместваща" конвенция и след влизането й в сила (1. 02. 1999 г.) тя отменя действието на всички предишни документи с подобен характер.

 

ЗРЕЛОСТНИ ИЗПИТИ

1. ФОРМА на зрелостните изпити

Какво представляват учебно-изпитните програми?

Учебно-изпитните програми са вече готови и са в сайта на МОН. В тях са включени:

  • Учебно съдържание, основано на Държавните образователни изисквания за учебно съдържание и на учебните програми по съответните предмет;
  • Критерии за оценка;
  • Примерни изпитни задачи.

По кои предмети има учебно-изпитни програми?

Български език и литература; философия; математика; физика и астрономия; биология и здравно образование; химия; история; география; руски език; английски език; френски език; немски език; испански език; италиански език; музика; изобразително изкуство; физическо възпитание и спорт; информатика; информационни технологии.

На колко равнища ще се проведе изпитът и защо?

Има възможност за явяване на две равнища на изпита:

- І равнище - покрива задължителната подготовка в учебните програми;

- ІІ равнище - покрива и профилираната подготовка.

Ученикът сам избира на кое равнище да се яви. Сам поема риска, ако избере да се яви на второ равнище, но не успее да издържи изпита, макар че има знания за първо равнище.

2. ПРОВЕРЯВАНЕ И ОЦЕНЯВАНЕ на писмените работи

Кой ще проверява и оценява зрелостните изпити?

Национални комисии по съответния предмет. Тези комисии ще бъдат съставени от учители и от преподаватели във висшите училища. Работата ще бъде организирана така, че:

  • Процедурата да бъде защитена от корупция, като бъдат гарантирани анонимността, обективността и прецизността при оценяването. Писмените работи ще бъдат анонимни. Критериите за оценяване ще бъдат единни и апробирани преди зрелостния изпит. Проверителите ще бъдат обучени, оценени и само онези, които докажат своите умения и обективност в оценяването, ще бъдат включени в проверката.
  • Висшите училища да могат да вземат участие в зрелостните изпити. Участието им е необходимо поради факта, че зрелостните изпити осигуряват достъп до висшето образование, и поради възможността изпитите да бъдат признати като вход за висшите училища.

Кой ще организира работата на комисиите?

Министерството на образованието и науката, Националното звено за оценяване и инспекторатите по образование.

3. ПРОБНИ държавни зрелостни изпити

Върху какво учебно съдържание ще бъдат проведени изпитите?

Върху усвоеното учебно съдържание до момента на провеждане на пробните зрелостни изпити.

Как учениците ще бъдат мотивирани да участват?

Като оценката може да замести оценката от класната работа за втория учебен срок.

Каква е целта на пробните зрелостни изпити?

  • Да се апробират учебно-изпитните програми; да се анализират резултатите; да се нанесат нужните корекции в програмите.
  • Висшите училища да разполагат не само с програми, но и с резултати от пробния изпит. По този начин те ще могат да решат дали ще признаят държавните зрелостни изпити като балообразуващи.
  • Да се оптимизира процедурата по провеждането на зрелостните изпити през 2003 г.

Кой ще финансира провеждането на пробните зрелостни изпити през тази година?

Световната банка и МОН.

4. ДЪРЖАВНИ зрелостни изпити 2003

В какви срокове ще се проведат изпитите и кога?

Това ще бъде ли съобразено с времето, необходимо за издаване на дипломи, както и с времето, нужно за кандидатстудентски изпити?

МОН смята да се съобрази с приключването на учебната година за зрелостниците и с евентуалното им участие в кандидатстудентските изпити. Поради това държавните зрелостни изпити ще бъдат проведени в периода 24. 05.-24. 06.

Държавните зрелостни изпити по всички предмети във всяко училище ли ще се провеждат?

Ще се запази работещата в момента процедура. Кандидатите за явяване на зрелостни изпити подават молби. Информацията за явяване се обработва от директорския състав на училищата и от ИО. Ако кандидатите за изпит по биология в едно училище са двама-трима, то ИО обобщава бройките и обявява в кое училище ще се проведе изпитът. Какъв е профилът на училището, няма значение, защото то осигурява само помещението. Матурата по български език и литература е общозадължителна и ще се проведе във всички училища.

Кой ще ги финансира?

Световната банка и МОН. От 2004 г. финансирането на зрелостните изпити изцяло ще се поеме от МОН.

Няма ли държавните зрелостни изпити да разширят сферата на частните уроци?

Матурите се провеждат върху учебно съдържание, което трябва да бъде усвоено в училище. Учениците ще изберат втората матура според желанията и възможностите си, според степента на подготовката си.

 

ДИПЛОМИРАНЕ

Защо випуск 2003 трябва да държи държавни зрелостни изпити?

Според чл. 25, ал. 1 от Закона за народната просвета (ЗНП, в сила от 27. 07. 1999 г., ДВ, бр. 68 от 30. 07. 1999 г.) "Всяка образователна степен с изключение на началната (1.-4. клас) завършва с изпити и се удостоверява с документи".

Според чл. 24, ал. 2 от ЗНП (изм. ДВ, бр. 36 от 1998 г.) "Държавните зрелостни изпити са три и се определят с учебния план, като единият от тях е по български език и литература".

Според чл. 7, ал. 1 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (ЗСООМУП, обн. ДВ, бр. 67 от 27. 07. 1999 г., в сила от 27. 07. 1999 г.) "Средно образование се придобива след завършен 12. клас и успешно положени три държавни зрелостни изпита - по български език и литература, по обществени науки и гражданско образование и по един учебен предмет съгласно с учебния план".

Според § 2 от ЗСООМУП "За учебната 1999-2000 г. общообразователният минимум се въвежда в 9. клас".

Въз основа на тази законова база МОН организира провеждането на държавни зрелостни изпити за всички ученици, които през учебната 2002-2003 г. ще завършат 12. клас.

На колко и на какви държавни зрелостни изпити ще се явява ученикът след успешно завършен 12. клас?

Според действащите закони зрелостните изпити трябва да са три: по български език и литература, по обществени науки и гражданско образование и по един учебен предмет от учебния план.

Новото ръководство на МОН внесе предложение за промяна на закона, според което матурите трябва да са:

- две задължителни: по български език и литература и една според учебния план;

- една допълнителна - по желание на ученика.

Ако ученикът след 7. клас е влязъл в профилирана паралелка, да речем по химия и биология, но след това е решил, че иска да стане икономист и за влизане в университета му трябва математика, гео-графия или пък история, ще има право да се яви на изпита, който му е необходим. Това ще бъде вторият матуритетен предмет, който той ще има възможност да избере свободно, независимо от профила, по който е учил. Той ще избере също и степента на трудност, т.е. равнището, на което да се яви.

МОН предложи да отпадне зрелостният изпит по гражданско образование, защото:

  • Става дума не за отделен предмет, а за културно-образователна област, съдържаща шест учебни предмета;
  • Няма ясна концепция от предишния състав на МОН, което е довело до липсата на целенасочена и системна подготовка за провеждането на такъв изпит.

Какво се случва, ако ученикът не отиде на зрелостни изпити или не успее да се справи с тях?

Чл. 7. (4) от ЗСООМУП казва "Ученик, завършил успешно 12. клас и неположил държавни зрелостни изпити по ал. 1, получава удостоверение за завършен последен клас на средно образование, което му дава право да продължи с професионално обучение за придобиване на квалификация по професия".

Новото ръководство на МОН внесе предложение за промяна на закона, според което ученик, който не се е явил на зрелостни изпити или не ги е издържал, може да получи документ за завършен гимназиален етап на обучение. Този документ ще му даде правото да работи, т.е. ще му осигури достъп до пазара на труда, ще му даде и правото да продължи с професионално обучение за придобиване на квалификация по професия. Но няма да му даде правото да продължи образованието си във висше училище.

Може ли ученикът да вземе професионална квалификация, без да държи държавни зрелостни изпити?

Учениците във всички професионални училища могат да не държат зрелостни изпити, а да си вземат свидетелството за завършен 12. клас (а според внесените промени - документ, удостоверяващ завършването на гимназиалния етап на обучение) и следващата година да отидат в 13. клас. След приключването му ще получат документ за професионална подготовка, полагайки държавните изпити по специалността. Ако искат да продължат образованието си във висше училище, ще трябва да се явят на държавни зрелостни изпити.

Какво се случва, ако ученикът положи успешно и двата зрелостни изпита?

Чл. 24. (изм. ДВ, бр. 36 от 1998 г.) (1) от ЗНП казва "Средно образование се придобива след завършен 12. клас и успешно положени държавни зрелостни изпити и се удостоверява с диплома за завършено средно образование. Дипломата е окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение".

Колко пъти ученикът ще може да се явява на зрелостен изпит?

Според действащата нормативна уредба няма ограничения в броя на явяванията за ученици, които не са издържали зрелостните изпити. Ще се запази броят на поправителните сесии, т.е. те ще бъдат две.

Ще може ли да се повишава оценката?

Според действащата нормативна уредба - не.

Ще може ли да се явява на повече от три зрелостни изпита?

Според действащата нормативна уредба и според предложенията за нейната промяна, внесени от МОН в Министерския съвет, това е невъзможно.

Какво и как ще включва дипломата за средно образование? Как ще се формира успехът в нея?

Дипломата за средно образование ще съдържа информация за:

  • Всички предмети от гимназиалния етап - наименование, хорариум, оценка;
  • Общия успех от курса на обучение;
  • Зрелостните изпити - равнище, на което са положени, и оценка. Оценките от зрелостните изпити няма да се сумират с оценките от гимназиалния етап.

По този начин няма да има ученици в неравностойно положение, тъй като невсички ще се явят на едно и също равнище. Един ученик може да се яви на второ равнище и да получи по-ниска оценка от явилия се на първо, но това не означава, че има по-малко знания от него. Неравнопоставеността на оценките не би трябвало да довежда до неравнопоставеност в общия успех на дипломата. Поради това зрелостните изпити няма да се сумират с общия успех от курса на обучение. Така ще се даде възможност на висшите училища да избират коя оценка да вземат като балообразуваща.

 

КОНВЕРТИРУЕМОСТ НА ДИПЛОМИТЕ

Каква е практиката в страните от Европейската общност? Приемат ли се държавните зрелостни изпити като вход за висшите училища?

В много европейски страни се полагат зрелостни изпити, въз основа на които се издава квалификация за завършено средно образование. Квалификацията удостоверява успешното завършване на средното образование и осигурява:

Достъп за обучение във висше училище
Испания, Франция, Италия, Великобритания, Гърция, Португалия, Австрия, Финландия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Чехия
Не само достъп, но и прием във висше училище
Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Люксембург, Холандия, Естония, Полша (за частните висши училища), Словения, Унгария (за положилите изпит на второ равнище)

 

Държава
Зрелостни изпити
Общ брой
Задължителни
Избираеми
Литва
5
3 - майчин език, математика, чужд език
2
Латвия
5
2 - майчин език, математика
3
Естония
5

1 - майчин език

2 - на училищно равнище

2
Полша
5

писмени - майчин език

устни - майчин език и чужд език

1 писмен избираем; 1 устен избираем
Словакия
5

1 писмен - език и литература

2 устни - език и литература и матеметика или чужд език

2
Словения
5
3 - майчин език, чужд език и математика
2
Холандия
6 или 7
2 - холандски език и литература и чужд език
4 или 5
Германия
4
3 писмени и 1 устен, които трябва да покриват следните 3 предметни области - езици, литература и изкуства; социални науки; математика, природни науки и технологии  
Австрия
7
4 писмени и 3 устни или, обратното - по избор на кандидата, измежду: хуманитарни науки, география, майчин език; чужд език; математика и природни науки  
Португалия
5
1 - португалски език
4
Унгария
5
4 - унгарски език и литература, история, математика, чужд език
1 по избор
Чехия
4
2 - чешки език и литература и чужд език
2
Дания
10
Полаганите изпити се избират от кандидата  
Франция

 

Всички полагат изпит по френски, а видът на останалите се определят измежду математика, естествени науки, чужд език, философия, история и геогрсфив, гражданско образование, физическо възпитание и спорт  
Ирландия
Минимум 5
Ирландски език и други по избор на кандидата  
Италия
4

3 писмени - италиански език, математика, чужд език

1 устен - интердисциплинарен

 
Финландия
4
2 - майчин (фински, шведски, лапландски) език, втори официален език (фински или шведски), чужд език и математика или естествени и хуманитарни науки
1

 

Какви гаранции имат учениците, че висшите училища ще признаят националната матура като кандидатстудентски изпит?

Гаранции никой не би могъл да даде, защото висшите училища са автономни и сами ще решат. Това, което МОН може да направи, е да проведе разговори с тях и да обсъди подобна възможност. Дипломата за средно образование дава правото на достъп до висшите училища, а дали ще даде и правото на прием (както е в някои европейски страни), ще решат висшите училища.

Кое равнище ще признаят висшите училища - първо или второ?

Висшите училища са автономни и сами решават кое равнище да изберат. Тяхното решение все пак трябва да бъде обявено в разумни срокове, което да позволи качествена и целенасочена подготовка от страна на зрелостника.

 

 

© Милена Иванова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2002, № 2-3
© Електронно списание LiterNet, 08.02.2003, № 2 (39)

Други публикации:
Български език и литература,2002, № 2-3.