В Указанието на МОН за организиране на учебната работа по български език и литература в средните училища от 1998 г. се твърди: "Въпросите, свързани с преподаването и ученето на литература в българското училище, образуват едно от най-напрегнатите полета на образователните дебати. Какво, защо и как да се учи, са въпроси обаче не просто на училищното ежедневие, а и на много по-широки от него културни контексти. Така е, защото езикът и литературата са не само "...средство за общуване" с "реални" и "фикционални" светове, а и символически бази на отношенията между аз-а, другите и света" (стр.5).

След това се излага приоритетното отношение на МОН към обучението по език и литература, изразено чрез ред от понятия и представи, добре, ясно и точно формулирани. Приема се една истина, наложена от неизбежното развитие на съвременното общество и култура в демократични условия. И накрая се прави уговорката: "Различните начини на представяне на указанията за работа в отделните образователни степени и класове отразяват спецификата на учебното съдържание, предвидено за усвояване, и същевременно правят усилие да компенсират несъвършенствата както на програмата ..., така и недостатъчната адекватност на методическия апарат в някои от учебниците ..." (стр.6-7).

Така възниква въпросът: Щом МОН добре разбира противоречията, които възникват от променените цели на литературното образование и тяхното разминаване с действащите учебници по литература, защо отново и отново те се преиздават само с козметични промени или, още по лошо, се предлагат като първо издание учебници по литература, познати от десет години на учителите (учебникът за 6-ти клас).

Какво показва един ретроспективен поглед? Още в началото на деветдесетте години беше проведена грандиозна национална конференция във Варна, на която в присъствието на учители и научни работници беше обсъдено състоянието на учебниците по литература. Още тогава бяха заявени както несъвършенствата в учебната програма по литература, така и недостатъчната адекватност на научния и методически апарат в голяма част от действащите учебници. Резултатът: в края на деветдесетте години МОН стои пред същите проблеми, българските ученици продължават да "учат" от старите учебници по литература.

Почти по всички изучавани в средното училище водещи дисциплини, почти за всички класове след 1990 г. бяха изготвени и издадени нови учебници. Това важи и за учебниците по български език, които се отнасят към общата дисциплина български език и литература. Тези учебници, в голямата си част, отразяват както високо научно и методическо равнище, така и близост до подхода за изработване на учебниците в най-развитите страни. Казаното обаче не се отнася за учебниците по литература, с изключение на тези за седми и единадесети клас. В края на двете учебни степени - среден и горен курс - когато учебниците би трябвало да завършват един органично свързан процес, се явяват два нови учебника, изградени върху друг подход към литературата, структурирани по различен начин от предишните, поставящи върху нова основа комуникацията с ученика и интерпретацията на литературните факти и явления. А какво е състоянието с останалите шест учебника?

Да започнем с учебниците по литература за среден курс. Учебниците за четвърти, пети и шести клас, с автори Н.Матеева, И. Котова, са издадени за първи път през 1977 г. В продължение на 22 години тези учебници се издават и преиздават с малки промени в съдържателната страна, "осъвременяват се", прекрояват се по посока на преодоляване на грубата идеологизация и нелитературната си същност и по отношение на външната страна, на графичното оформление. През 1999 г. МОН отново решава да се преиздаде учебникът за 6-ти клас със същите водещи авторки. Така повече от четвърт век българските ученици и учители ще работят с учебници, в които по същество нищо не се променя. Четвърт век е много голям период и е трудно да се приеме, че в която и да е човешка област, колкото и съвършена да е тя, може за 25 години да не настъпят промени, да не се появят нови изследователи, с нови виждания, с нови решения, с нов принос. И това в най-голяма степен важи за литературната критика, която е свързана с динамичните проблеми на обществото. Остава да приемем жестокия факт, че наистина е трудно да се преодолее един монопол или още по-лошо: нещо съзнателно пречи да се преодолее този монопол. Отговорът, че икономическото състояние на страната ни налага това положение, е неоснователен, защото както посочихме, не е такова положението при другите учебни дисциплини. Неубедителен би бил и отговорът, че по литература няма нова учебна програма, защото тогава възниква въпросът - защо няма. И ще се наложи да припомним печални и недостойни факти, известни на всички.

Единствен от учебниците за среден курс, който не е дело на вездесъщите авторки, беше учебникът за 7. клас на А.Калешев и колектив от 1992 г. По всеобщото мнение на учителите този учебник беше по-добър от учебниците за четвърти, пети и шести клас. И една от причините е в това, че авторите на този учебник намират функционално решение с оглед на литературнообразователните цели, които си поставят. Така на тропите и фигурите се гледа като на възможност за анализ и интерпретация на литературната творба и като на инструмент, средство за разбиране изобщо на художествената литература като тип изкуство. Този поглед върху литературната теория (който не откриваме в учебниците за предходните класове) предпазва учениците от едностранчивото разбиране и самоцелното наизустяване на определени дефиниции за фигурите на езика.

По неясни съображения МОН реши да обяви точно за този клас конкурс за нов учебник. Далеч сме от мисълта да твърдим, че старият учебник за 7. клас е бил толкова добър, че не е имало необходимост от нов. Напротив, считаме, че това трябваше да стане по отношение на всички учебници за среден курс. Питаме се само защо това се случи само по отношение на учебника за 7. клас, който единствен оставаше извън обсега на вездесъщите авторки.

Иска ни се да търсим причината в друга посока. МОН е проявило далновидност, тъй като седмият клас е завършващ етап в литературното образование на учениците и от осми клас литературното обучение се поставя на нова основа, следва се историко-литературният подход. И от това възниква необходимостта в последната година учениците най-после да разберат същностните особености на художествената литература и на науката за литературата, след като три години са се "потапяли" в чувствата на двете посочени авторки, непресъхващи в продължение на две десетилетия.

Важното е обаче, че се стига до едно необичайно явление при издаването на учебник по литература в българското училище. Обявява се конкурс за създаването на учебник по литература за 7. клас.

Ще представя резултата от това ново явление чрез сериозното изследване на младата колежка Радостина Върбанова на тема: "Алтернативните учебници за 7. клас на българското училище и науката за литературата". Авторката изхожда от твърдението: "Появата на четири учебни комплекта е явление колкото необичайно, толкова необходимо за преодоляването на единствения поглед върху литературната теория в единствения институционализиран до този момент учебник по литература за 7. клас.

Създават се условия за съревнование на няколко различни концепции, конкуриращи се в своята претенция за най-адекватен отговор на литературнообразователните търсения. Всеки от авторските колективи има пълна свобода да прецени как да представи задължителното учебно съдържание и включените в него литературнотеоретични понятия".

Изследователката се отнася към четирите учебника толерантно и всеки от тях е разгледан в духа на собствената му концепция и неговото отнасяне към трите други учебника. Надяваме се авторката сама да представи резултатите от изследването си на страниците на сп. "Български език и литература", тъй като те ще представляват интерес за широк кръг читатели. Изкушаваме се да цитираме само два извода:

"Научният стил се оказва задължителен при представянето на фигурите на езика и неговото пренебрегване в някои от учебниците по литература за 7. клас е пречка не само за задълбоченото осмисляне на тропите и фигурите, а и за адекватен поглед върху науката за литературата, който се опитва да предложи всеки от учебниците. В този смисъл, имайки предвид нееднаквата степен на научност в четирите учебника по литература за 7. клас, неоправдано е едновременното им битуване като алтернативни и изключително отговорен е изборът на учителя на един от тези учебници."

Нека с този въпрос, вече от нов характер, въпрос, който принципно стои при издаването на алтернативните учебници, да оставим открити многото проблеми, пред които ни изправят учебниците по литература за среден курс и да отделим внимание на учебниците за горен курс. При тях положението е по-различно. Няма монопол на отделни автори, защото различните учебници са писани от специалисти в областта на дадена литература, даден период, даден автор и това слага професионален, в добрия смисъл, отпечатък върху текста. Разбира се, и тук фактът, че това са учебници, създадени през осемдесетте години слага своя отпечатък. За десетилетие не само обществото, не само литературознанието, не само методологията и методиката са претърпели развитие. Самите автори търпят развитие в научните си търсения. А учебниците се преиздават като авторите се уведомяват само за факта. Така не се явяват дори преработени издания, както е например в случая с учебника за осми клас (посочихме вече защо този учебник отнасяме към учебниците за горен курс). Крайно грубата идеологизация в учебника за единадесети клас направи неизбежно издаването на нов учебник. След конкурс бяха номинирани три учебника за 11. клас и в момента единадесетокласниците разполагат с три алтернативни учебника. И трите имат своите достойнства и слабости. Няма да се спираме на тях подробно. Ще посочим позитивното, което се отнася и за трите - по-модерен подход към литературните факти и явления, търсене на универсалното в литературния текст, преодолян схематизъм, социологизъм и консерватизъм. Тези учебници обаче трябваше да бъдат издадени бързо и авторите не са имали възможност да разгърнат ясна концепция в учебника, не работят за развиване на комуникативните умения на учениците.

Представихме единствения нов учебник в горен курс, защото е радостно, че го има. Ще се опитаме да характеризираме останалите учебници, които носят отпечатъка на времето, в което са родени.

Сформирането на авторски колектив за написване на учебник през седемдесетте - осемдесетте години става, както е известно, с министерска заповед. Това води до наличието на енциклопедичен характер в учебниците. Често отделните очерци са съвсем без връзка, не се търси и отчита закономерното в литературно-историческия процес. Различните автори организират по различен начин изложенията на очерците. В едни случаи се започва с подробни бележки за жизнения път на автора, в други - с кратки. Съвсем произволно и без съгласуваност се оперира с литературни термини и понятия. Дори в очерк на един и същи автор могат да се срещнат термини, употребени с различно значение. Това вероятно е следствие от факта, че теоретико-литературните понятия и явления не се въвеждат и изясняват системно и последователно. Нещо повече - на учениците се поднасят преди всичко историко-литературни знания, а се подценяват и пренебрегват теоретико-литературните знания. В основата на учебника не стои концепция за литературната теория и нейното представяне научно, системно и достъпно за учениците. Те не се мотивират да проникнат в същността на понятията, защото тези понятия не се въвеждат поетапно, познанията за тях не се разширяват спираловидно, не се задържа вниманието върху различни страни от същността на понятието, не се надграждат нови върху стари знания с цел да се вникне дълбоко в съдържанието на самата литература като вид изкуство.

Казаното в най-голяма степен се отнася за учебника за 10. клас, където авторите са най-много. Трябва да посочим обаче, че при първата си поява този учебник впечатляваше с оригиналното си издание: голям формат, много илюстрации, авторитетен авторски колектив и ред други достойнства. След петнадесет години нещата вече не стоят така. Имаме възможнст да сравняваме учебника за 10. клас в авторския колектив, в който участва М. Цанева, и един от алтернативните учебници за 7. клас, на който тя е един от авторите. Вторият учебник има вече съвременен, модерен облик: ясно заявена концепция на учебника, на литературно-теоретичните понятия вече се гледа като на средство за разчитане на художествената творба, осъществена комуникация с ученика и т.н.

Направихме тази съпоставка, за да изразим още един път становището, че учебниците по литература могат и трябва да станат наистина актуални и модерни. Необходимо е обаче не само да се прекрояват старите, а да започне създаването на нови учебници, които да бъдат поставени в контекста на съвременното литературно образование и в контекста на литературната комуникация.

Крайно време е десет години след промяната учебниците по литература да заговорят в синхрон с училището, което отдавна ги е изпреварило.

© Мария Герджикова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2000, № 6
© Електронно списание LiterNet, 29.11.2001, № 11 (24)

Други публикации:
Български език и литература, 2000, № 6.