Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЛЕД ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ В 5. КЛАС НАЙ-ПОСЛЕ НОВА ПРОГРАМА ПО ЛИТЕРАТУРА

Мария Герджикова

web

След 1989 г. учебните програми по всички дисциплини претърпяха изменения с изключение на тази по литература в прогимназиалния курс на обучение. Така вече близо половин век, независимо от неизбежните промени в литературната наука, от новите тенденции в човешкото развитие и в образованието, в 5. и 6. клас в българското училище се изучават народни песни и народни приказки по начин, неадекватен както на развитието в науката, така и на душевния строй на учениците, които живеят в друго време и с други ценности.

В тези класове по цял един учебен срок самоцелно се четяха и преразказваха фолклорни приказки и песни и се повтаряха едни и същи по характер интерпретации, в които вниманието беше насочено главно към сюжета и образите. Изобразителните принципи и строежът на текстовете, сложната проблематика, свързана с тях, оставаха извън полезрението. Поради това новата програма по литература не е, както при другите учебни дисциплини, резултат само от промените в учебния план, а закономерна и неизбежна необходимост.

Подходът, който се следваше в старата програма по литература за 5. клас, както се каза, първо, е резултат на една отдавна остаряла методология и, второ, води до еднообразие, монотонност и отегчение в часовете по литература. Известно е, че по-лесното е по-достъпно, но също така е известно, че по-лесното носи по-малко предизвикателство и, разбира се, е по-безинтересно и досадно. Проблемът идва от това, че трябва да се съчетават двата принципа - научност и достъпност. В това отношение голяма роля могат да имат новите учебници по литература за 5. клас. Нека отбележим, че различните учебници за този клас, предложени от всички авторски колективи, са съвременни, модерни и адекватни и в научно, и в дидактическо отношение. Жалко е, че ограниченията от административен и формален харатер не допускат всички на пазара, за да могат учителите да направят избор съобразно със своите методически виждания и с условията, при които работят.

Най-голямата слабост на старата програма по литература за прогимназиалния курс и в частност за 5. клас е в това, че програмите за отделните класове не са ситуирани в една цялостна програма за литературното образование от 5. до 12. клас.

Новата програма по литература за 5. клас вече е част от структурата на една цялостна система за литературно образование (5.-12. клас). Поради това трудно може да се оценява учебната програма за 5. клас, ако тя не се види като част от цялото, като реализиране на определена концепция за литературното образование, концепция с ясна цел, кохерентност, следвана през целия курс на обучението, водеща до по-висока литературна компетентност и образованост.

Новите програми по литература за 5.-7. клас в културнообразователната област "Български език и литература" се основават на визията, че тези класове заемат особено, средищно място между началния и средния курс и в тях трябва да се надграждат знанията и уменията, получени в началния курс, и те да се издигат на по-високо равнище, да се изгражда методология за разбиране на художествения текст.

Да започнем с мястото, което заема 5. клас в образованието на учениците. Той стои в началото на прогимназиалния етап в средното училище, затова има основополагаща роля в литературното развитие на учениците. Това се определя от психологическа гледна точка от възрастовите особености на учениците, а от литературоведска и от методическа гледна точка - от необходимостта обучението вече да се постави на нова основа. В сравнение с работата в началния курс се променя подходът към литературните явления и художествения текст. Въвеждат се нови методически форми на работа. Разширява се кръгът от понятията по теория на литературата.

В 5. клас, като начален етап в прогимназиалната училищна степен, започва процесът на формиране на литературна компетентност, която трябва да се развива и усъвършенства в целия среден курс.

В новата структура на гимназиалната степен 5. клас заема изключително важно място, защото с него започва преорганизацията на учебния материал така, че учениците да получат фонови знания до завършването на 10. клас. По тази причина в новата програма по литература (1.-12. клас) основателно е намерено мястото на 5. клас в цикъла 5.-8. клас като организиращо съотношение между културния обхват и моделирането на учебния материал, изучаван в прогимназиалния и по-късно в гимназиалния курс.

В учебната програма съотношенията между четирите класа в прогимназиалния курс са положени по следния начин. В 5. клас се представя предмодерната словесна култура (митове и легенди, фолкорни песни, приказки и паремии, учениците се въвеждат в народния празничен календар, като вниманието е насочено към характеризиране на празника, и по-малко участие на авторски творби). Този културен обхват е съотнесен с изучавания в 9. клас материал.

В 6. клас се представя литературната словесна култура, като се търси връзката между материала в 5. клас и индивидуалното творчество. Акцентът се поставя върху литературната приказка, включват се жанрово разнообразни творби от славянските литератури, западноевропейските литератури и българската литература. Този културен обхват е съотносим с изучавания в 10. клас материал.

В 7. и 8. клас се представя българска литература и съответно този културен обхват е съотносим с изучавания в 11. и 12. клас материал. В програмата се следва принципът на проблемно-тематично и жанрово организиране на материала.

Учебната програма по литература в 5. клас е структурирана в три обособени раздела: Светът и човекът; Фолклорен празничен календар; Човекът и общността.

Изясняването на някои теоретични постановки, свързани с мита, фолклора и моделите на общуване с митологичен и фолклорен текст, трябва да се извършва на емпирично равнище, без да се претендира за изчерпателност и обхващане на всички проблеми в цялата им сложност. Целта е учениците да осмислят мита и фолклорния текст като културни феномени, достигнали до нас с непреходните си ценности.

Представят се митовете като най-древното художествено творение на човека; учениците се запознават с представите за сътворението на света според митологията на древните гърци, на скандинавските народи, в арменския епос, в българска легенда и в Библията. Чрез тях се изгражда разбиране за дуалистичния модел и монотеистичния модел на създаването на света. Въпреки че петокласниците не могат да разберат цялата сложност на изучаваните текстове, познаването на сюжета, героите, на вижданията на древните хора за времето и пространството ще позволи в следващите години на обучение да се осмислят литературни текстове, в основата на които стоят известни митологични сюжети и образи. Така например общуването с митологичен текст позволява да се изяснят особеностите на митическите фолклорни песни. Запознаването на учениците с митически фолклорни песни естествено продължава работата им по българска митология и задълбочава и разширява познанията им в тази област. Освен това митическите фолклорни песни позволяват да се откроят значението и функциите на фолклорната песен като текст, който пази и съхранява стари митологични представи и ценности, преосмислени и префункционализирани в условията на друг културен модел - фолклорния. Не е необходимо да се изучават всички видове народни песни, а чрез добре организираната интерпретация на три вида от тях (митическите, историческите, битовите) да се даде модел за осмисляне на фолклорен текст. Общуването с митологични текстове позволява не само да се изяснят особеностите на митическите фолклорни песни, но и да се разберат митологичните елементи и сюжети в литературните творби, изучавани по-късно. Познаването на митологичен и фолклорен текст разширява полезрението на всеки читател за разбирането на литературните текстове, в които има митологични или фолклорни елементи. Такива текстове са представени в учебната програма за горния курс.

Изучаването на фолклорния празничен календар открива възможност фолклорните текстове да се поставят в техния естествен контекст - празника. Представя се библейското събитие (напр. Коледа) или съответният народен обичай (напр. прошка), народните ритуали, традиции и т.н. Осмислят се проявлението на празника, художественото слово и функцията на словото в ритуала. Изяснява се символиката, разчитат се образите. Фолклорните текстове се разглеждат с техните характерни художествени средства и похвати, с проблемите, заложени в тях.

В новата учебна програма по литература за 5. клас се предвижда изучаването на текстове на различни етноси и запознаването с различни религии. Така като наблюдават различните етнически образи във фолклорния свят, учениците развиват способност за толерантното им осмисляне и съпоставяне.

По отношение на социокултурните и културологичните компетентности на учениците учебната програма предвижда чрез проявлението им в художествените текстове:

- изясняване на понятията род, семейство, родови връзки, родови отношения, на чувствата между членовете на семейството, на типичните традиционни родови добродетели и т.н.

- осъзнаване на универсалните човешки ценности, като добро и зло, справедливо и несправедливо, красиво и грозно.

Така в 5. клас като начало на новата образователна степен с програмата по литература се залага цял комплекс от проблеми, теми и понятия, свързани с литературата, с други културни форми на словесността и човешкото общуване, както и със заложените във всички тях системи от образи, идеи и ценности.

Видно е, че новата програма за 5. клас амбициозно предлага за изучаване грандиозен материал, поставен в широк културен контекст. Грандиозен в смисъл не на обемен, а на значим, защото неговото изучаване изгражда основата преди всичко на културологичните и в частност на литературните познания, необходими за всеки човек. Проблемът идва от това, как тези знания да бъдат адаптирани до равнището на петокласниците. А решението му не трябва да се търси в снижаване и елементаризиране на същностното, а чрез представянето му достъпно, занимателно, привлекателно, съобразно с възрастовите особености на учениците и с перспективите, които се откриват не само за изучаване на литературата в следващите класове, но и за цял живот.

 

 

© Мария Герджикова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 5
© Електронно списание LiterNet, 08.01.2007, № 1 (86)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 5.