НАРЕКОХА ГО БОГЪТ...

Мария Герджикова

web

Гордост за българската научна мисъл са трудовете на Цветан Тодоров, Юлия Кръстева, Никола Георгиев. Те не само издигнаха българското литературознание на европейско равнище, но дори издигнаха равнището на европейското литературознание.

Никола Георгиев е от поколението на Цветан Тодоров и Юлия Кръстева. И ако той нямаше щастливата съдба да получи тяхната международна популярност, причината е в обстоятелството, че по времето на желязната завеса, за разлика от тях, живееше и работеше в България.

Затова пък професорът от СУ "Св. Климент Охридски" Никола Георгиев получи най-висока оценка и признание, намерили израз в начина, по който редица поколения студенти го наричаха - Богът.

Така младите хора, изучаващи българска и западни филологии, на които той преподаваше, определяха неговото място, разграничаваха го и го издигаха над доминиращия идеологически подход, както и от по-литературния, но не строго научен есеистично-импресионистичен подход.

Творческото дело на Никола Георгиев, носителя на Хердеровата награда за 2000 година, му определя едно от най-значимите присъствия в българското литературознание от последната четвърт на 20. и началото на 21. век. Сътвореното от него обаче не остава затиснато между дебелите академични томове, защото е добре познато и се радва на високата оценка и разбиране не само в литературните кръгове, но и на всички, свързани с литературното образование: учители, ученици, специализанти, стажанти. Защото Никола Георгиев винаги открива възможност за поглед от нов ракурс към текста и за генерализация на нови идеи. И заедно с това, независимо от големите постижения на автора, неговите трудове са чужди на всякаква догматичност, претенциозност и самопоказност, а тонът им дори е прекалено скромен и самокритичен. С ерудиция и голямо майсторство, с тънки наблюдения и дълбоко проникване в своеобразието на текста са създадени "Анализационните наблюдения" на автора. Те убеждават, че голям литературовед е този, който едновременно се опира на обективни и научни методи и има добър литературен усет.

Анализите на Никола Георгиев на даден конкретен текст - на дадено стихотворение, на даден разказ, на дадена повест, бележат определен период от дейността му във връзка със структурно-семиотичния подход, пътя на който той проправи навремето в България. Тогава, когато този подход беше заклеймяван от догматичната идеологическа критика, а и не само от нея. Трябва обаче да отбележим, че - както винаги става - никой голям не може да бъде поставен в едно ограничено русло. Така и Никола Георгиев винаги заема свое самостойно определено място - той не би могъл да бъде отъждествен с никоя конкретна школа, дори и когато приема от нея дадени идеи, защото дори когато работи в нейните граници, той заема своя самостоятелна позиция. Така в работите му структурно-семиотичният подход не е просто "формализъм", а възможност да се разкрие съдържателността на всички компоненти на творбата, разглеждани в система, в тяхната взаимозависимост. Така че, независимо от различните моди, той е разработил и винаги разработва анализационни техники и стратегии, които ще останат и в бъдеще в арсенала на литературознанието.

Когато доминираше увлечението по семиотичните и системно-структурните процедури, имаше ентусиасти, които наивно вярваха, че литературознанието може да се превърне в точна наука, която да дава еднозначни отговори на въпросите. Днес има литературоведи, които още по-наивно вярват, че правят най-адекватния прочит на литературния текст, без да отчитат, че просто са в литературната мода. Докато Никола Георгиев никога не е бил от тези автори и доказателството за това можем да видим както в отворения характер на неговите анализи, които сами изтъкват своята неокончателност, така и в по-нататъшните му трудове, когато той се насочва вече към междутекстови анализи, които обаче обвързва с "иманентния" подход. В този смисъл съществува връзка не само между различните художествени произведения, но и между тях и предишните работи на автора.

В студиите на Никола Георгиев това, което прави впечатление, е, че изходните позиции винаги са точно и ясно обосновани. Нека като пример посочим толкова известната и преиздавана многократно книга "Анализ на лирическата творба". Дисциплината, която преподава Никола Георгиев в СУ "Св. Климент Охридски", е литературознание и затова той пише за един от литературните родове като специалист, който познава природата, различните знакови свойства и различната граматика на литературните родове. И тук, както във всички студии на Никола Георгиев, изходните позиции са винаги ясно, точно, убедително, интересно и оригинално обосновани и заедно с това поднесени в напълно достъпна форма.

Професор по теория на литературата, Никола Георгиев издълбоко познава литературоведските школи на 20. век. В редица от последните си работи той разглежда критично техните приноси и техните ограничения. Разсъждава над значението и съдбата на големите литературни школи и направления на 20. век, т.е. занимава се с това, което той нарича металитературознание. Размишлява за морала и отговорността на литературоведа, който трябва да създава и да признава ограничеността на своя подход и релативния характер на своите тълкувания и изводи. И така той отново се издига над литературната мода и винаги с лека закачка казва убедително важни и значими неща. Удивлява умението му да каже сложното така, че то да бъде разбрано и от тесния специалист, и от непрофесионалиста, а това може да бъде постигнато само от учен, който много добре познава същността на дадено явление. Точно затова редица поколения студенти го зовяха "Богът" - защото той стоеше високо като ерудиция, като капацитет, като дух, като морал и заедно с това беше винаги близо до тях.

© Мария Герджикова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 6
© Електронно списание LiterNet, 03.01.2008, № 1 (98)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 6.