ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 75 ГОДИНИ

Мария Герджикова

web

Любомир Георгиев стана на 75 години!

Литератор и преподавател по душа и по призвание, той е един от най-ревностните радетели за развитието и издигането на литературното образование у нас. Занимава се с история и теория на литературата. Обичан, уважаван и ценен преподавател е и в средното и във висшето училище.

Нито годините обаче, нито сложната му и драматична съдба не засенчиха заразяващата усмивка на лицето му и не снижиха оптимизма му, защото Л. Георгиев носи в себе си нравствена и духовна извисеност, а около себе си - една чудесна творческа атмосфера, изпълнена с топла доброжелателност и интелектуален заряд.

Роден е на 6 юли 1930 г. в с. Муселиево, Никополско. Завършва гимназия в Плевен и българска филология в Университета в София. През 1952 г. започва да работи като учител по български език и литература - отначало в Никопол, а след това в София. Десет години е образцов учител към катедрата по методика във факултета по славянски филологии на Софийския университет (в 18. и 32. училище). През същия период (от 1957 г.) е хоноруван асистент по теория на литературата в Софийския университет. По-късно преподава теория на литературата в Югозападния университет, сътрудничи на Централния институт за усъвършенстване на учителите, София. От 1964 г. работи в Държавния библиотекарски институт като старши преподавател по българска литература, завежда катедрата по литература и по-късно е зам.-директор на института. Избран е за член на представителна група за посещение в Западните покрайнини, за да чете лекции по българска литература в Ниш.

Интересът на Л. Георгиев към актуалните проблеми на обучението по литература в средното училище води началото си още от времето, когато е образцов учител, не стихва и когато е преподавател в Библиотекарския институт и продължава и до днес. Л. Георгиев твори в напрегнато и драматично време, когато методиката се развива и утвърждава като наука. С редица свои статии той дръзко се противопоставя на негативното отношение от страна на есеистичната критика към методиката като наука, без да прикрива необходимостта от освобождаването й от някои нейни слабости. Творческите му усилия са насочени към изясняване на спецификата на литературата като учебен предмет в училище и особено към определяне на спецификата и извеждане на проблемите на литературния анализ в училище. Специално внимание Л. Георгиев отделя на теорията на литературата в системата на литературното образование в средното училище, тъй като в следването на методологическите принципи на литературознанието вижда път за позитивни промени в литературното образование.

Любомир Георгиев е автор на книгите "Любен Каравелов и неговата повест "Българи от старо време" (1970, претърпяла две издания) и "Методически проблеми и литературен анализ" (1972). Съавтор е на известния Речник на литературните термини (с няколко издания), както и на експерименталните учебници през 70-те години на 20. век по теория на литературата за горния курс на средното училище, на учебници по литература (8. и 10. клас), учебници по литература за професионалните технически училища. По-късно влага много усилия за отстояване мястото на учебния предмет литература в експерименталните учебници на Проблемната група по образованието (ПГО) към БАН и МНП.

Публикува статии и студии в престижните издания: сп. "Литературна мисъл", "Септември", в-к "Литературен фронт", сп. "Родна реч", "Български език и литература", "Библиотекар", в тематични методически сборници. Значими са изследванията му върху художествения детайл в структурата на литературната творба, както и статиите му върху творчеството на Л. Каравелов, Ив. Вазов, Зах. Стоянов, Елин Пелин, Пенчо Славейков, върху творци на детската литература и др. Създател е на филм за "Българи от старо време" на Л. Каравелов, излъчен по БНТ и получил награда.

Активен член е на редколегията на сп. "Български език и литература" от 1962 г. до наши дни.

Награден е с орден "Кирил и Методий" и с отличия на Министерството на културата.

На учения, на колегата и приятеля Любомир Георгиев - честит юбилей и сърдечни пожелания за здраве, дълъг живот и сили за ползотворна творческа работа!

© Мария Герджикова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 6
© Електронно списание LiterNet, 02.02.2006, № 2 (75)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 6.