|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕДНА КНИГА - АКТУАЛНА И ЦЕННА, КОЯТО НЯМА ДА БЪДЕ ЗАБРАВЕНА СЛЕД ИЗПИТА Мария Герджикова Книгата на София Тодорова "Литературни анализи" се явява в навечерието на изпита по български език и литература, изпит, с който се кандидатства за определени училища след 7. клас. Това прави тази книга особено актуална в дадения момент. Не това обаче определя нейната значимост. Тази книга се явява преди всичко ценно учебно помагало за седмокласниците както при изучаването на програмния материал по литература, така и при създаването на умения за писане на съчинение разсъждение. Приоритетът на това ново учебно помагало идва от това, че поднася на учениците не само знания, които са необходими при интерпретацията на литературните текстове, изучавани в 7. клас, но наред с това прави опит да създаде умения за интерпретация на литературен текст. Авторката на книгата съзнава, че умението за изграждане на съчинение върху литературен текст не се изчерпва само с усвояване на структурата на съчинението разсъждение и проникването в неговата специфика. Изграждането на същинската, на аргументативната част, е възможно само при детайлно и адекватно осмисляне на художественото своеобразие на текста. Това определя характера на интерпретациите на художествените текстове. Авторката на книгата сполучливо се стреми да поднесе на седмокласниците интерпретации, в които не се стига до опростяване на нещата, художественият образ не се свежда до един от неговите планове, не се променят акцентите в търсене на модерно "четене", не се нарушава йерархията на теми и проблеми в текста. Така, чрез поднесените образци за интерпретация на текстовете от конкурсната програма, учениците получават не само поглед върху конкретната художествена творба, но си изграждат умения изобщо за интерпретация на художествен текст. Моделът, който се следва в структурата на всички статии, представящи художествените текстове на отделните автори, е следният:
При отделни статии този модел е обогатен, като са предложени план за съчинение разсъждение върху интерпретирания текст и редактирани примерни ученически съчинения. Изданието е полезно и в съвършено прагматичен аспект. То осигурява възможност за кандидат-гимназистите, които се стремят да повишат литературната си образованост и да се подготвят за изпит, да получат качествена информация. В този смисъл тази книга би могла да изпълни ролята на самоучител за седмокласниците. Поднесените критични оценки ще им помогнат да получат общ поглед върху творбата и ще ги улеснят в съставянето на увод към текста на собственото им съчинение (нещо, което изглежда толкова трудно, а и наистина е трудно, когато нямаш представа за общото). Анализационните наблюдения и тълкувания на авторката, поднесени с език и стил, съобразен с възрастта, възможностите и познанията на учениците, им позволяват, ако внимателно следват логиката на цялостното изложение, да получат знания и да си изградят умения за работа с текста. Въпросите и задачите към текста провокират мисленето на учениците и им създават самочувствие. Те са поставени пред интерпретацията на текста. Така са подтикнати към самостоятелно мислене и заедно с това имат увереността, че зад тях стои реалната опора на опитен изследовател и не е необходимо да се чудят откъде да намерят помощ. Предложените идеи за заглавие предизвикват желанието и амбицията да се направи опит за самостоятелно писане на съчинение. В помощ за успеха на този акт се явяват предложеният план за съчинение разсъждение и примерните ученически съчинения. От своя страна те служат за примерни модели за изготвянето на план за съчинение и реализиране на съчинение и чисто емпирично отново представят същината на този жанр - съчинение разсъждение. Това прави книгата ценно ръководство и за учителите, които чрез него могат да обогатят своята практика. Обобщено казано, това издание носи стремеж да осъществи диалог с читателите си - и учители, и ученици, като активно им сътрудничи в техния собствен диалог с художествените текстове и опит да проникнат в спецификата на даден ученически жанр. И именно във връзка с начина, по който книгата се стреми да осъществи диалог, биха могли да се отправят някои препоръки. Явно опитът на авторката като учител е изиграл голяма роля за композиционното организиране на книгата:
Добре замислената структура за постигане на целите на авторката обаче не е използвана в пълна степен за тяхното реализиране. Много бегли са текстовете от първите две части на книгата. Те по-скоро представляват заявка за намерение на авторката да разгърне проблемите и да постави на определена теоретична основа изложените в третата част модели на писане. С пълно основание можем да твърдим, че разгръщането на тези две части ще увеличи стойността на постигнатото в книгата. Ще препоръчам разширяване и в третата част. Добре би било, ако при представянето на отделните автори се следва един и същ модел в цялост и при всеки случай да се предложи план за съчинение и примерно съчинение разсъждение. (То може и да не бъде ученическо.) Едно такова примерно съчинение, както и планът на съчинението емпирично въвеждат в особеностите на дадения вид съчинение и са добре намерени като подход в обучението на седмокласниците. Така че смятам, че книгата ще сполучи, ако бъде разширена от тази страна. Трябва да признаем, че авторката успява да създаде текст, който е съобразен с възрастовите особености на седмокласниците. И все пак книгата се нуждае от обяснения, обособени в речник или поне под линия. Това се налага от различната подготовка на читателите и от амбицията на авторката да им даде колкото може повече. Разбира се, посочените препоръки се отнасят до едно ново издание на книгата, при което, както става в такива случаи, тя може да бъде обогатена, за да стане още по-ценна. Накрая бих обобщила, че със своята поява книгата на София Тодорова ще намери място в литературното образование на учениците (и смея да кажа, не само на седмокласниците, защото те има защо да не я забравят след изпита).
© Мария Герджикова Други публикации: |