ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ПЪРВАТА КАТЕДРА ПО МЕТОДИКА В БЪЛГАРИЯ

Мария Герджикова

web

През тази година се навършват петдесет години от основаването на първата катедра по методика в България. Тя е създадена в най-стария факултет на първото висше училище в България - Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Както е известно, една юбилейна годишнина е време за ретроспекция, равносметка и търсене на нови перспективи в развитието, особено когато става дума за научно звено, заело заслужено място в образователната система на страната ни. Това място не се определя само от обстоятелството, че Катедрата по методика на обучението по български език и литература е най-старата катедра по методика на филологическите дисциплини във висшите училища в България, а от ролята, която тя играе, и от признанието, което получи през тези петдесет години. Катедрата извоюва това място в резултат на:

• качеството на всеотдайната и ентусиазирана преподавателска и сериозната и задълбочена научна работа на всички членове на катедрата;

• ролята на катедрата в подготовката на новите и квалификацията на старите учителски кадри;

• активното участие в изграждането и реализирането на учебни програми по български език и литература и в развитието на българското образование;

• създаването на учебници и учебни помагала за учениците и учителите от средното училище и студентите от висшето училище;

• утвърждаването на една недостатъчно призната и развита, когато се създава катедрата, научна дисциплина, каквато е методиката на родноезиковото и литературното обучение.

Първите преподавателски кадри във Факултета по славянски филологии идват от училището. В университета обаче вниманието на тези преподаватели се насочва повече към теоретичните проблеми на езикознанието и литературознанието, към историята на българския език и българската литература и се подценява ролята на методиката.

Преподавателите от катедрата по методика на обучението по български език и литература са тези, които в продължение на изминалите петдесет години със своя научен принос в теорията и практиката на езиковото и литературното образование развиват тази нова наука - методиката, и утвърждават авторитета й в системата на другите науки.

Един ретроспективен поглед към началото, към времето на създаването на катедрата, и един поглед към състоянието в настоящия момент - след петдесет години - ще позволи, като проследим пътя, който е извървян, да покажем как се развива науката методика. Още от Аристотел води началото си схващането, че същността на даден феномен може да се разбере най-успешно, като се проследят неговото възникване и развитие.

Факултетът по славянски филологии (ФСлФ), както е посочено в справочник на Софийския университет, е "връстник" на първото висше училище в България. Това е Висшият педагогически курс, създаден през 1888 г. и прераснал през 1889 г. във Висше педагогическо училище с първия факултет - Историко-филологическия. В него се обучават 28 студенти по специалността история и 15 по специалността славянски филологии.

През 1950 г. Историко-филологическият факултет се разделя на два факултета - Исторически и Филологически, а през 1965 г. от Филологическия факултет се обособяват Факултет по славянски филологии и Факултет по западни филологии.

От времето на създаването на Висшето педагогическо училище (1889) до настоящата 2005 г. - вече второ столетие, по време на обучението в СУ "Св. Климент Охридски", а според настоящия учебен план в бакалавърската степен студентите задължително придобиват учителска правоспособност. Във Факултета по славянски филологии, в катедрата по методика, в магистърската степен вече трета година функционира и първата във висшите училища магистърска програма по методика на родноезиковото и литературното образование. Тези факти говорят за ангажираното отношение на Алма матер в цялост и в частност на Факултета по славянски филологии към проблемите на образованието в България и към подготовката на педагогическите кадри.

Подготовката на учителски кадри започва в началото в т.нар. Стажантски институт. Той функционира до 1948 г. Във времето, когато студентите са още малко на брой, има възможност педагогическият стаж на всички да се провежда в едно училище, което изпълнява ролята на стажантски институт. Стажът се провежда в рамките на цяла учебна година и в това време наред с практическата подготовка се изясняват и теоретични проблеми, свързани с преподаването в училище. С този период от развитието на методиката на филологическите дисциплини са свързани имената на известни учени, като Иван Хаджов, Цветан Минков, Любен Георгиев. Те оставят трайна диря и във филологията, и в методиката. Иван Хаджов създава първия учебник по методика на обучението по български език, в който разглежда въпроси, свързани с обучението и по роден език, и по литература.

Първата специализирана катедра по методика на обучението по български език и литература се създава през 1954 г. в Софийския държавен университет. В новосъздадената катедра работата по подготовката на студентите - бъдещи учители, се поставя вече на научна основа: теория и практика стоят в центъра на многостранната й дейност.

Обучението по методика включва: лекции, семинарни упражнения, наблюдение и анализ на уроци на базови учители, подготовка и изнасяне на стажантски уроци. На лекциите и упражненията студентите се запознават със същността и функциите на обучението по български и руски език и по литература и придобиват умения за прилагане на теоретичните знания в аудиторни условия. Педагогическата практика в училище създава условия за овладяване на професионални умения чрез реално участие в учебния процес.

За бъдещите учители обучението по методика има не само прагматична стойност. Запознаването с механизмите, чрез които се усвояват родният език, руски език и литература и се усъвършенстват комуникативноречевите способности на личността, допринася за обогатяване на филологическата и общата култура на студентите.

Особено голяма заслуга за създаването на катедрата имат старши преподавател Лозан Ницолов, който става и първият ръководител на катедрата по методика, и старши преподавател Стайко Кабасанов. По-късно те са първите, които получават научното звание доцент.

Лозан Ницолов е първият доцент по методика на обучението по литература. Областите на неговите научни интереси са методика на обучението по литература, теория на литературата, история на образованието. Автор е на учебник по методика на обучението по литература. Той е един от създателите на сп. "Български език и литература" и е негов главен редактор от 1958 до 1984 г.

Стайко Кабасанов е първият доцент по методика на обучението по български език. Неговите научни интереси са в областта на методиката на обучението по български език и в областта на българската диалектология. Автор е на "Методика на обучението по български език за средното училище".

Кирил Бабов е не само първият професор по методика на руския език, но е и първият носител на научното звание професор по методика в България. Един поглед върху неговия творчески път показва на колко неща той е поставил началото. Той е първият историограф на обучението по руски език в българското училище, първият библиограф на научните изследвания в областта на русистиката, основоположник на лингвометодическото направление в нашата русистика, има принос в областта на учебната лексикография, написва първия учебник по методика на обучението по руски език за българи, благодарение на неговите усилия е създаден бюлетинът "Русский язык", който прераства в списание "Болгарская русистика".

Следващото поколение методици в катедрата творят в драматично, но изпълнено с творческо напрежение време, когато се утвърждава учебната дисциплина методика. Приноса в това отношение на членовете на катедрата от това поколение ще се опитам да представя, като изредя техните имена, областите, в които работят, научните постижения, които им носят признание и ги правят носители на първите в дадената област научни звания и титли.

Кирил Димчев е първият и единствен досега професор по методика на обучението по български език. Той продължава традицията, поставена от езиковеди като акад. А. Т.-Балан, проф. Б. Цонев, проф. Л. Андрейчин, а именно водещите езиковеди да проявяват интерес към обучението по български език и да внасят съществен принос в това отношение. Проф. К. Димчев обаче е ученият, "който синтезира натрупания през годините опит и представя чрез своите трудове иновации в теорията и практиката на методиката на обучението по български език (МОБЕ), с което я издигна на качествено нов етап в нейното развитие. Той обосновава статута на МОБЕ в системата от българистични науки. Централен за него е въпросът за спецификата на предмета на методическите изследвания, за общото и различното в предметните области на МОБЕ, от една страна, и на науки като лингвистика, социолингвистика, текстова лингвистика, педагогика и т.н. - от друга. Как се изучава и как трябва да се изучава родният език в средното училище, за да бъде фактор в развитието на отделната личност и на обществото като цяло". За учения проф. К. Димчев, както определят учениците му ("Живот и творчество, посветени на науката"), "това е проблем с теоретични, общокултурни и патриотични измерения".

Доц. Райчо Русков е първият доктор по методика на обучението по литература (тогава кандидат на педагогическите науки). Защитил е докторската си дисертация в Русия. Той е първият, който разработва проблемите, свързани с изразителното четене като същност, подход и реализация в средното училище. Работи още по проблеми, свързани с рецепция на художествен текст, издава книга, свързана с историографията на обучението по български език и литература, проявява засилен интерес към българския песенен фолклор и го популяризира чрез книга.

Проф. д.п.н. Емилия Гочева е първият доктор на педагогическите науки в катедрата. Тя е автор на две докторски дисертации. Първата - на тема: "Лингвометодически основи на обучението по руска лексика в българското училище", е защитена в Московския държавен университет. Това прави Емилия Гочева известна и призната като учен с високи постижения и в България, и в Русия, за изучаването на чийто език тя работи цял живот. Нейните основни научни интереси са в областта на обучението по лексика, учебна лексикография, обучението по четене на руски език. Научните изследвания и разработки на проф. Гочева, свързани с теорията и практиката на учебника по чужд език, правят създадените под нейното ръководство и в съавторство серия учебници по руски език за българското училище (3.-12. клас) ценени високо и в България, и в Русия. Активно участва в квалификационните форми на учителите по руски език и по други чужди езици. Била е член на редколегиите на сп. "Руски и западни езици" и "Руски език и литература".

Доц. Милена Васева заема особено важно място в дейността на катедрата, защото тя е от учените, които най-тясно свързват методическите теории с живия опит на училището. Учителите от цялата страна познават Милена, както с любов и уважение я наричат всички, с нейните открити уроци, с нейните учебници по български език (5.-12. клас), с участието й в изготвянето на учебните програми и ДОИ за УС към МОН. Научните интереси на доц. Милена Васева са в областта на методиката на обучението по български език, текстолингвистиката в обучението, правопис и стилистика. Дълги години тя е член на редколегията на сп. "Български език и литература".

Д-р Цветан Нинов проявява научни интереси в областта на методиката на обучението по литература, на рецепцията на художествения текст и има съществен принос в работата със студентите задочници и специално в работата с базовите учители на катедрата.

Проф. Мария Герджикова е първият професор в дисциплината методика на обучението по литература и първият доктор на педагогическите науки в тази област. Получила е и образователната и научната степен "доктор".

Научните интереси на Мария Герджикова са в областта на методиката на обучението по литература и в областта на литературознанието и на историята на литературата. Известни са трудовете й по проблеми на историята на българската, на западноевропейската и старогръцката литература. В нейните основни работи са разработени цялостни методически системи за изучаването на старогръцка литература и на драматически текст. В редица трудове се изследва значимостта на разбирането на литературния жанр при изучаване на отделни творби. Внасят се някои нови моменти, свързани с теорията и историята на литературните родове и видове, когато се засягат спорни литературоведски въпроси. Предлагат се оригинални интерпретации на изучаваните в училище литературни текстове ("Илиада" на Омир, "Антигона" на Софокъл, "Дон Кихот" на Сервантес, "Тартюф" на Молиер, творби на Вазов, Йовков и Вапцаров. Взема се отношение по важни методически въпроси - връзките между отделните литератури, интерпретацията на литературни творби на световната класика, актуални въпроси на литературната критика, дидактически проблеми.

Мария Герджикова успешно моделира съвременни методически системи, чрез които са представени в единно цяло методологическите и технологичните аспекти на образователния процес. Трудовете й са предимно функционални, защото тя познава нуждите на българския учител и му предлага съвременни технологични решения. Научните й идеи намират широко приложение в разработваните с нейно участие ДОИ за УС, учебни програми, учебници и учебни помагала.

Научното творчество и преподавателската дейност на доц. д-р Владимир Атанасов са обвързани с литературнообразователния процес по литература в средното училище в цялата му пълнота - като реализация, подготовка на студенти и учители, като методическа система и разработки, като самостойни литературоведски изследвания и практически помагала за преподаване и създаване на литературноинтерпретативни съчинения. Приносите му са главно в областта на оригиналната интерпретация на литературни творби, в новия прочит на литературната ни класика, в методическите концепции и живото отношение към проблемите на образователната система, в собствената позиция по практическите въпроси на методиката и преподаването по литература, в разработването на цяла гама от учебна и учебно-помощна литература за осигуряване на литературнообразователния процес. В периода 2001-2003 г. е министър на образованието.

Доц. д-р Ина Комарска се вписва в цялата разнообразна дейност на катедрата с лекционни курсове, семинарни занятия, учебна практика, квалификация на учителите. Тя е автор на диагностични изследвания на Лабораторията по педагогическа диагностика, има интереси в областта на дидактиката на висшето образование - участва в авторски колектив, който се занимава с изследване на качеството, ефективността и натовареността с учебни дейности на аудиторни и извънаудиторни занятия на студентите. Съавтор е на учебници, учебни помагала за ученици и учители (5.-12. клас).

Научните интереси на доц. д-р Ангел Петров са в областта на методиката на обучението по български език, на теорията на дискурса и дискурсния анализ, на социолингвистиката. Резултатите от изследователската и преподавателската му дейност са представени в повече от 80 научни труда - монографии, студии, статии, рецензии, учебни програми по български език за средното училище, учебни помагала - учебници по български език за ученици, сборници с упражнения и с тестови задачи за средношколци и за студенти (на някои от публикациите е съавтор). Схващанията на Ангел Петров за обучението по български език с комуникативна насоченост, за дискурсната компетентност на учениците и за техниките за изграждане на дискурс са обосновани в неговите основни трудове: в докторската му дисертация на тема "Развиване на дискурсната компетентност на учениците чрез обучението по български език (5.-8. клас)" (2000), и в двете монографии - "Дискурсният анализ на обучението по български език" (2000) и "Овладяване на дискурсните техники чрез обучението по български език" (2002).

Научните интереси на гл. ас. д-р Татяна Ангелова са свързани с въпроси на речевата жанрология, изучавана в училище; с оценяване и измерване на постиженията в обучението по български език (ОБЕ), с билингвизма и диглосията в ОБЕ и в езиковото обучение, с приложението на корпусната лингвистика в ОБЕ и в езиковото обучение. Представени са в повече от 100 публикации. Защитава дисертация на тема "Работа над микротекста на знанията по български език 5.-7. клас". Сред трудовете й по-важна е книгата "Методика на обучението по български език. Съвременни проблеми" (2004), която изследва значими за теорията и практиката на днешното обучение по български език въпроси. Обединяваща функция изпълнява гледната точка на специалиста по методика и концепцията му за състоянието и развитието на ОБЕ. В труда не само се набелязват въпроси от методиката на обучението по български език, но и се предлагат техни решения; обосновават се прогнози за преодоляване на противоречията в съвременното обучение по български език. Подпомагат се в професионалната си подготовка както бъдещите учители, така и практикуващите преподаватели по български език и литература. Татяна Ангелова е автор и на учебници и помагала за средното училище (от 5. до 12. клас). В тях се прокарват съвременни за обучението по български език тенденции, свързани с активни методи на учене, с интегриране на информационните и комуникационните технологии (интернет).

Адриана Дамянова постъпва в катедрата като асистент по методика на обучението по литература през 1992 г. През 2000 г. защитава докторската си дисертация на тема "Диалогът в литературнообразователния дискурс в средното училище". Под същото заглавие излиза първата й монография през 2002 г. Автор е и на "Mythos&Mimesis" (2002) - книга, събираща в единен методологически сюжет интерпретации на литературни текстове и авторски корпуси от българския литературен канон. Научноизследователските интереси на Адриана Дамянова, избрана за доцент по методика на обучението по литература през 2003 г., са в областта на модерното литературно образование, на неговите философски и комуникативни измерения, на конструктивизма в образованието, както и на приложните аспекти на литературната теория.

Гл. ас. д-р Антония Радкова е асистент по методика на преподаването на руски език и води упражненията и практическите занятия на студентите от специалността руска филология. Докторатът на Антония Радкова е по проблемите на оценяването чрез тестове. Интересите й са в областта на методиката на чуждоезиковото обучение, езиковото оценяване, междукултурната компетентност при изучаването на руски език от българи и др. Тя е автор на учебници и помагала за средното училище, както и на програми, стандарти и други нормативни документи.

Гл. ас. Людмила Берковска е автор на статии и съавтор на учебник по литература за 7. клас и на Книга за учителя по литература за 7. клас, които получиха висока оценка от страна и на учителите, и на научните работници. Тя е и един от ентусиазираните колеги, които изготвиха първата концепция за литературно образование. Л. Берковска има голяма роля в учебно-образователната дейност на катедрата и за педагогическата подготовка на студентите чрез активната си работа с тях.

Ваня Тивидошева - асистент по методика на обучението по литература, Мая Падешка - асистент по методика на обучението по български език, и Аглая Маврова - асистент по методика на обучението по руски език, са последното попълнение на катедрата.

Дълги години важно място в дейността на катедрата заема специалистът филолог Йонка Кръстева, която работи и като хоноруван преподавател. Повече от тридесет години тя е "душата" на катедрата. Дълбоко етичен, благороден, високообразован и изискан човек, тя е организатор, координатор и двигател на всекидневните многобройни дейности на катедрата. Понастоящем дейността специалист филолог успешно изпълнява Албена Дъбова. Чрез нея всички учители от цялата страна, независимо от това, за какъв въпрос се отнася, могат да установят контакт с членовете на катедрата на тел. (02)9308251.

Към членовете на катедрата трябва да причислим образцовите учители, които са свързани органично не само с педагогическата практика на студентите, но и с научните изследвания, които не биха били възможни без живата връзка с училището. Ще посоча имената само на някои от образцовите учители като израз на уважението и признанието към всички онези, които са оставили трайна диря и в съзнанието на много поколения ученици и студенти, и в научната дейност на катедрата: народните учителки Иванка Стойчева и Невена Донева и следващото поколение учители - Васил Дяков, Спас Спасов, Боряна Примова, Радушка Кънева, Елена Николова, Цветана Стамболиева, Гергина Тончева, Милка Дилова, Мария Йосифова, Маргарита Андонова, Милка Данова, Маргарита Цонева, Маргарита Велева, Васил Пернишки и др.

Нека акцентираме и на това, че почти всички преподаватели в катедрата са работили като учители, така че добре познават характера на работата в училище. Това определя и активното участие на преподавателите в следдипломната квалификация на учителите. Катедрата особено успешно е развила две форми на квалификация: едногодишна специализация (групова и индивидуална; редовна и задочна) и групови месечни курсове. Можем само да съжаляваме, че в момента МОН не създава възможност за провеждане на следдипломна квалификация на учителите.

Нека не помрачаваме празничното настроение, като засягаме тази тема, но не мога да не заявя, че катедрата по методика към Факултета по славянски филологии продължава да работи с учителите от различни градове, макар и нерегламентирано, и продължава активно да се бори за създаването на нова, рационална наредба за повишаване на следдипломната квалификация на учителите. Членовете на катедрата винаги са били активни участници не само в образователния процес, но и в обществения живот на страната и на академичната общност: доц. Владимир Атанасов - министър на образованието и науката; проф. Мария Герджикова - декан на Факултета по славянски филологии; доц. Лозан Ницолов - декан на Филологическия факултет и зам.-ректор във ВПИ - Шумен; доц. Стайко Кабасанов - зам.-декан на ФСлф, носител на ордени "Кирил и Методий" ІІ ст., І ст., "Народна република България" ІІ ст.; доц. Райчо Русков - зам.-декан на ФСлф; доц. Ангел Петров - зам.-декан на ФСлф.

Ще завърша с последното постижение на катедрата: създаването на първата магистърска програма в страната в областта на методиката.

Магистърската програма по методика на образованието по български език и литература е резултат на научните търсения и на стремежа на членовете на катедрата да се издигне и постави на модерна основа образованието по български език, по руски език и по литература.

Магистърската програма е предназначена за бакалаври по българска филология и за специалисти по български език и литература, придобили професионалната квалификация учител по български език и литература (както и за действащи преподаватели по български език и литература в средните училища). Тя е ориентирана към повишаване на компетентността им по отношение на актуални методологически и методически проблеми в областта на средното образование по български език и литература, възникващи от осъществяващата се в тази област реформа.

Методическите дисциплини, преподавани в бакалавърската степен, поставят акцент върху компетенциите на преподавателя за обучаване на учениците, за усвояване от тяхна страна на практически полезни знания и умения. Предлаганата магистърска програма е насочена преди всичко към компетенциите на преподавателя за образоване на учениците - за култивиране посредством заниманията с българския език и литературата на критичното им мислене, на способността им за рационализиране на жизнения свят, за самоутвърждаването им като граждански субекти, припознаващи за свой дълга към демократичните ценности и институции.

Магистърската програма поставя акцент не върху диференциацията между български език и литература, а върху интеграцията на двете страни на единния предмет в средното училище. Знанията, получени в тази магистърска програма, не само позволяват на участниците в нея да повишат качеството на преподавателската си дейност, но и открива възможности за нови хоризонти пред тях. Те могат да се реализират професионално в сферата на средното образование като експерти на регионално и национално равнище, като автори и оценители на ДОИ, на образователни проекти, програми, учебници и учебни помагала и като екзаминатори в национален изпит по български език и литература за завършено средно образование.

Петдесетгодишният юбилей на първата във висше учебно заведение в България катедра по методика на филологическите дисциплини е достоен и чудесен повод да ознаменуваме развитието и постиженията в областта на езиковото и литературното образование у нас. Наред с това обаче трябва да се подготвим да посрещнем новите предизвикателства, които ще възникнат в условията на растяща глобализация. Така, като празнуваме юбилея, нека помислим как ще съхраним българските традиции в езиковото и литературното образование и как ще ги впишем успешно в новите реалности.

© Мария Герджикова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 6
© Електронно списание LiterNet, 25.01.2006, № 1 (74)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 6.