трета революционна поезия
(химн на софийските деграденти)

Спрете София, искам да сляза
ще пуша от комините на Кремиковци
ще смъркам капки дъжд и бода със смог
аз съм дълъг, черен и влажен смок
за да слизам в дупките на София, а тя
да стене като самолет
Спрете София, искам да сляза
И слизаш на Попа
нямаш среща с никого
живея самодостатъчно и
нямам среща с Никого освен с потта Си -
топла и оплождаща света си
Спрете София, искам да сляза
ще ходя пеша до околовръстното
и ще си дупча билетите по дърветата
само Бог има право да ме глобява, че съм
нередовен пътник към истината
но писна ми -
Спрете София, искам да сляза
по телата на 30-годишните жени има зараза
от солариума, скъпите дрехи и бижутата
присади им мозък и вече ще съм влюбен
изгубен - в центъра е бил изгубен един Бог
отговаря на името смок и отговаря, че не е Той
защото работел под прикритие за
                                                  спирането на София

© Проект за автор "Homo Pseudo"
(мениджър на проекта Момчил Цонев)
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2007, № 6 (91)

Други публикации:
Момчил Цонев. Homo Pseudo. Пловдив: Хермес, 2007.