PSEUDO-ЕТИКА НА ЧАЯ С БИСКВИТКИ

Момчил Цонев

web

Когато навън Сталин и Чърчил разделяха Европа, Homo Pseudo седеше спокойно на кожения си фотьойл и отпиваше поредната си чаша чай, заслушан в тревожното движение на асансьора. Той живееше до асансьорната шахта на кооперацията - делеше ги една стена, изтъняла от време. Тя е добър проводник на звук.

В дневника си Homo Pseudo ни пише: “В асансьора вече нищо не е същото. Домоуправителят и чистачката на входа си поделиха крушката, таблото и вратата след ожесточен спор за сферите на влияние. В източния блок птиците по градските клони пеят по график от 8 сутринта до 12 на обяд, а денят е слънчев по 15 минути на всеки час. На запад птиците умряха като една от негативните последици на урбанизацията. Западното слънце е само мъглява идея зад облак лондонски смог. Японците са тъжни, че тази година няма много цъфнали в бяло вишни, особено в Хирошима и Нагазаки.”

Един ден на Homo Pseudo

Той никога не излиза навън. Живее на шестия етаж на стара кооперация в центъра на града. Стълбището й мирише на кучешки мрак, пикоч и екскременти. На улицата й харесва. Шест етажа по стълбите и тя се задъхва. Когато стигне дома на Homo Pseudo, улицата поглежда любопитно през липсващата врата на апартамента му:

- Здрасти, какво правиш? Днес как си, добре ли си? Знаеш ли какво стана вчера на главната улица? А чу ли за убийството в библиотеката? А за бездомните кучета в предградията? А? Чу ли? Кажи, де? Защо мълчиш? А? А?

И улицата почва да му бръщолеви разни работи.

Денят на Homo Pseudo е лишен от много действия. Дори от малки действия. Интровертна траектория, както биха се изразили наблюдателите. Тя е коренно различна от експанзионистичната траектория, която е особено активна както в личното, така и в чуждото пространство. Homo Pseudo се движи само в себе си. Ако се открие способ за наблюдение на съзнанието, ще се разгадае енигмата на неговата лична вселена. Homo Pseudo е интровертна личност, съхранила детското въодушевление от откривателството на нови светове. Когато открие нова улица или малко градче в непознатите части на съзнанието си, той ги наименува. След 1492 г. в.в.с.с. (вътре в себе си) Homo Pseudo не е откривал почти нищо интересно.

Дневникът се завръща

Homo Pseudo е религиозен човек и разбира от Провидение. Провидението е Съдба, а Съдбата е да нямаш нищо случайно в живота. Homo Pseudo си е и малко философ, разбира се. Веднъж в негова чест група учени, метафизици и екзорсисти се събраха на международен конгрес, в резултат на който бяха изпити два вагона водка с кола, бяха обезчестени три вагона жени и още толкова вагона философи откриха за себе си философския камък, препрочитайки една от страниците на Онзи дневник:

“Homo Pseudo обича хората. Homo Pseudo не може да убива. Не чете книги, в които главните герои убиват хора. Откъсва внимателно страниците, на които син убива с брадва майка си и сериен убиец изнасилва деца. Homo Pseudo полива цветята на балкона точно в 8 сутринта, разговаря с кучето на съседката от 9 до 11 часа, пресмята колко мухи могат да преместят ей онзи облак ей там, в дъното, не, не, по-вдясно... а, така, сега малко по-нагоре, много добре... това е от 11 до 12 часа, нали... после от 12 до 8 сутринта прави най-различни други работи, които може да прави по най-различен друг начин...” (тук дневникът е писан в трето лице, което изобщо не говори лошо за Homo Pseudo, а тъкмо обратното).

Homo Pseudo е наблюдаван

Той си ляга точно в полунощ. Няма календар или часовник и затова изобщо си няма и представа кога е полунощ, но гледа да уцели поне половината от нощта. Спи с отворени очи, сякаш е умрял. Леглото си е преместил в коридора. Когато се събужда, гледа към входната врата на апартамента си. А бе, общо взето се чувства наблюдаван.

Homo Pseudo има твърде основателна причина, за да не излиза никога на улицата. Апартаментът му няма входна врата, а все някой трябва да го пази, нали?

1943 година. Homo Pseudo търси честотата на нелегалната станция, от която излъчва предавания съпротивата. Homo Pseudo е пацифист. Предаването почва да се изчиства и се чуват само откъслечни пропукания. Той действа много внимателно - като един съобразителен човек, който знае как да живее спокойно по време на война! - защото на долния етаж се намира тайната квартира на Гестапо. Но днес Homo Pseudo е забравил входната врата отключена. Немски войник влита в апартамента му, крещейки “Залегни!”...

Последствия: деконструкция на вселената - насилие - повреждане на Съдбата.

Първо последствие на Съдбата: радиоапаратът на Homo Pseudo е счупен и работи само на честотата на нелегалната съпротива. Това няма никакво значение за немеца от Гестапо, който междувременно е разкъсан от взрива.

Второ последствие на Съдбата: апартаментът на Homo Pseudo няма входна врата (тя също е разкъсана, но за нейното страдание не му е тук времето и мястото да говорим).

Трето последствие на Съдбата: голямо парче мазилка от тавана се стоварва на леглото до Homo Pseudo.

Четвърто последствие: Няма Съдба. Под парчето мазилка е останало Нещото, на което устата на pseudo-тялото е казала “Да” преди час и нещо под веселите сватбени камбани на градската катедрала.

Без последствие: Homo Pseudo се чувства наблюдаван. Не, не е съседката от горния етаж, която навремето тайно го обичаше. Не, не са и децата от долния етаж, които си играят на криеница по етажите на старата кооперация и броят военните рани на падналата мазилка.

Homo Pseudo се чувства наблюдаван от света! Докато конструира собствената си вселена. От малките действия. Траектория, в която Homo Pseudo обядва с гълъбите точно в 12 часа, както самият той усеща този час на денонощието (мисля, че 12 часа на терасата идва по-рано, отколкото 12 часа на кожения фотьойл в трапезарията, особено ако в същия момент на същия този кожен фотьойл се пие чай, за предпочитане зелен, английски, руски или пък какъвто има):

- Мои мили гълъби на мира! Наблюдаваният Homo Pseudo ви обича...

И един ден в една година, която няма никакво значение за човек без часовник или календар, се случи нещо като Реанимация на Съдбата.

[нов ред. заглавие bold, italic. две точки.

кавички Реанимация на Съдбата. затворете кавичките]:

- Мое мило гълъбче, какво ми носиш днес? - попита учудено Homo Pseudo. - Бележка?

“Всеобща декларация за правата на човека

Член 12.

Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в неговия личен живот, семейство, жилище или кореспонденция, нито на посегателства върху неговата чест и добро име."

Homo Pseudo отпива глътка обеден чай с бисквитка:

- А пише ли, че имам право и на входна врата?

Епилог, който всъщност не заключва, а отключва

(епилог, гр. epilogos - в старогръцката драма заключителен монолог, в който се обяснява намерението на автора или характера на постановката)

И след толкова години има нещо уникално в старата кооперация на Homo Pseudo... Асансьорът спира само на големи (при това, исторически!) събития. Съседката от горния етаж отново е влюбена в съседа от долния етаж. Таванът на pseudo-апартамента е разрушен и капе. Времето е влажно, няма слънце. Локва вода грее в трапезарията и отразява... Тавана, времето, остарялото лице на Homo Pseudo, конструкцията на личната вселена.

© Момчил Цонев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.04.2006, № 4 (77)

Други публикации:
Литературен вестник, № 1, 11-17.01.2006.