ИЗ "МУЛТИМЕДИЕН РОМАН"

Момчил Цонев

web

Кой в световното изкуство предсказа появата на мултимедийната литература?

1. Екзюпери

За първи път в световната литература Екзюпери въвежда принципа за съчетаване на литературен текст с визуални елементи, чиято цел не е просто илюстративна, а екзистенц-откриваща. Ако в изкуството просияват истината и съществуващото такива, каквито са, змията, глътнала слон, ще се сърди, че я мислят за шапка. А когато има недоразумения, равновесието на съществуващите неща се нарушава. Възрастните не разбират колко важно е това, „те винаги имат нужда от обяснения” (Сент-Екзюпери 2003). Затова и Екзюпери се чувства задължен да рисува вътрешностите на змията, точния портрет на Малкия принц, мястото в пустинята, където двамата се срещат.

Именно „Малкият принц” по чудесен начин доказва и предсказва необходимостта от появата на мултимедийна литература. Авторът създава своето произведение, както архитектът конструира сграда по определени правила, за да бъде стабилна. Екзюпери описва Малкия принц в текста като дете, което се смее и има златни коси, но това не е достатъчно (възприятието не е стабилно) - много деца отговарят на тези характеристики, но нарисуваният портрет на Принца го отграничава от другите.

Ако авторът пише за хладилник, той може да изглежда по толкова различни начина, колкото читатели има текстът. Но когато авторът на мултимедийна литература каже „хладилник” и покаже фотография на точния хладилник, тогава читателят със сигурност ще го познае, ако някога мине през кухнята на героя. (Както Екзюпери рисува два пъти пустинния пейзаж, за да го познае всеки, който някой ден пътува из Африка. Тогава той ще се спре и ще чака Малкия принц да дойде отново.) Затова, читателю, разгледай внимателно хладилника ЗИЛ от романа, за да си сигурен, че ще го познаеш. Умолявам те, не бързай, отвори го. И ако вътре е откраднатата мумия, не оставяй Валтер толкова тъжен: пиши му веднага, че той (Lehnin) се е върнал.

2. Мечо Пух и Северният Полюс като хиперлинк (виж текста „Хиперлинкът” в Апендикс на романа)

3. Ленин

Накратко, досега разбрахме следното. Първо, Екзюпери доказва значението на нетекстовите елементи в бъдещата мултимедийна литература. Второ, Мечо Пух открива хиперлинка като технологично решение за създаването на мрежа от изкуства.

Но както вече знаем от прокламацията „Към мултимедийна литература - труден, но славен почин!”, съществува ясна идеологическа база - всяка технология и изкуство са само надстройка над литературата и нейните конкретни разкази. Тоест, дори когато ние включваме в произведението си фотографии на хладилник, рисунки на змия със слон отвътре или забиваме Северния полюс (линка), където поискаме, литературата (текстът, разказът) остава най-важното изкуство.

За формулирането на този закон трябва да благодарим на другаря Владимир Илич Ленин. В своите „Философски тетрадки” (Ленин 1977), с конспекти на произведения от Хегел, Фойербах, Аристотел и т.н., Ленин визуализира закона и задава модел за всеки следващ дизайн на произведение от мултимедийната литература. Той разделя страницата на две колони - основната (и по-широка) колона съдържа оригиналните философски текстове, допълнителната (и по-тясна) колона - коментари и бележки (например, „cf. Marx und Engels 2”, „времето и света”, „времето вън от временните неща = бог”, „ха-ха!!!”). Свързващият елемент между колоните е стрелка или отвесна черта. В мултимедийната литература еквивалентът на оригиналния текст, примерно от „Лекции за същността на религията” (Фойербах), е текстовото ядро (разказът), а еквивалент на коментари като „ха-ха!!!” са вторичните спрямо ядрото изкуства (фотография, кино, живопис и т.н.).

Препоръчително

Всеки автор, който иска да създаде произведение на мултимедийната литература, трябва предварително да се запознае с тримата й предтечи - Екзюпери, Мечо Пух и Ленин. Второ, да създаде концепция за произведението и конкретен разказ, които винаги са текстови (литературни). Трето, да приложи други изкуства, чрез които ще гарантира стабилността на художествената си конструкция и световното равновесие на нещата.

Апендикс:

Хиперлинкът

Цитатът

Момчил Цонев, 22.05.2007 г.

Skype разговор между автора Momchil и негова читателка M.:

[21.11.2007 г. 01:05:00] M. каза: хиперлинкът като грешка в еволюцията?

[21.11.2007 г. 01:06:25] M. каза: пояснете моля

[21.11.2007 г. 01:06:30] Momchil каза: мда, та кво за него?

[21.11.2007 г. 01:07:12] M. каза: електронният вид литература е грешка в еволюцията на литературата, така ли?

[21.11.2007 г. 01:07:25] M. каза: мутация някаква?

[21.11.2007 г. 01:07:28] Momchil каза: а, не

[21.11.2007 г. 01:07:58] Momchil каза: мутационното при хиперлинка е, че той е като дупка към друго съдържание

[21.11.2007 г. 01:08:03] Momchil каза: врата към друго съдържание

[21.11.2007 г. 01:08:15] M. каза: множество двойни дъна?

[21.11.2007 г. 01:08:20] Momchil каза: в интернет е възможно на всяка крачка да имаш такива пропадания

[21.11.2007 г. 01:08:36] Momchil каза: но те са качествени изменения

[21.11.2007 г. 01:08:48] Momchil каза: също както мутациите са в основата на еволюцията

[21.11.2007 г. 01:08:59] M. каза: аха, ясно

[21.11.2007 г. 01:09:00] Momchil каза: обикновеният текст е мутирал

[21.11.2007 г. 01:09:05] Momchil каза: но това е за добро

[21.11.2007 г. 01:09:58] M. каза: но еволюцията не е толкова случайна и нецеленасочена, струва ми се

[21.11.2007 г. 01:11:32] Momchil каза: е, хиперлинкът също не е случаен, той е измислен от някого нарочно

[21.11.2007 г. 01:11:44] Momchil каза: тръгва от неслучайно място и отива на друго неслучайно място

[21.11.2007 г. 01:11:53] M. каза: а кликванията ти в интернет могат да доведат до множество различни, несвързани резултати

[21.11.2007 г. 01:12:18] Momchil каза: аз говоря за хиперлинка в мултимедията ми, не изобщо за интернет

[21.11.2007 г. 01:12:39] Momchil каза: все пак тази мултимедия е ограничена в определено пространство и е структурирана

[21.11.2007 г. 01:12:52] M. каза: аха

[21.11.2007 г. 01:13:10] M. каза: ето, започна да ми се прояснява

Хиперлинкът. История

Хиперлинкът се появява за първи път през 1926 г. в книгата на А. А. Милн „Мечо Пух” - Осма глава, в която Кристофър Робин води една експедиция на северния полюс.

Характеристики на хиперлинка:

1. Той е нещо, което си позабравил, при все че някога си го знаел. (Заю) → днес софтуерът знае HTML вместо теб.
2. Той е кол, забит в земята. (Кристофър Робин) → чрез хиперлинка пропадаш в дупка към друго съдържание, а колът е най-полезното нещо за правене на дупки.
3. Важното е на кое място е забит. (Заю) → да, хиперлинкът си има точно определено място.
4. Нещо. → Именно „нещо” е най-лесната дума, защото иначе ще трябва да се чудиш как да обясниш ето това

<a href="URL" title="link title" target="link target" class="linkclass">link label</a>

и как това не изглежда като себе си, а като нещо друго (текст, клип, фотография...)

5. С привързана към кола дъсчица с надпис: СевЕРЕн ПОЛюс ОТКРит ОТ ПУХ ПуХ го наМЕри. → можеш да измислиш всякакви имена (дестинации) на хиперлинка и той ще се превърне в тях. Да, за възрастните (онези с HTML) той винаги ще си е просто кол, тоест това

<a href="URL" title="link title" target="link target" class="linkclass">link label</a>

но ти си Пух и си много горд, че можеш да държиш цял Полюс в лапите си (тоест да си щракаш насам-натам из мултимедийната „гора” и да си разглеждаш различни интересни неща). [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Милн 2003: Милн, Алън А. Мечо Пух. София: ПАН, 2003.

Сент-Екзюпери 2003: Сент-Екзюпери, Антоан дьо. Малкият принц. София: Издателство „Лъчезар Минчев”, 2003.

Ленин 1977: Ленин, Владимир Илич. Избрани произведения. Т. 2. София: Партиздат, 1977.

© Момчил Цонев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.05.2008, № 5 (102)

Други публикации:
Мултимедиен роман. [CD ROM]. София, 2008.