Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

RIP ROCK’69

Момчил Цонев

web

This is the end, beautiful friend: “Проблемът на щастието е, че беше скучно”, каза Брайън, когато умря... но началото започваше така:

"Stoned", Великобритания, 2005, реж. Стивън Уули“Ролинг Стоунс” свиреха по клубове, а г-н Брайън Джоунс - макар и да беше повече дългокос бунтар, отколкото господин, - уреждаше от улични телефони къде ще забият следващия път момчетата от групата му. Той още говореше за блус, но във въздуха вече се усещаше мириса на 60-те, рока и пълната свобода. Както и световната слава на тези лоши търкалящи се камъни! “Бийтълс” вече се бяха прочули, но Брайън не искаше да бъде като Пол и Ленън. Мениджърът на “Стоунс” също искаше нещо различно - “ако Бийтълс са Христос, вие ще бъдете Антихристът”.

Next track: Брайън обичаше да стават революции по концертите на групата му, да излизат полицаи на сцената, а публиката да разкъсва живата им верига, за да го догони зад кулисите... Там срещна Анита...

Sweet sixties: Брайън експериментираше с всичко сладко, интересно, забранено - секс (Анита, но не само), наркотици (ЛСД, трева, амфетамини), тройки, пак наркотици, алкохол... Камерата в “Stoned” (оператор: Джон Матисън) експериментира с всичко сладко, интересно, забранено (и което си има латинско име) - женско тяло, мъжко тяло, вулва, фалос... Голите сцени featuring стила на Бертолучи (Гледах “Мечтатели” в Студентски град преди половин година и нещо. Дори и след полунощ цигареният дим не спи, а дифузира в интернет клубовете, докато и кожата ми замирише на тютюн. Някакъв пич си изкриви врата да зяпа в моя монитор... sucks pistols!, man).

"Stoned", Великобритания, 2005, реж. Стивън УулиБрайън живееше експериментално - тройки в Маракеш (някъде в пустинята... екзотични хотели в арабски стил, които само възбуждат страстта на Брайън... шумни пазари с тесни улички, по които едва минава автомобилът на “Стоунс”), тук не продават кокаин (казва на Брайън някакъв тъмнокож местен, значи - няма магистралки), каквото се намери (хашиш...), експериментално с Анита (обича Анита, и другото с Анита, заповядва на Анита да “експериментира” с Кийт Ричардс... защото, нали, любовта на 60-те е свободна..., бие Анита, разделя се с Анита)...

Експериментът на Брайън sucks... спря да пише музика, спря да свири с групата... Филмът стои в засада (Мечо Пух пита какво точно е засада в “експедицията” към Северния полюс) на митологията на 60-те: “експедицията” минава през зависимостите (секс, наркотици, алкохол и рокендрол) и после... RIP Rock. Схемата подозрително се повтаря, декорът варира според културното пространство: Брайън Джоунс, Джанис Джоплин, Джим Морисън, Джими Хендрикс.

Play with fire: последните дни на Брайън: далече от света, той заживя в старинната си къща с типична английска архитектура - сред зелените полета, в които се бяха случили неотдавна приключенията на Мечо Пух (предишният стопанин на къщата бе самият писател А. А. Милн) и пилееше пари. Модни дрехи, ремонтът на къщата - едноокият Франк и още двама строители се мотаеха из градината му и строяха/събаряха огради според каквото му хрумне на Брайън. В света на музикалния бизнес това си беше game over: в задимена стая на къщата му Кийт Ричардс и Мик Джагър изтърсиха на Брайън: “уволнен си от “Ролинг Стоунс”. В Narcoticland Брайън пак пое с мръсна газ по магистралките: три, върху стъклото на масичката му.

"Stoned", Великобритания, 2005, реж. Стивън УулиДелнични случки в Narcoticland: летаргично Брайън късаше магнетофонните ленти със записите на групата си (една пролетна ваканция замъкнах стария магнетофон на бащата в селската ни къща... цял ритуал си е да нагласиш лентата... звукът и след толкова години си е свеж: на кифлички и компот само следобед в кухнята на баба... Баща ми много е денсил на Бийтълси и Стоунс в техникума, направо е промивал крехкия си комсомолски мозък с упадъчна западна музика, не е истина!)... На финалните надписи на Narcoticland стана кофти за Брайън. Очистването беше трудно, имаше вълчи глад за хапчета. Камерата на “Stoned” попива потта му, докато той бавно се съвзема след “магистралното” си турне...

“Стоунс” бяха вече минало за Брайън. На 9 юни 1969 г. той официално призна, че вече няма едно и също виждане с Кийт и Мик за музиката, която прави групата. Замисляше няколко солови проекта. Мечтаеше да живее в къщата на Мечо Пух заедно с Анна (жената след Анита) и кучето си Слонбалон...

3 юли 1969 г. 27-годишният Брайън е намерен мъртъв на дъното на басейна си. Официална причина за смъртта: удавяне. През 1993 г. строителят Франк Търгуд, който пиеше заедно с Брайън през вечерта на смъртта му, признава на смъртното си легло, че той е неговият убиец. Беше му се насъбрало на момчето - трева, амфетамини, алкохол, Брайън му плащаше малко за ремонта на къщата... и хоп, първият мъченик на рокендрола се появява изпод водата в басейна. RIP Rock...

 

P.S. Официален сайт на филма: http://www.stonedthemovie.com

 


“Stoned”, Великобритания, 2005, реж. Стивън Уули.

14.ХІ.2005

 

 

© Момчил Цонев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.11.2005, № 11 (72)

Други публикации:
Литературен вестник, № 41, 14.-20.12.2005.