Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

(ПУХ)КИНОПРЕГЛЕД

Момчил Цонев

web

Няма как да е по-дълъг, защото Пух би заспал

Коан: Какво би написал Мечо Пух, ако тръгне по следите на Опасни Животни, които всъщност се оказват филми от 2005-а?

"Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и Дрешникът", САЩ, 2005, реж. Андрю АдамсънЕдно. Пух усеща, че съществуват много Подозрителни филми, в чиито следи никога не можеш да бъдеш сигурен. Пух влиза в Дрешника им и докато се рови из дамските палта и специалните им ефекти, незнайно как се озовава в Нарния (“Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и Дрешникът”, САЩ, 2005, реж. Андрю Адамсън). Върви си Пух в нарнийския сняг и край него се появяват Вещици, Лъвове под името Аслан, разни недоразумения на природата и дигиталните гении (човекоподобни с дълги уши, циклопи, минотавъроподобни, нанищоподобни, еднорози, лисици, каквито няма и в Гората на Пух). Мечето не знае как да разчете тези компютърно-видоизменени следи (според Прасчо може би са Невестулки), които се мултиплицират - емигрират от Нарния, преселват се и в други холивудски продукции. Пух обича приказките (самият Пух е приказка), но - защото е малко, глупаво Мече, обича приказките със смисъл, който не става по-сладък с повече фантасмагорични създания и плосък (излязъл от калъп) сюжет (може би малко повече мед в сюжета ще свърши по-добра работа). Когато Пух се захласва по гледането, винаги му е полезен и един Прасчо, който да го подсети, че тъкмо в същото време трябва да се свърши някоя специална сутрешна работа, която не може да се свърши следобед, нито пък утре.

“Елизабеттаун” (САЩ, 2005, реж. Камерън Кроу)Две. Пух знае, че една от най-специалните (не само сутрешни) работи при хората е влюбването. Пух е гледал много романтични продукции, но пред сладникавите филми (“Наистина любов”, Великобритания, САЩ, 2004, реж. Ричард Къртис) предпочита гърне с мед. Има филми обаче, за които Пух отново би изпял песничката “Колкото повече сняг вали, толкова повече вали”. Пух сяда в киносалона и любопитно се вторачва в “Елизабеттаун” (САЩ, 2005, реж. Камерън Кроу). Пух знае, че историята е донякъде истинска - героят, който преживява смъртта на баща си и новата любов като гърне, пълно с трагични и комични моменти, е спомен от живота на самия режисьор. За първи път, откакто се помни (от миналия Петък значи), мечето не е гладно в 11 часа сутринта, защото е заето да върви по следите на филма. Няколко секунди и Дрю Бейлър ще се самоубие. Проклетият телефон иззвънява, (сестра му), баща им е починал и Дрю трябва да прелети хиляди километри до Кентъки и да се върне обратно с праха му. В Кентъки обаче лентата се заклещва (както Пух в къщата на Зайо) в бутафорните и смешни случки на местната налудничава общност, в не по-малко лудата, но и жизнерадостна, стюардеса Клер. Всичко се обръща с главата надолу – смъртта е комична, а любовта пропътува още хиляди километри до американския патент в киното, хепи енда. Чудесна музика... Дневникът на Клер - подарък за Дрю и пътеводител по пътищата на Америка, все по-далече от смъртта и все по-близо до любовта... И много смях.

Три. “Преди всичко не може да има бръмчене само току-тъй. Щом има бръмчене - значи някой бръмчи”, си мисли Мечо Пух. Ето откъде Чехов е изплагиатствал онази култова реплика за пушката и гръмването в последното действие.

 

 

© Момчил Цонев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.12.2005, № 12 (73)