Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КЪНТРИ, НАРКОТИЦИ И ЖЕНИ
(или френска музика, хапчета в лудница и разводи)

Момчил Цонев

web

Капучиното в Jimmy’s се пие два часа в салона за пушачи. Елин Рахнев понякога се движи по уличката зад Народния. Ония шахавангардисти още играят, без да се вкочанясат в студената градинка до театъра. Мразя да се шляя из София през ноември и да ми остават няколко часа до филма. Не съм пил бира днес. Отказах се и от водката с кола, но все пак не пропуснах да мина и оттам - тоалетната на кино "Център" е в подземието, по едни стръмни стълби, мъжката е вляво, има две тоалетни, преди се плащаше, а сега - не...

В началото на 90-те имаше опашки за бензин. С Ладата на баща ми чакахме като луди за А80-и-нещо-си. Още нямаше безоловен... 2005-а, в "Център" са се наредили за билети, дават френско кино, луд интерес. В прессъобщението пишеше, че "Единият остава, другият - не" е "изключително интимният филм на Клод Бери за това, как да правиш любов, когато вече не си влюбен". Някой да не си е помислил, че това е френската киноверсия на Кама Сутра? Аз съм на втория ред, последното място отдясно. До мене чак по тъмно седна възрастна дама, която се смееше експериментално на вулгарните сцени. Дебел гол мъж се нахвърля на Фани, която ще изневери за първи път на мъжа си (заболя я и се отказа). В ега ти представлението някакъв пееше на собствения си бутафорен фалос (явно нямаше микрофон), който се провесваше почти до глезените му...

Вижте, това не е филм "как да правиш любов, когато..." и прочие. Просто в някакъв кофти момент след петнайсетина и отгоре години брак Даниел и Ален кръшнаха с по-млади жени... Ален е голям образ. Натиска се с африканската си асистентка, сутрин - свирка, следобед - секс (възрастната леличка отдясно пак се радва - подозрително за годините си). Но сестрата на жена му е нещо като доброволка в неформалния корпус Хвани мъжа на калъп с друга. (Някой в тъмното пита "А сестрата има ли си мъж?"). Много мръсно му прави, не е за вярване даже. А Ален е само французин, който иска да живее с две жени! Нещата загрубяват, особено с активната подривна дейност на сестрата на Фани. Ален не може да реши сам и дори предлага на жена си да се срещне с любовницата му и да се разберат. Чиста работа!

Мъжката ми солидарност с него ескалира до пиковия момент, когато Ален отива в лудница. Полекуваха го малко с хапчета, но после всичко се оправи. Е, върна се при жена си. Остави асистентката... намери си друга.

При Даниел е по-спечено положението. Синът му катастрофира, бракът му с втората съпруга е в застой, появява се миловидната Жюдит с Голф единичка като в Ъпсурт-ната песен... и химията става. Е, без лудницата и хапчетата, но Даниел се раздели с жена си. Само единият остава, както се пее в хубавата песничка на финалните надписи...

Пак по стълбичките надолу. После нагоре. Тоалетната вляво... За дамската има опашка от 4-5 жени. Пътят до НДК е петнайсетина минутки. Шмугвам се в тъмното. Рекламите са почнали. Мирише ми на пуканки. Не съм ял от сутринта. Вече е 9 вечерта и това си е направо саботаж спрямо мене и неистовото ми желание да гледам на спокойствие "Walk the line". Филмът е за Джони Кеш. Момчето е много готин US певец, малко смесва боите в музиката - кънтри, рок, госпъл, блус, но пък му се получава.

Режисьорът Джеймс Манголд създава лентата по автобиографичните книги на певеца "Мъжът в черно" и "Кеш. Автобиографията". Първите кадри - някакви памукови полета. Викам си, сбърках филма, на някакъв архивен соцкинопреглед съм. Но не... Джони израства в бедно, фермерско семейство в Арканзас. Библията, госпъл химните на мама и пиянството на баща му, който мрази песните по радиото, са онази взривоопасна смес, от която става тя, каквато става - първият запис, излъчванията в радиоефира, турнетата с Елвис, "Килъра" Джери Ли Луис, Рой Орбисън, Джун Картър...

Да не вярваш. Елвис май наистина е умрял (умря и надеждата на хиляди фенове по света), като гледам как е зарибявал музикантите по турнетата с амфетамини. И после, какъв бил този чудовищен рок-енд-рол? Химия! "Линията" на Джони се завихря между дрогата, алкохола и любовта му към Джун... Бракът с първата му съпруга не върви. Дрогата пробутва на Джони кофти роля в неговото реалити шоу. Развод с жена му, престой в затвора заради наркотици в китарата, слизане от сцената... Спасява го Джун (бавно загрява тая жена, отначало се прави на недостъпна). И малко упорита, приема да се омъжи за него едва след 40-ото предложение. И то на сцената (как да откажеш пред толкова много публика?). Двамата живеят заедно 35 години и я карат само на кънтри...

Истинският Джони Кеш умира през 2003 г., а на екрана ролята на певеца се изпълнява от Хоакин Финикс. Партньорката му по турнетата и в живота Джун се играе от Рийз Уидърспуун. Според официалния сайт на филма <http://www.walkthelinethemovie.com> премиерата му е на 18 ноември. Е, в София го гледахме на 9-ти! Киноманите в столицата още имат шанс да гледат "Walk The Line" на 11 ноември в Арена Запад от 21.30 часа, на 12 ноември - в Арена Младост (21.30), на 15.ХІ. - в кино "Център" и на 16.ХІ. - в Дом на киното от 20.30 часа.

Бонус: Песента "I Walk The Line" на Джони Кеш е записана през 1956 г. Става хит номер 1 в кънтри чарта на Америка, в поп чарта стига номер 17, а в топ 100 на кънтри хитовете за всички времена заема 26-а позиция. В нея (ох, каква изненада!) се пее за любов. Ето едно малко куплетче от нея:

I find it very, very easy to be true
I find myself alone when each day is through
Yes, I'll admit I'm a fool for you
Because you're mine,
I walk the line

За онези, които не знаят английски, работата е следната: жените могат да спекат мъжете мноооооого, а после да се чудят на кафе с приятелки "Абе, к`во му стана на това момче?"... Чаят в Jimmy’s го вадят от едни много готини дървени кутии... Трябва да го пробвам, може би преди някой английски филм на Киномания?...

9.Х.2005

 

 

© Момчил Цонев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.11.2005, № 11 (72)