|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРИМКАТА НЕ Е ТОВА, КОЕТО БЕШЕ (“Прекършени цветя”) Момчил Цонев Каменното апатично лице на Бил Мъри в ролята на Дон Джонстън: явно комичността не е само в чудовищната подвижност на лицето и смешните гримаси. Все още неженен, със сребро в косите и злато в джоба, Дон живее на ръба на американската нирвана. Компютърният бизнес му е докарал добри пари и това, което му остава, е да гледа филмчета за Дон Жуан по някоя тамошна кабеларка и да навестява съседа си за по чаша кафе (може и за вечеря).
И к`во пък? Нирваната на Дон е пълна, но не така мисли неговият съсед Уинстън (а може би и продуцентът на филма, който неистово стене: “Искам интрига, по дяволите!”). Време е на филмовата лента да се раздвижи и някой в стил Шерлок Холмс. Окото на Уинстън подробно изследва през лупа почерка на мистериозното писмо. Нищо, но все пак е нужен план: всички бивши гаджета на Дон. И Уинстън се развихря - адреси, месторабота или вечен дом (тук трагичността владее филмовото действие, поне за малко - eдно от гаджетата се е споминало преди пет години). Полетът на Дон е рано на следващата сутрин. Уинстън е уредил всичко - от мотелите до колата (браво на продуцента - вмъкнал е малко рекламка със споменаването на “Порше”. Е, така се прави, разбира се!).
Камерата препуска по гръбнака на пет различни съдби. Тема: гаджетата след двадесет години. Кофти картинка. Вдовицата е с поосвободена откъм благоприличие дъщеря в розово. Второто гадже е суховата съпруга с розова визитка и още по-спечен съпруг. Сервира за вечеря само вегетарианска храна, фригидна е и говори малко. Третата е луднала по общуване с животни, вече разведена, просветлена за мисията си след смъртта на любимото куче - Уинстън (кучешката му снимка е в розова рамка). Четвъртата, психопатологичен случай на агресивно поведение - американска пустош, съмнителни пичове, истеричка със захвърлена в тревата розова пишеща машина... Най-гадното гадже на Дон, съмнителните пичове не обичат бивши гаджета и яко удрят Дон... Петият последен случай е типично патоанатомичен - с розови цветя и насинено око Дон е на едно от онези меланхолични гробища, където еднаквите надгробни камъни са се наредили на красива зелена морава (косенето на тревата в гробищния парк има значение за общото настроение на кадрите)... Розовото е навсякъде - подвеждащи улики, фрагменти от възможни решения на кримката, но никое от тях не води към истината за сина на Дон (мисията на съвременния бутафорен Шерлок и неговият Дон е провалена). Остава му само да се върне у дома...
14.ХІ.2005 "Прекършени цветя", САЩ, 2005, реж. Джим Джармъш.
© Момчил Цонев Други публикации: |