|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДНЕВНИЦИТЕ НА ФИЛМОВИТЕ
ОБУВКИ Момчил Цонев събота, март 11, 2006, 5:15:04 PM Скъпа Уенди, И днес не напуснах София. Може би няма да ми навреди, ако още един месец вдишвам онези магически облаци от Кремиковци, ако се блъскам в градския транспорт (защото и вселената се е родила от Хаоса), ако се стресирам от нерешения проблем с боклука и пуша все повече (фасовете, разбира се, и аз хвърлям, където ми падне, което ти, разбира се, никак не харесваш у мен). Няма да напусна София поне до 27 март. Ако трябва да се оправдавам пред хората, които ме порицават за своеволното решение, не мисля да се обяснявам много. Ще пиша кратки sms-и само от три думи: София Филм Фест. Знам, че ще ме разберат (ако са хора или кучета, защото все пак голям човек е дакелът, пък и всички кучета покрай него).
понеделник, март 13, 2006, 4:49:00 PM Скъпа Уенди, От няколко дни обикалям по калните улици на София, търкам филмовите си обувки между Люмиер, Одеон и Дома на киното, после пак до НДК. Подсмърчам, размахвам програмата, пресмятам колко време ми трябва от единия до другия киносалон, двоумя се дали да пийна една бира или по-добре да гледам още един филм. Гледам още два филма, защото времето вън не е никак хубаво, после пия бира, но чак към полунощ, когато и последната прожекция е свършила.
събота, март 18, 2006, 10:48:44 PM Скъпа Уенди, Разказвал ли съм ти как през 2004-а, по време на 8. София Филм Фест, живеех в Люмиер? Денят ми започваше в 10 AM и свършваше към 11 и нещо PM. Нищо не ми липсваше. Тоалетната на киното не се плаща, а наблизо продават едни дълги свитъци катми, пълни с конфитюр, с които решавах екзистенциалния проблем за обяда си. Понякога залата беше толкова претъпкана, че трябваше да стоя по стълбите. Веднъж дори гледах “Младият Адам” на пода пред екрана. Филмът ми се нахвърляше отгоре като хвойна от засада на Мечо Пух и ме поемаше, мъкнеше ме по крайречните си улици и ме караше да му воайорствам. През двете филмови седмици в мен се появи и онази завист (която хората наричат благородна, без дори да си правят труда да доказват аристократичната й генеалогия) към шефа на феста Кита и тайно дразнех съдбата си, че не ме е дарила с някакъв по-артистичен псевдоним, който жените (и особено ти, скъпа Уенди) щяха да обожават. Е, нищо, оставаше ми да бъда обожаван и без името си, което ми се струваше напълно приемливо. Пък и нали киното ми даваше името да бъда нон стоп арт на Филм Феста, да се блъскам в артистичната тълпа и да дифузирам в нея, да не спя и да забравям да се храня здравословно по три-четири пъти на ден (и нощ), дори да празнувам рождения си ден (който, ако не си забравила, скъпа, е през март), докато бягам по субтитрите на някой любим европейски филм на абсурда.
петък, март 10, 2006, 11:44:04 PM Скъпа Уенди,
сряда, март 15, 2006, часа не помня Скъпа Уенди,
Тук комунизмът се е осъществил такъв, какъвто манифестно го искаха Маркс и Енгелс - той е само призракът, който броди из филмовата лента, но никога не успява да се материализира в онази тоталност на присъствието си от старите съветски филми. Първата световна война и Великата Октомврийска са 25-ият кадър в “Гарпастум”, една почти невидима външна реалност, лишена от основните си стереотипни образи - героично-трагичните батални сцени или екзалтацията от Победата на ВОСР. За да нихилира всяка по-ярко(червена) идеологичност, лентата дори се е отказала от яркостта на цветовете си. Единственото по-категорично доказателство, че все пак голямата история се случва, са малките арабски цифри на отминаващите години в един от ъглите на екранния образ. Лишени от идеологическия декор (както “Догвил” и “Мандерлей” на фон Триер са лишени от декора на градското пространство), героите на “Гарпастум” са оставени сами на себе си - да живеят (изчезването на) любовта и да играят гарпастум (harpastum - латинското име на футбола), докато там някъде идват и си отиват властовите режими.
четвъртък, март 16, 2006, 01:20:54 AM Скъпа Уенди, Пак ти пиша в малките часове на денонощието, но едва успях да се прибера с последното влакче на метрото в 11:30 PM, вечерях нещо си в полунощ между вчера и днес, а после си изпрах дънките с омекотител. Помниш ли онзи Догматик от 95-та с иронично лице, оня Ларс, който пусна преди година-две “Догвил”? Този път е отвлякъл лентата и красивата си бяла героиня Грейс в някакво затънтено място в Алабама - “Мандерлей” (Дания-Швеция-Франция-Великобритания-Германия-Холандия, 2005, реж. Ларс фон Триер), за да копае в халюцинациите за демократично битие на чернокожите в Америка.
Imagine, Уенди, както правеше Lennon преди да отиде в no hell below us, above us only sky, ако и ние имаме своя Мандерлей или Догвил, в който къщата и животът ни са само имена върху пода на нечия снимачна сцена. Ако имаме свой собствен Мандерлей или Догвил, чиито улици и предградия свършват в тъмните ъгли на голямото студио, в тъмните ъгли на нашите представи за света, отвъд които не можем да отидем (а съществува ли отвъд?). Imagine, скъпа Уенди, защото Мандерлей и Догвил на Ларс са по-експерименталната, по-абстрактната, по-порнографската форма-формула на симулакруми като Шоуто на Труман. Уенди, обичаш ли порнофилмите, които оголват плътта на илюзиите?
неделя, март 19, 2006, 1:40:34 AM Скъпа Уенди, Може и да те заболи, но вчера срещнах в Дома на киното една мълчалива, красива киноманка и се влюбих в тази може би французойка, която седеше на предния ред и гледаше “Небе над пейзажа” (Босна и Херцеговина, 2005, реж. Ненад Джурич)2. И преди съм ти казвал, че отдавна имам страст към постюгославското кино, към онези трагикомедии на абсурда, в които свине ядат трабанти, а оркестрите и мисленето на света са синкретично пригодени и за сватби, и за погребения.
БЕЛЕЖКИ 1. Филмът “Гарпастум” (Русия, 2005, реж. Алексей Герман-син) е носител на Голямата награда ‘STELLA ARTOIS’ за най-добър филм в Международния конкурс на 10. София Филм Фест. [обратно] 2. Филмът “Небе над пейзажа” (Босна и Херцеговина, 2005, реж. Ненад Джурич) е носител на специалната награда на международното жури на 10. София Филм Фест. [обратно]
© Момчил Цонев
|