КИНОМАНИЯ/КРИТИКА

Момчил Цонев

web

Читателю, ако влезеш в киносалон отпреди двадесетина години, ще се наложи първо да изгледаш кинопрегледа.

Моля, изключете джиесемите си, докато четете. Не яжте пуканки. Уверете се, че сте седнали на своя стол, а не на чужд. Започваме с кинопреглед в две части:

1. Възхвала на закъсняващия зрител

(въз основа на експеримент от 2 ноември 2007 г. София, кино „Одеон”, прожекция: „Киномания”^*)

Когато закъснееш за филм и влезеш в тъмната зала, адаптацията отнема поне 1-2 минути. Човешкото око не е създадено за гледане на кино. То се дразни от тъмното, съпротивлява му се, непременно иска да знае къде се намира, до кого седи, колко пуканки са хвърлени на пода, каква е формата на седалката. Екранът не му е достатъчен. Блажени са първите минути, когато закъснелият зрител потъне в мрака. В цялата вселена няма никой друг освен екранът. Киноманът е постигнал своя рай. С ентусиазма на невръстно дете, което иска да пипне любимата играчка, той тръгва напред, спъва се в седалки, хора, стъпала. И изведнъж някой му отнема рая, във вселената изникват глави, много глави, и екранът се отдалечава. Той вече не му принадлежи. И невръстното дете плаче. С любимата му играчка си играят и други малчугани.

2. Технически особености на дигиталната кинокритика

Едва със създаването на софтуерните плейъри, поддържащи различни видео формати, стана възможно ускореното развитие на дигиталната кинокритика. Командите Play, Pause, Stop, „превъртането” на видео файла освободиха публиката от ограничението на непрекъснатия поток движещи се образи на киноекрана. Филмът подлежи на „прелистване” като книгата или на „застиване” като картината. Отделният текстови файл със субтитри допълнително „олитературява” киното - ние не само го гледаме, но и го четем.

Свидетели сме на известно противоречие. Софтуерният плейър не е единствено модернизиращ фактор - от една страна, той дава качествено нови възможности на кинокритиката, но от друга страна, връща киното към по-стари изкуства като литературата. Дали това не е „преразпределение на блага” от имащите към нямащите или дигиталната епоха мистически изпълнява Христовия завет „който има две дрехи (разбирай киното - б.м., М.Ц.), нека даде ономува, който няма (разбирай кинокритиката - б.м., М.Ц.)” (Лука 3:11)...

Днес дигиталният кинокритик може да извършва следните действия:

1. Да гледа многократно само отделни части от филма.

2. Да анализира на “Pause” филма като поредица от статични фотографии или картини.

3. Да прави литературна критика на диалога въз основа на файла със субтитри.

4. Да спира своеволно филма, когато определена реплика, действие, визия, песен от саундтрака го принудят да потърси онлайн или офлайн допълнителна информация - в интернет търсачки, в домашната библиотека, дори да пусне друг филм, където съзнателно или не тези ленти са в диалог или противоречие.

5. Да спре филма, когато е жаден, гладен, звъни телефонът, получава имейл или пък... знаете, човешки нужди (смях в залата!).

Кинокритиката вече не се прави в кинозалите, а пред компютърния монитор. В съвременния свят на политическа демокрация не е демократично да оставиш киното в режим „монолог”. Дигиталният кинокритик прекъсва филма, задава въпроси, уточнява детайли, връща се назад, проучва, сравнява и коригира. Да, видеокасетите бяха първият масов пробив. Но компютърът е венецът на либерализацията. За нас филмът е вече прозрачен и податлив като статичен текст.

Посткинопреглед

Старият кинопреглед беше форма на информационно-пропаганден подарък, който ти не си искал, нямаш повод да получиш (рожден ден, повишение в работата...), но все пак ти го дават. Но защо нашата статия за филм започна с „текстови кинопреглед”? Все пак текстове 1 и 2 по-горе нямат много общо с филма, който ще анализираме. Но така е и с кинопрегледите на големия екран, нали.

Тук ние условно въвеждаме субжанра „текстови кинопреглед”. Каква е неговата функция? Той еманципира критика от произведението на изкуството, дава му гласност, предшестваща и автономна спрямо традиционната му функция да анализира филма. „Текстовият кинопреглед” превръща критика в творец, какъвто е и режисьорът. Разбира се, критикът може да „твори” и вътре в самия анализ. Но тази „кинопрегледна” форма физически отграничава анализа на филма от собственото „творчество” на критика. То просиява в пълнотата си.

И въпреки всичко, логическата връзка между нашите кинопрегледи и анализа на филма по-долу не се губи. Заключенията от текст 1 нямаше да се случат, ако критикът не беше отишъл на прожекцията. Текст 2 пряко се конфронтира с героите от филма, които са почитатели на големия екран (и все пак дори дигиталният кинокритик остава до последно „ангажиран” с големия екран, също както тези герои).

Читателю, сега вече можеш да си включиш джиесема, вземи си и нещо за хапване. Започва филмът.

Киномания 2002/83 min/Stereo/Цветен

„Киномания” (САЩ-Германия, реж. Ангела Кристлиб, Стивън Киджак) разказва за петима нюйоркски почитатели на киното, за които то е затвор, сизифовски живот, девиантен лайфстайл, секс, обсесия, ескейпизъм... Всъщност „Киномания” е едно от най-добрите реалити шоута. Единственото, което му липсва (както споделя и един от героите Джак), е 6-часова режисьорска версия или минисериал. Може би режисьорите на филма трябва да приложат практиката от телевизионните реалити програми, които са по-авангардни в това отношение. Разбира се, досега май никой не е гледал цял сезон на комерсиално реалити в кинозала, но именно киното трябва да отвърне подобаващо на телевизионното предизвикателство и да продуцира собствено реалити за голям екран. Тематиката и героите на „Киномания” са най-подходящи за подобен проект - тази лента е “demo”-то на кинореалити за самото кино. Докато телевизионното реалити е (мнимо) представяне на реалността, едно кинореалити като „Киномания” е много по-вярно на всекидневните навици и нрави на хората, които живеят със скорост 4-5 филма на ден. Кои са те?

Роберта

Единствената жена сред петимата. Кралицата на киноманиаците. Веднъж си свалила връхните дрехи в кинозалата и останала по сутиен, защото й било много горещо. Не обича да й късат билетите поради налудничавата си страст да колекционира - брошури, програми, бутилка с вода от независимия филм „Вода”... Невротичка, крещи, удря → забранено й е да посещава МоМА в Ню Йорк.

Ерик

„Тук е по-зле и от моя апартамент” (Джак). Жилището на Ерик сякаш е построено не от тухли или бетон, а от книги и видеокасети. Подът е изграден от найлонови торбички и боклуци. Брадат, очилат и трътлест.

Бил

Писател и философ (според визитката му). Писател и лош философ (според Джак). Никога не ходи сам на кино - „надстройката” му е чанта, претъпкана с хапчета за всевъзможни болести и неразположения, дрехи за преобличане, книга за компютри (не, без нея чантата ще бъде по-лека!). Средиземноморски тип (според текст в сайт за запознанства). Ще се ожени за французойка (вероятно).

Харви

Знае продължителността на всички филми. Притежател на ехиден смях. Усъвършенствал се във влизането с един билет на няколко филма.

И накрая

Джак

Не, не е най-безинтересният от петимата. Напротив. Единствено той умее да отстранява мисълта от себе си и да се самоанализира. С ирония и много хумор. Спира сънищата си, ако форматът на кадъра е сгрешен. Кошмарите му винаги са на видео. Преди да се увлече от киното, е бил воайор, но за съжаление нямал пари да си купи оборудване за шпиониране. Изповядва разбирането, че кинозрителят има право да убие хората, които вдигат шум в залата (но това не е най-практичното решение все пак, защото ще бъде арестуван преди края на филма!). Ще си купи джиесем само за да звъни в прожекционната кабинка, ако филмът не е на фокус. Не би правил любов с Рита Хейуърт („Дамата от Шанхай”, 1947), защото няма да бъде в черно-бяло. Очаква създаването на специални очила или лещи, през които да се вижда монохромно. Дотогава сексуалният му живот ще бъде пълен провал.

Следват надписи.

© Момчил Цонев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.01.2008, № 1 (98)