Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПИСАТЕЛКАТА ОЛГА КРЪСТЕВА

Людмила Малинова

web

Скоро ще стане половин век от излизането на първата книга на Олга Кръстева - "Само за жени" (1962) - издание на библиотека "Стършел". Тя включва разкази и фейлетони, в които с много фино чувство за хумор се иронизират ред обществени ситуации и се осмиват персонажи с деформирано вътрешно Аз. Дебютната книга на писателката носи новаторски момент - дотогава в областта на хумора и сатирата малко българки в нашата литература са се изявявали. Чувството й за хумор - един от белезите на таланта, пулсира в редица нейни книги и до днес.

В следващите десетилетия творчеството й вълнува деца, младежи, възрастни. Книгите й: "Слънце в перална машина" (1966), "Мигове в кибритена кутийка" (1970), "Люлеещият се стол" (1974), "Една година без значение" (1978), "История с куче без куче" (1983), "Уличка на влюбените" (1986) и др. разкриват прозорлив творец, умеещ да види света през детския поглед, да разкаже за съвремието, да изгради галерия от образи, да провокира много въпроси. Анета, нейната малка героиня, присъстваща в няколко от книгите й - е чувствително, умно, артистично, впечатлително, понякога странно, но открито и прямо дете, което често пъти вижда повече неща от възрастните, които в книгите на писателката са умело индивидуализирани.

Авторка на пиеси, драматизации, сценарии за игрални и мултипликационни филми за деца: "Мигове в кибритена кутийка", "История с куче без куче", "Търси се нова майка", "Усмивка за сто лева" и др., тя се откроява като творец, обичащ младите хора и откликващ на проблемите им. Затова заслужени са наградите й през 80-те години от кинофестивала в Москва и фестивала на детския филм в Авелино.

В години, когато почти не излизаха книги за поведението в обществото, Олга Кръстева написва своята забавна, претърпяла четири издания книга, "Така казват хората" (1966), която се превръща в своеобразен "наръчник" за родители и деца.

Документалната повест "Майстор Кольо Фичето" (1985) - вълнуващ разказ за големия български строител, ни връща към епохата на Възраждането и онези нравствени добродетели, превърнали се в жалон в трудния път във възпитанието в труд и човечност, отговорност и вяра в себе си, отстояване на собствения избор и творчество.

Две нейни книги: "Страници от камък и дърво" (в съавторство с арх. Анг. Ахрянов, 1964), която е кратка история на архитектурата, и монографията й "Театърът през вековете" (1980), проследяваща зараждането и развитието на театъра до двадесети век, разкриват ерудирана изследователка, умееща естествено, с достъпен език да разкаже историята на човешката цивилизация. Олга Кръстева задълбочено проследява творческия устрем на човека, пътя му в изкуството през вековете. Справила се с мащабна задача, изискваща познания по история на света и България, история на литературата, на идеите, на обществата, на изкуството - тя умело поднася огромна и полезна информация, а заедно с това внушава и ред градивни идеи.

Не е случаен и интересът на писателката към историческите личности, към хората, които маркират историческия и духовен път на нацията (Левски, Бозвели, Петко Славейков, Богоров и др.), или ярки учени (Нютон) и безсмъртни художници на словото (Андерсен). Примерът на Големите, на необикновените личности е по-впечатляващ от педагогическите трактати. Мисля, че авторката съзнателно избягва всякакви подобни "предписания". За важните неща в живота тя говори чрез истинското, съчетано със забавното. Затова и написаното от нея е умно и запомнящо се. В такъв смисъл тя е достоен последовател на всички изключителни хора от богато разклонения си род, оставил много родолюбиви и талантливи българи - инженери, юристи, историци, писатели, военни дейци и др., род - един от строителите на България - в буквален и метафоричен смисъл. В корените и гранките на този род изпъкват имената на двамата й дядовци: ген. Никола Бочев, началник на Първа пехотна дивизия, и Христо Станишев - един от първите български инженери, на Николай Станишев, на поетесите Весела Василева и Невена Стефанова; род на хора, които са оставили следа след себе си. В кръвно и некръвно родство не мога да не припомня и имената на Григор Василев, на Ангелина Огнянова и съпругът й - д-р Карл Огнянов, а още по-далеч в миналото роднинските разклонения допират и до родовете на Атанас Далчев и Христо Смирненски.

Книгите на Олга Кръстева "Ангели без коси" (1998), "Дъга над леглото" (2005) и "Красив си, Александър" (2008) говорят, че за нея творчеството е начин на живот, смисъл на дните й, че с него тя може да открои важни за всички ни проблеми и неусетно да внуши най-важното в живота - добротата, състраданието, разбирането на другия, нуждата от човечност. Особено впечатлява повестта й "Ангели без коси", разказваща за болните от рак, изправени пред Смъртта, деца. Това е книга за страданието, в която пулсира дълбок, разтърсващ трагизъм. Проблематиката за различния е интерпретирана и в "Красив си, Александър" - болезнено актуален текст, поставящ много въпроси и внушаващ повече милосърдие.

Известна смяна на наративния почерк на писателката се забелязва в книгата й "Дъга над леглото". В тези специфични етюди отново оживява галерия от образи и особено възрастната жена - с удивително млад дух, която може да чати, сърфира, но и чийто жизнен опит впечатляващо "просветва" в запомнящи се афоризми. Възрастната дама с млад дух е и главният персонаж в неотдавна излязлата книга на Олга Кръстева "Катастрофа или цвят от розов кестен" (2011).

Съставена от две части, тя говори за творческото дълголетие на авторката и подчертава специфичния й художествен почерк. Аз-повествованието отвежда към пъстрия видим и още по-богатия невидим свят на преживяното. В първата част сюжетът се развива в болница, където жената е откарана след катастрофа, но на фона на болничното ежедневие с неговите случки, диалози и срещи с различни персонажи, изпъква един втори свят - този на нейните спомени, наблюдения, размисли. В този втори план оживяват като в цветен калейдоскоп различни човешки съдби и случки. Те се налагат и при връщането й у дома, където, вплетени в поетиката на абсурда - чрез диалога на жената с измисления влак, говорят за пъстрия, разнолик живот. Тук своеобразно се съчетават мъдрост, натрупан жизнен опит и съхранена виталност; впечатляваща ерудиция и фина ирония; лично преосмисленото със стигащи до афоризъм философски наблюдения. Цъфналият розов кестен е своеобразна метафора на връщането към живота с неговото многолико ежедневие.

Втората част на книгата - "Проблясъци" - са своеобразни етюди: пътеписни щрихи, споделяния, сравнения, размисли. Будапеща, Прага, Венеция, Варна, Лайпциг, Монтрьо, Виена, Краков, Сион, Кантон Вале и др. - ни отвеждат не само към вътрешния свят на писателката, но и към провокиращите въпроси за ние и другите, за своето и чуждото. Оживяват спомените и същевременно - един модерен свят, свят на компютри и Уикипедия. Впечатляват силното гражданско чувство на писателката и погледът й за изящното, видяно през душата на човек с поетична нагласа. Тя има очи на художник, умее да вижда света в цветове, форми, композиция, да улови и задържи отделния миг красота. Особено изненадват сравненията и своеобразното съчетаване на пътеписно-фотографското с дълбоко преосмисленото, на горчивото с веселото. В "Катастрофа или цвят от розов кестен" се открояват познатите художествени достойнства на писателката - умението за изграждане на диалог, портретната скица, изящното рисуване на пейзаж или образ, умението да индивидуализира, опита да експериментира с поетиката. Но в книгата впечатлява и нещо друго - тези "снимки в съзнанието", които се свързват с разказ за отделни човешки съдби, за преходното и трайното, са и своеобразен благослов към живота, този живот, който тя познава от времето на първите радиоапарати до епохата на Facebook, но и в който, както казва, "човек си е останал същият, непроменен от древността, със своите страсти, надежди и страхове и най-вече с вечното си лъкатушене между Доброто и Злото".

Творбите на Олга Кръстева внушават важни истини за човека, които биха му помогнали да бъде по-стойностна и градивна личност. Неслучайно някои от книгите й са преведени на редица езици: руски, немски, узбекски, корейски.

 

 

© Людмила Малинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.11.2016, № 11 (204)