Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИВАН БОЧЕВ - ЕДНО МАЛКО ПОЗНАТО ИМЕ СРЕД БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ ОТ ПЕРИОДА МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ

Людмила Малинова

web

Името Иван Бочев все още е познато на малцина. За първи път през 2012 г. неговата племенница - писателката Олга Кръстева, по моя молба публикува кратки спомени за него в книгата "Елисавета Багряна. Писма". В същата книга се представиха и писмата на забележителната ни поетеса до Иван Бочев, останал до този момент в сянката на времето. За него знаех и от разговорите ми с Олга Кръстева, и от доведената му дъщеря - Невена Андреева. С годините се натрупаха и нови факти за жизнения му път и така донякъде се подреди калейдоскопът на неговия живот.

Родовите корени на Иван Бочев се преплитат назад във времето с тези на Иван Богоров. Майка му е от известния възрожденски род Гешови. Тя е сестра на дипломата Иван Стефанов Гешов и първа братовчедка на българския политик, общественик, публицист, радетел на БАН - Иван Евстратиев Гешов1. Баща му - ген. Бочев, се пенсионира поради несъгласия с Фердинанд.

Ще цитирам Олга Кръстева: "Иван Бочев е роден в гр. Пловдив през 1899 г. Син е на генерала от пехотата Никола Димов Бочев и Олга Стефанова Гешова. Скоро след раждането му, семейството се премества в столицата. Иван завършва Втора мъжка гимназия и Юридическия факултет при Софийския държавен университет, а след това с пълно отличие и Виенската търговска висша академия - отдел за юристи. Работи две години във Винерферайнбанк. Завърнал се в България, сътрудничи на проф. Фаденхехт и като негов асистент чете лекции в Университета" (Кръстева 2012: 110-111).

Това е периодът между двете световни войни. Оказва се, че той активно сътрудничи на сп. "Правна мисъл", редактирано от видния юрист Йосиф Фаденхехт. На страниците на това списание И. Бочев превежда книгата на Ханс Келзен (1881-1973) - един от забележителните учени на 20 в. в областта на правото - "Чистото учение за правото" (Келзен 1937). Интересното е, че тази книга в негов превод е преиздадена в отделно книжно тяло през 1995 г. с предговор от Даниел Вълчев. Изданието от 1995 г. повтаря преведеното от Иван Бочев през 1937 г. (Келзен 1995).

През 1941 г. отново в сп. "Правна мисъл" той публикува студията си "Върху практиката на гражданските отделения на ВКС през последните двадесет години". През 2015 г. тази негова студия е препубликувана в сп. "Съдебно право" - може да се прочете и в интернет (Бочев 2015).

Като се имат предвид публикациите на Иван Бочев и фактът, че и днес се препечатват, че е дясната ръка в колектива на Фаденхехт и той му е поверявал ключова роля в най-отговорни дела, може да се заключи, че Бочев е виден, открояващ се юрист, ерудиран, прецизен, компетентен и за най-сложните юридически казуси.

Същевременно той се движи и в средите на българската интелигенция, близък е със Светослава Славейкова, Владимир Василев, Чавдар и Фани Мутафови, Димитър Михалчев, Спиридон Казанджиев, Николай Марангозов, Сирак Скитник, Константин Щъркелов, Дечко Узунов и др. (Кръстева 2012: 111).

В годините 1928-1939, т.е. в продължение на единадесет години, е и неговата връзка с Елисавета Багряна, връзка, която е родила и някои от забележителните творби на поетесата в този върхов за нея творчески междувоенен период. От Багряна са запазени близо сто писма и пощенски картички до него, които говорят, че тя му споделя най-личните си вълнения, преживявания. Но тези писма илюстрират, че връзката им поражда у нея творчески импулси и тя създава творби, пряко свързани с негови писма и техни общи, съкровени изживявания - например стихотворенията: "Писмо", "Сонет" и др.

Отношенията им се преустановяват през 1939 г., но за известен период продължават да се виждат и след това, запазвайки добри чувства един към друг.

През февруари 1944 тя се омъжва за Александър Ликов, а през септември същата година той сключва граждански брак с Ана (Траяна) Младенова Димитрова, по съпруг - Бочева.

В първите години на новия политически режим на него са му отнети адвокатските права, арестуван е веднъж през 1944/45 година и втори път през 1946 г., след последния арест е изпратен в лагер (ТВО - Трудово-възпитателно общежитие) "Росица". Причините? Подписал е декларация в защита на Кръстьо Пастухов. Но може би не само това е причината. Твърде интелигентен, умен, ерудиран е и затова - "неблагонадежден" за новата власт. Семейството му е изселено от София.

От лагера "Росица" Иван Бочев е препратен в лагера "Куциан", а оттам - освободен. От този седеммесечен тежък период той оставя кратки, но важни спомени, които скрива в комина на къщата във Владая. Излизайки от лагерите, професионалният му път е прекършен.

През 1952 г. светъл лъч огрява дните му - ражда се синът му Николай, който обаче умира съвсем малък от левкемия. "Мама тогава за един час побеля - споделя Н. Андреева. - Това беше една мечта - отлетя по един брутален начин от съдбата... Това беше момент, който много ги скрепи. Станаха един човек. Говореха като един глас". Мъката ги сближава още повече. Но Ана Бочева заради два вица с антисъветски характер, разказани пред колеги - лежи една година в Сливенския затвор...2.

"Но странно - казва Олга Кръстева, - при всички житейски несгоди духът му си остана същият - дух, стремящ се към знания и култура, запазен бе в него и интересът му към литературата, историята, философията" (Кръстева 2012: 112).

В края на живота почти загубва своето зрение. Тогава, по настояване на Н. Андреева, правят някои бележки към писмата на Багряна3.

Иван Бочев умира през 1981 г.

Спомените на Иван Бочев са документ за времето, в което започва да се осъществява коренна промяна в българското общество. В тях има доста фактология, конкретни имена, аналитични наблюдения; разказано е за състава на лагера, за работата, която вършат, за отношението на милиционерите към тях, за зверствата, но и за видяното състрадание и съпричастност; описани са конкретни случки от лагерния живот. Тези спомени открояват умен, културен човек, запазил чувството си за достойнство. От текста се разбира, че и той е сред наказваните в лагера. На места впечатлява и чувството за хумор: боядисаната в бяло милиционерска барака лагеристите наричат "Белия дом", малкият кът, направен от снежни блокове за защита от вятъра, до който милиционерите не стигат, е с надпис от зелени клонки "Земен рай"; старата кофа, в която лагерниците поддържат жар в студената зима - за тях е "камината"...

Спомените на Иван Бочев не са публикувани.4

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Двамата първи братовчеди Иван Стефанов Гешов и Иван Евстратиев Гешов за усилията им в подкрепа на българската национална кауза от август до октомври 1877 г. са осъдени на смърт и са в Пловдивския затвор. За тях се застъпват дипломатическите представители на Великобритания и САЩ в Цариград и - чрез Евлоги Георгиев - руската дипломация. Смъртната им присъда е заменена със заточение в Мала Азия, но пак под дипломатическо давление - остават под полицейски надзор в столицата на Османската империя. След Освобождението се завръщат в родния си град. Повече за това в: Стателова (1994: 22-24). [обратно]

2. От разговора с Невена Андреева. [обратно]

3. От разговора с Невена Андреева. Тези бележки в книгата "Елисавета Багряна. Писма" са дадени с римски цифри. [обратно]

4. Малка част от тях излизат в сп. LiterNet, бр. 6, 2020 с любезното съдействие на авторката на този текст (б.р.,Г.Ч.) [обратно]

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Бочев 2015: Бочев, Иван. Върху практиката на гражданските отделения на ВКС през последните двадесет години. // Съдебно право, 08.06.2015 <http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2015/6/8/-> (14.06.2020).

Келзен 1937: Келзен, Ханс. Чистото учение за правото. Прев. Ив. Бочев. // Правна мисъл, г. 3, 1937, кн. 2, с. 97-113; кн. 3, с. 202-217; кн. 4, с. 298-313; кн. 5, с. 387-400; кн. 6, с. 454-483.

Келзен 1995: Келзен, Ханс. Чистото учение за правото. Прев. Ив. Бочев. София: Юриспрес, 1995.

Кръстева 2012: Кръстева, Олга. [...]. // Елисавета Багряна. Писма. Съст. Людмила Хр. Малинова. София: Огледало, 2012.

Стателова 1994: Стателова, Елена. Иван Евстратиев Гешов, или трънливият път на съзиданието. София: Академично издателство "Марин Дринов", 1994.

 

 

© Людмила Малинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.06.2020, № 6 (247)