Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАЛЮЛЕЙ МЕ, МОРЕ
Залюлей ме, море, залюлей ме,
заплети в косите ми вълни,
издигни ме високо до реите
и с лъч, макар и отразен, ме целуни.
Прегърни ме, море, прегърни ме,
потопи ме в свойте глъбини.
Водата ти е толкова ранима,
че даже светлината в теб звъни.
Залюби ме, море, залюби ме,
като жаден, първичен моряк
в най-тъмния ъгъл на трюма
сред прогнили въжета и прах.
За да мога, море, за да мога
да докосна насън вечността,
пулсираща в сърцето ти. И - босонога
да стъпча дългия си миг на самота.
© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001
Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.
|