Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
С ПОСИНЕЛИ УСТНИ
Имаш право да скърцаш със зъби
единствено, когато си сама с мечтата,
която се сгърчва в поредния
епилептичен транс.
Но запомни! -
дори и самотата
не може да ти бъде оправдание,
ако вихър опръска иконата
с кръвта на раздробеното сърце.
Прегърни кълбовидния вятър
с несигурните длани на своето
още по-несигурно спокойствие,
докато остане само свежест
от пречистена влага в очите ти.
Обърни ги тогава с молитва за прошка
към лика на Майката.
Не забравяй, пред нея не бива
да се чува никакво скърцане.
Притисни своя вик само с устни.
Нищо, че ще посинеят.
© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001
Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.
|