УСКОРЕНО БЕЗВРЕМИЕ

Не бързай толкова, поспри.
Усмихни се на стария залез,
който открадна цвета на устните ми.
Погледни снега, почернял от водите
на моето безсъние и от калта
на моя гняв.
Погледни най-нелепия град!
Той повлича те в своето бясно,
ускорено безвремие.
Ако поискаш да усетиш времето,
ще трябва някак да го спреш
и да излезеш на брега.
И да докоснат силните ти пръсти
дъжда, и да изтрият
капките му от лицето на нощта.

Когато ти омръзне да стоиш
покрай течението, пристъпи
и прати по дяволите вечността
с ненужните и атрибути.
    Забрави, че времето е спирало
и тръгни със попътния вятър.

© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.