* * *

Този ден е белязан със страст.
От воя на бездомни кучета,
които се търсят в зората.
    От крясъка на черни птици,
препълнен от първичното желание
да се слееш и да бъдеш част
от нещо непонятно и голямо.
    Този ден пази счупени клони
от порива на урагана.
И варварски треперещи ръце,
които обладават незабавно.
    Този ден има поглед на бик
в мига, когато кървавочервена,
неумолима като слънцето залязващо,
раздялата пристъпва по арените
и се усеща само по вкуса
на соления вятър.
    Този ден има жадните устни
на пораснали вече деца,
които спират времето с дъха си.

Аз те търсих без да те намеря.
Сливах се с нелепата си сянка.
И край мен пак цареше безветрие.
Очите ми пак бяха ялови
- като утробата на дявола.
Студени като лунна светлина,
кървят напуканите устни.
    Не спираха проклетите минути:
препъваха се, падаха и ставаха,
и побягваха - безучастни и зли.

Просто нямаше кой да ги спре
в деня, когато обичта е споделена.

© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.