ПЪРВИЧНОСТ

Очите ме болят от светлината
залезночервена над дърветата.
Но не откъсвам поглед. Остри
лъчи пронизват зениците ми и сляпа
душата ми залита без да може
да се изтръгне от магнитното поле
на слънцето (което може би
е нарисувано). Все още вярвам
във топлината му, макар че
ръцете ми случайно уловиха
изсъхнал липов цвят, навярно
- последният, отронен от онези,
които упояваха в своя цъфтеж
ранената първичност на копнежа ми.