ПРИКАЗНО

Не, няма да съм твоята принцеса,
съня ти с устни няма да изпия.
Ще бъдеш мой, но само там, където
в безкрайното душите ни се вият.

Над теб ще бдят зениците забравени.
Не ме търси, но запомни очите ми.
Ще оживее тъмната жарава,
на времето в катарзиса пречистена.

Ще ме откриеш, ала не във този,
ще бъда твоя в някой друг живот.
Ще стъпваш върху цвят от рози,
ще прозвучи в далечината рог.

Аз пак ще бъда спяща Пепеляшка,
а принцът непременно ще си ти;
към мен неудържимо ще те тласка
видение с изгарящи очи.

Ще бъде първа твоята целувка,
ще затрепери младата ми гръд.
Вълнението дълго ще препуска
по вените ми. Пак ще разцъфтят

дърветата на този древен бряг.
И рожбата ни, векове отричана,
ще се усмихне, нежна и добра,
когато Бог ни призове да се обичаме!

© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.