Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Премина бурята. И този път
- без гръмотевици и без порои.
Вълните пак успокоени спят,
полюшвани в ръцете на прибоя.
Там някъде, навътре, надълбоко
отново мъртвото вълнение бучи.
Като словата непонятни на пророк
морето блъска в слепите очи.
И падат посивелите къдрици
от облаци дъждовни над водата -
лице оловно с бръчки от вълните
опитва се да скрие тя от вятъра.
Лежи водата плаха, изморена,
по-мъдра след мъртвия прилив.
Без отлив тя е странно състарена,
ала за отлив не достигат сили...
© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001
Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.
|