ОБЕЩАВАМ ДА СЕ РАДВАМ

Обещавам да се радвам - в светлата
натъженост на очите ми при полета
на пчелите, които събраха
цвета от липите по главната улица.

Само че нямаше време нектарът,
за да стане мед.
                          Не стигна сладост.
И кафето остана горчиво.

Обещавам да се радвам и когато
случайно впият жила медоносните
в ръцете ми, натежали от восък;
когато правят може би последния
кръг от полета си над онези
ялови (може би) дървета
по ръбовете на главната улица.

Ами ако не си подхождат
точно тези пчели с точно тези липи?
Понякога се случва и това.

Светлината, натъжената, умира бавно
в тъмното на моите очи.

Не остана и глътка кафе.

      Но аз държа на дадената дума -
радвам се.
И утре ще се радвам.

© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.