Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГЪСТА НОЩ
Тази нощ диша тежко и бавно
след вихъра на шеметния танц
в устрема на северния вятър,
превърнал моите прозорци
в дивашки барабани.
Моите рицари верни,
моите псета бездомни
невъзмутимо запяват
серенада, която разтърсва.
Глухо във влажната пръст
пада камък - нахален и злобен.
Рицарите, стреснати побягват
и острите нокти на звуците
се счупват в коравия мрак.
Тази гъста, задъхана нощ
носи на прохладното си рамо,
татуиран, вика на кръвта,
взривена пак от моето мълчание
в мига на полудялото очакване.
© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001
Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.
|