ДРЪЗНОВЕНИЕ

    I
Да стопиш самотата на камъка
с очите си, белязани от лудостта,
с която влюбени елени
трошат рогата си
във вятърните мелници на болката.
      Нейната поетична проекция
понякога се нарича мечта...

    II
Вековни са душите на поетите
- не просто стихотворците.
Не само стихотворците.
А тези с багрите и формите,
и звуците...
И с всичко друго по земята и небето,
което дълголетните ни духове
ще преоткриват и пресътворяват.
      По-искряща и от младо вино
трепери на студа, но не от студ,
от смях трепери младата любов
(тук възрастта на влюбените никак не е важна).
      Два плахи карамфила прерисуваха
анемичния сняг на Бургас
и очи на мъже - по-невинни от детските
и по-мъдри - за непреходното
от очите на старец, доживял пра-пра-внуци.
      По-раними от невръстните си рожби
(родени наяве или само в мечтите им)
майките понякога се крият
зад думи, остри за изнежения слух.
Или по-точно - за закърнялата мисъл.
И за душите - новородените и неродените
дори и в половинвековни тела...

Хилядолетните живеят песента
като страдание.
      Сълзите си - като мелодия .
А любовта си -
                        като първа среща
и като последно сбогом...

© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.