* * *

Дори и срещу себе си - ако потрябва
ще тръгна. Бавно, много бавно ще вървя.
Срещу течението на бита.
Срещу поток от изненадани,
недоумяващи и строги очи на съдници.
Очи на съдници със родна кръв.
Очи на съдници с приятелски ръце,
обгърнали невинно раменете ми.
Дори ако изригне в назидание
полунощният глас от мембраната,
който пресните рани превързва
с настойка от парещи, но сладки думи,
както е във всички детски приказки.

И Малкият Мук е пораснал.

Нима и Малката Русалка ще се сбърчи
дори в душата си?

Бавно, много бавно ще вървя.

Защото ходилата ми ще парят.
Насъбраната жар ще стопява очите ми.
Ден за ден ще вървя срещу хората.
Срещу добрите пожелания
и срещу хубавите предсказания.
Срещу късмета си и, може би,
дори срещу живота си.

И няма да ми бъдат спътници
нито наградата, нито утехата.
Когато стигна края на пътеката,
може би ще разбера, че трябва
да тръгна пак срещу течението
по омагьосания кръг.

Тръгвам.
Всъщност -
                    отдавна съм тръгнала.

© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.